Определение № 83 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, вр. чл.274, ал.1, т.2 и чл.248 ГПК. С определение № 260067 от 27.10.2021 г. по гр. д. № 613/2019 г. на Пернишкия окръжен съд е оставена без уважение молба вх. № 261385/12.07.2021 г. на И. С. и Е. С., с която се е искало да бъде допълнено решението по делото в частта за разноските, като се посочи изрично дали се дължат присъдените от районния съд разноски над сумата от 954,50 лв. до пълния размер на присъдените разноски от 1909 лв. Въззивният съд е приел, че е бил пределно ясен, че на молителите се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 954,50 лв., което е точно половината от 1909 лв. Налице е законна последица на потвърденото решение на районния съд съобразно изхода на делото. Със същото определение е оставена без уважение и молба вх. № 261422/20.07.2021 г. на М. А. и Б. А. за изменение на решението в частта за разноските поради прекомерност на присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. С оглед изхода на делото съдът правилно е присъдил 800 лв., половината от сторените разноски, и тази сума не е прекомерна с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Частна жалба срещу това определение и в двете му части е подадена от М. А. и Б. А.. Жалбоподателите считат, че само в мотивите, но не и в диспозитива на решението си съдът е приел, че те трябва да заплатят на насрещната страна разноски в за първоинстанционното производство размер на 954,50 лв. и тъй като този пропуск на съда не е отстранен, те не дължат въпросната сума. Затова обжалват определението и в тази част, тъй като според тях съдът дължи внасяне на яснота дали тази сума се дължи. На следващо място жалбоподателите искат да бъде намалена от 800 лв. на 300 лв. сумата, която са осъдени да заплатят на насрещната страна. Сумата е присъдена заради отхвърлянето на предявения от тях иск по чл.45 ЗЗД. В договора за правна защита и съдействие не е посочено каква сума ответниците са заплатили конкретно по този иск. Предвид цената на иска и при съобразяване на Наредба № 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по този иск е 300 лв. Искът е обусловен от основната претенция по чл.108 ЗС, по него не са събирани доказателства, цената на иска е 250 лв., затова делото не е с голяма фактическа и правна сложност и следва да се присъди минимален размер на адвокатското възнаграждение. Ответниците И. В. С. и Е. В. С. оспорват жалбата. Позовават се на обстоятелството, че сумата от 800 лв. е присъдена за защитата на двама ответници. Позовават се и на това, че пред въззивната инстанция делото е пренасрочвано 9 пъти, като веднъж е обявено за решаване и след това е връщано в зала. В писмените отговори на подадената въззивна жалба са изложени и аргументи по исковете по чл.45 ЗЗД, при това подробни и аналитични. В допълнителната задача на вещото лице се е изисквало посочване на растителността и разположението ѝ по спорната граница между съседните имоти, което има отношение към исковете по чл.45 ЗЗД, затова не е вярно, че не са събирани доказателства по тези искове. О. на място е бил в присъствието на двете страни и адвокатът също е участвал в този оглед. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима в частта, насочена срещу онази част от определение № 260067 от 27.10.2021 г. по гр. д. № 613/2019 г. на Пернишкия окръжен съд, с която е оставена без уважение молба вх. № 261385/12.07.2021 г. на И. С. и Е. С. за допълване на решението по делото в частта за разноските, като се посочи изрично дали се дължат присъдените от районния съд разноски над сумата от 954,50 лв. до пълния размер на присъдените разноски от 1909 лв. Процесуалната възможност да обжалват това определение принадлежи само на молителите И. С. и Е. С., но не и на насрещната страна М. А. и Б. А.. Ето защо в тази част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В случай, че волята на съда относно въпросните 954,50 лв. разноски за първоинстанционното производство не е ясно изразена, жалбоподателите могат да искат тълкуване на въззивното решение в тази част. В останалата част частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна. Разгледана по същество обаче тя е неоснователна. Действително, предмет на предявения иск по чл.45 ЗЗД, който е бил отхвърлен, е 680 лв., заедно със законната лихва от 04.09.2014 г. Съобразно тази цена минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 на Наредба № 1/2004 г. е 300 лв. Същевременно обаче във въззивното производство са проведени седем открити съдебни заседания, като съдът е допуснал и отмяна на дадения ход по същество и делото е било върнато в зала. Във въззивното производство е допусната и техническа експертиза, която да установи броя и местоположението на отрязаните дървета по спорната граница между имотите на страните. Тези усложнения в провеждането на делото оправдават по-високия заплатен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо правилен е изводът на въззивния съд, че липсва основание за намаляване на присъдената сума от 800 лв. адвокатско възнаграждение във връзка с този иск. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,