Определение № 13897 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11995/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община – Пловдив, подадена срещу определение № 9893 от 15.11.2024 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по административно дело № 2361/2024 г., с което е оставено без разглеждане искането на настоящия частен жалбоподател за допускане на предварително изпълнение на негова Заповед № 24ОА – 2704/07.10.2024 год. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като по изложените в нея съображения се иска да се отмени. Ответникът по частната жалба – Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб по бокс Ботев Пловдив, гр. Пловдив, в становище в срока по чл. 232 от АПК, чрез процесуалния представител адв. И. Демерджиев от Адвокатка колегия – Пловдив, излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба и моли съда да постанови съдебен акт с който да остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на четвърто отделение, намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по искане на кмета на Община – Пловдив за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 24ОА – 2704/07.10.2024 год., с твърдения за наличие на сигнал в който се сочат обстоятелства които следва да се приемат като наличие на основания от отмяна на спряното изпълнение на посочената по-горе заповед. Съдът извършил служебна проверка за допустимост на особеното искане за допускане на предварително изпълнение на посочената заповед и го счел, макар и направено от надлежна страна и в срок, за недопустимо, предвид постановеното по делото и влязло в сила определение № 9052 от 24.10.2024 г. по адм. д. № 2361/2024 г., на Административен съд – Пловдив, с което на основание чл. 166, ал. 2 от АПК е постановено спиране на допуснатото по силата на закона на Заповед № 24ОА – 2704/07.10.2024 год. на кмета на община – Пловдив която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е разпоредено изземване от Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб по бокс Ботев Пловдив“ на недвижим имот – публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Съдът съобразил, че по силата на императивната разпоредба на чл. 65, ал. 4 от ЗОС жалбата срещу тази заповед не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго - т. е. по силата на специалния закон - ЗОС жалбата срещу заповедта на кмета няма суспензивен ефект и заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но в случая съдът е разпоредил спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед. За да постанови обжалваното определение с което е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател, административният съд е приел, че искането е недопустимо по реда на чл. 167 от АПК на същия административен акт, чието допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е спряно с влязъл в сила съдебен акт. Наред изложеното, съдът е приел, че сочените от кмета на Община – Пловдив като нови обстоятелства не са налице, тъй като същите са били предмет на преценка от административния орган при издаването на оспорения административен акт. Така обосновал извод, че е изключена възможността за ново произнасяне при условията на ал. 4 на чл. 167 АПК по неприключило по съществото на жалбата съдебно производство. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно разпоредбите на чл. 167, ал. 1 и ал. 4 от АПК, при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган, като повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. При тълкуване на разпоредбата следва да се има предвид, че съдът може да допусне при всяко положение на делото предварително изпълнение на обжалвания пред него административен акт в случаите, в които такова предварително изпълнение на акта не е разпоредено по силата на закона или по разпореждане на административния орган при хипотезата на чл. 60 от АПК. От друга страна, съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението на административния акт, а съобразно ал. 4 на чл. 166 от АПК - допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. На следващо място, разпоредбата на чл. 167, ал. 4 АПК определя, че повторно искане пред съда на някоя от страните, но за допускане на предварително изпълнение, може да се прави само въз основа на нови обстоятелства, а такива няма, предвид факта, че по силата на императивната разпоредба на чл. 65, ал. 4 от ЗОС жалбата срещу процесната заповед не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго. Т. е. по силата на специалния закон - ЗОС жалбата срещу заповедта на кмета няма суспензивен ефект и тази заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, освен ако съдът е разпоредил друго. Точно "друго" е разпоредил Административен съд – Пловдив в постановеното определение №9052 от 24.10.2024 год. по адм. д. № 2361/2024 г., като на основание чл. 166, ал. 2 от АПК спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед. Затова и няма процесуална възможност в производство по реда на чл. 167 от АПК да се допусне отново предварително изпълнение на същия административен акт, чието допуснато по закон предварително изпълнение вече е било спряно по съдебен ред. По тези съображения твърденията за нововъзникнали обстоятелства които обуславят необходимостта от защита на особено важен обществен интерес, са неотносими към предмета на настоящия спор. С оглед горното и противно на твърдяното в частната жалба, съдът е обосновал правилен извод за недопустимост на искането за ново предварително изпълнение на същия административен акт по неприключилото по съществото на жалбата съдебно производство, чието допуснато по закон предварително изпълнение вече е било спряно по съдебен ред. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Четвърто отделение