Определение № 2157 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Д. Н. А. от гр. София против определение № 3263 от 26.01.2026 г. по адм. д. № 586/2026 г. на Административен съд София - град, с което съдът е оставил без уважение искане на жалбоподателя за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № GRAM 2286011/ 25.12.2025 г., издадена от полицай в Първо РУ на СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил задълбочено и обективно представените доказателства и ги е тълкувал превратно. Д. А. твърди, че тестът за употреба на наркотични вещества и техните аналози е отчел фалшив резултат, тъй като той не употребява наркотици, още по-малко да управлява МПС след тяхната употреба. Твърди, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ му причинява значителна и трудно поправима вреда, тъй като го лишава от упражняване на трудова дейност като таксиметров шофьор, респективно, от доходи. Твърди, че съдът е направил погрешен извод, че принудителната мярка не може да повлияе във висока степен на задълженията му като личен асистент. По подробно изложени мотиви иска отмяна на определението и произнасяне по същество, при което допуснатото предварително изпълнение на заповедта бъде спряно. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Д. А. е сезирал Административния съд София - град с жалба срещу заповед № GRAM 2286011/ 25.12.2025 г., издадена от полицай в Първо РУ на СДВР, с която на лицето е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б "б" ЗДвП - "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява след употреба на наркотични вещества или техните аналози, до решаване на въпроса за отговорността или за не повече от 18 месеца". С жалбата е направил и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта на основание чл. 166, ал. 4 АПК. Посочил е, че е таксиметров шофьор и с отнемането на СУМПС е лишен от упражняване на трудовата си дейност и получаване на доходи, с които да издържа семейството си. Посочил е също, че полага дейност като личен асистент на лице-инвалид по сключен договор със Столична община, район "Слатина", като лишаването от възможността да управлява МПС е сериозна пречка в изпълнение на тези негови задължения за обслужване на лицето. Жалбоподателят е мотивирал искането си и с твърдението, че никога не е употребявал наркотици и не е шофирал след тяхна употреба, а направеният от проверяващия орган тест е фалшив. Забавянето на резултатите от взетата кръвна проба за установяване на това обстоятелство сериозно рефлектират както върху неговите ежедневни дейности, така и му причиняват значителна и труднопоправима вреда с оглед лишаването му от възможност за реализиране на трудови доходи като таксиметров шофьор. Жалбоподателят е представил трудов договор, като и документи от Столична община във връзка със задълженията му като личен асистент на лице-инвалид. Административният съд София - град е приел, че твърденията на оспорващия не обосновават основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като не са доказани основанията по чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК. Посочил е, че твърденията за причиняване на значителна и труднопоправима вреда, както и представените в тази връзка доказателства, произтичат от правните последици на самата приложена ПАМ, а в тежест на страната е да посочи нови факти и обстоятелства за това засягане, произтичащи от самото предварително изпълнение на акта. Съдът е обсъдил подробно твърденията и доказателствата, представени от А., които настоящата инстанция не следва да преповтаря и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК, вр. с чл. 236 АПК, и въз основа на тях е извел обоснован правен извод за неоснователност на искането. Определението е правилно. Предмет на съдебната проверка във връзка с отправеното искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за ПАМ е наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, осъществяването на които предоставят временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще осуети възможността на А. да изпълнява своите трудови и фамилни задължения, е неоснователен. Евентуалните затруднения на адресата на акта правилно не са приети от съда като значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Жалбоподателят с твърденията си във връзка с направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ на практика защитава по същество собствения си интерес, засегнат от самата приложена принудителна мярка. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва обичайните си дейности, включително и по отношение задълженията му като личен асистент, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващия негови интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес за защита живота и здравето на участниците в движението. Твърденията на жалбоподателя, поддържани и пред административиня съд, че никога не е употребявал наркотични вещества, респ., не е управлявал МПС след употреба на такива, е довод по съществото на спора, който страната следва да докаже с всички допустими по закон доказателствени средства. Тези твърдения правилно са преценени като непопадащи в категорията по чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 АПК, поради което не мотивират основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за срок от 6 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на водача или след изтичане на определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта адресатът е лишен от възможността да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Такива обстоятелства в случая не са налице. Съдът правилно е приел, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което законосъобразно е отхвърлил като неоснователно направеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Воден от горното, Върховният административен съд