Определение № 9303 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. М. П., против определение № 7604/12.06.2026г., постановено по адм. дело № 1673/2026 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта му с която е оставено без уважение искането на П. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон. Твърди се че с отказа за освобождаване от държавна такса, съдът ограничава правото му на защита. Според частния жалбоподател съдът установил превратно фактическата обстановка относно имущественото и семейно положение на частния жалбоподател и изградил акта си върху предположения и субективни съмнения. Иска се отмяна на обжалваното определение и освобождаване от заплащане на държавни такси за производството по адм. дело № 1673/2026 г. по описа на Административния съд – Варна. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. По искова молба на Н. М. П. в Административен съд – Варна е образувано адм. дело №1673/2026г. Съдията с определение № 7604/12.06.2026г. по същото дело е уважил искането на П. за предоставяне на правна помощ, но е отказал освобождаването му от заплащане на държавна такса. За да приеме, че не са налице основанията за освобождаване от д.т. и разноски по воденото пред него дело, съдът е установил въз основа на събраните от него писмени доказателства, че молителят е неженен, живее в едно домакинство със своята майка в апартамент, нейна лична собственост, не притежава недвижими имоти към датата на подаване на искането за освобождаване от държавни такси и предоставяне на правна помощ. Установено било още, че П. е дарил на 02.08.2024 г. на своята майка недвижими имоти, които е притежавал, както и че последната притежава два недвижими имота в гр. Варна, нейна лична собственост. Посочил е, че лицето не работи по трудово правоотношение, не получава парични обезщетения, пенсии или социални помощи. Изследвал е какви суми получава майката на П., като лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че тя притежава МПС, марка „Опел Мерива“ с първоначална регистрация през 2010г. Според съдебния състав молителят бил трудоспособен, не работел, нямал трудова заетост повече от една календарна година, нямал лично имущество, от което да се издържа и не е получавал социално подпомагане от държавата. Всичко това мотивирало първоинстанционният съд да приеме, че молбата на П. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото е неоснователна. Изводът на съда е, че П. се издържа от недекларирани доходи или от доходите на своята майка, с която живее в едно домакинство. Другият извод бил, че възможното логично обяснение майката на П. - М. Е. да притежава личен автомобил на [възраст] възраст, е нуждата от неговото ползване за нейния син – ищец, с който живеят заедно и който, ползвайки автомобила, може да покрива разходите за поддръжката му и за гориво, следователно има достатъчно доходи. На следващо място е обсъдено обстоятелството, че П. е подал до Административния съд – Варна девет жалби през 2024 г., за 2025 г. образуваните по негова инициатива пред същия съд дела са 13, а за 2026 г. до датата на постановяване на определението, предмет на инстанционен контрол – десет. Първоинстанционният съд обяснява и ролята на правораздаването като публична услуга, и свързва дължимостта на таксата с мотивиране на правните субекти към добросъвестно упражняване на правото им на съдебна защита. В тази връзка преценил, че установените фактически обстоятелства относно имущественото и семейното положение на ищеца пораждат съмнения относно начина на упражняване на субективното му право на достъп до съд. Формирал е извода, че заплащането на дължимата държавна такса от 5. 11 евро за образуване на производството пред първоинстанционен съд, не е непосилно финансово бреме за П. и е оставил без уважение молбата му с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Определението на Административен съд-Варна в оспорената му част е валидно и допустимо, но неправилно. Решаващите изводи на Административния съд почиват на предположения, което не е правилно. Фактите и обстоятелствата, посочени по-горе установяват, че П. е без доходи, без имущество, от което евентуално може да получи такива. Тази констатация е достатъчна да се уважи молбата му за освобождаване от държавни такси по делото, образувано по неговата искова молба, противно на приетото от първоинстанционния съд. Обжалваното определение в частта, с която е оставено без уважение искането на П. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Н. М. П. да бъде освободен от внасянето на държавна такса в съдебното производство по адм. дело № 1673/2026 г. по описа на Административния съд – Варна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. с чл. 235, ал. 1 АПК, вр. с чл.236 АПК и чл. 144 АПК, вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, Върховният административен съд: