Определение № 135 от 10.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3552/2020 г.

Производството е по реда на чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по подадена от Л. Н. А. молба за отмяна на влязло в сила определение № 426 от 08.10 2019 г. по в.ч.гр.д.№ 885 от 2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1507 от 09.07.2019 г. по гр.д.№ 1822 от 2019 г. на Великотърновския районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск по чл.440 ГПК. В молбата за отмяна се съдържа и искане Върховният касационен съд на основание чл.309, ал.1 ГПК да постанови спиране на изп.д.№ 58 от 2018 г. по описа на ЧСИ И. Ц.. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо г.о. счита следното: С молбата се претендира за отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК на влязло в сила определение за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск. Съгласно приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, това определение за прекратяване на делото /доколкото не е е за прекратяване поради отказ от иска/ не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Поради това подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Искането за спиране по реда на чл.309 ГПК на изп.д.№ 58 от 2018 г. по описа на ЧСИ И. Ц. също следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо поради следното: На основание чл.309 ГПК Върховният касационен съд може да постанови спиране на изпълнението само на влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се претендира с подадената молба за отмяна по чл.303 и сл. ГПК. В случая, молителката не претендира за спиране изпълнението на определението, чиято отмяна иска, поради което молбата й не може да бъде квалифицирана като молба за спиране по чл.309, ал.1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия