Определение № 315 от 06.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2963/2020 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 8298/24.07.2020 г. по регистъра на Окръжен съд – Стара Загора, подадена от В. И. Ч. – И., чрез адв. М. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на влязлото в сила решение № 73 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 311/2012 г. на Върховен касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение. С последното е отменено въззивното решение № 534/17.11.2011 г. по гр. д. № 1007/2011 г. на Апелативен съд - Пловдив и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от молителката против Регионален инспекторат по образованието (РИО) – Стара Загора към Министерството на образованието и науката иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. за заплащане на сумата от 44 284 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение на заеманата длъжност преди уволнението и действително получените доходи по нови трудови правоотношения за периода 19.07.2002 г. – 11.01.2010 г., които увреждания са резултат от действия на служител на РИО – Стара Загора, изразяващи се в уволнения на В. И. Ч. – И. със заповеди № № 168/19.07.2002 г. и ЛС-2-68/06.12.2005 г., като в полза на ответника са присъдени разноски по делото. В молбата се твърди, че са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303 ал. 1, т. 1 ГПК и при условията на евентуалност – чл.303, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че признаването на уволнението със заповед № ЛС-2-68/06.12.2005 г. за незаконно и неговата отмяна, извършено с влязло на 16.06.2020 г. решение № 971/02.07.2019 г. по гр. д. № 222/2019 г. на Районен съд – Стара Загора съставлява ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно на страната при разглеждането на приключилото дело. Молителят сочи също, че самият съдебен акт е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от значение за изхода на делото. Обоснова се довод за наличие предпоставки от състава по чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК, доколкото решението на ВКС, чиято отмяна се иска било основано на решение № 272/16.04.2008 г. по гр. д. № 388/2007 г. на Апелативен съд – Пловдив, което впоследствие е било отменено чрез извънредния способ по реда на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК и след връщането на делото за разглеждане съдилищата са признали уволнението от 06.12.2005 г. за незаконно и е отменено. Ответникът по молбата Регионално управление на образованието – Стара Загора, чрез пълномощника си гл. юрк. Ж. в отговора по чл. 306, ал.3, изр.3 ГПК ангажира становище за недопустимост, респ. неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, в срока по чл. 305, ал. 1 т. 1 ГПК, при съобразяване с изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Затова ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по нейната основателност. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,