Определение № 898 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6352/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. И. срещу определение на №1228 от 2014г, с което по нейна молба на основание чл. 248 ал.1 ГПК е отказано изменение на въззивно решение №679 от 07.05.2014г по гр.д.№ 3611/ 2013 г. на същия съд в частта за разноските ,присъдени на ответника в производството с оглед заявен от настоящата жалбоподателелка отказ от иска с правно основание чл. 46 ал.1 т.1 СК за унищожаване на сключен между страните граждански брак ,отхвърлен на първа инстанция, довело до обезсилване на първоинстанционното решение изцяло и прекратяване на производството по делото, с присъждане на разноски на основание чл. 78 ал.4 ГПК В частната жалба се поддържа, че постановеното определение е неправилно Съдът е следвало да вземе предвид чл.235 ал.3 ГПК, съответно да възприеме доводите за ищцата ,че причина за завеждане на делото е душевна болест на ответника,поставената през 1977г диагноза „шизофрения” Ищцата е била принудена да се откаже от иска, тъй като последният не е оказал съдействие да бъде освидетелстван ( по реда на чл. 206 ГПК ). Така ответникът е дал повод за завеждане на делото и разноските следва да са в негова тежест. Ответникът по частната жалба С. М. И. е заявил писмен отговор, с който оспорва доводите по частната жалба .Въз основа на доказателствата, включително съдебно- психиатрична експертиза по делото, съдът е достигнал до извод ,че ответникът не е старадал от соченото заболяване. Съдът, след като обсъди направените оплаквания и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима, разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приложил съответно нормата на чл.78 ал.4 ГПК, като доводите на защитата за наличие на обстоятелство по чл.78 ал.2 ГПК са несъстоятелни. С поведението си, ответникът не може да даде повод за завеждане на иск, основан на неверни твърдения и да бъде отговорен за това, че този именно извод следва от доказателствата по делото. В случая съдът е направил този извод .Ищцата дължи това, което съдът е присъдил в нейна тежест, в частта за разноските. Определеното е правилно и законосъобразно По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о