Определение № 8859 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Е. К. К. от гр. Долна Оряховица срещу определение № 1741 от 29.05.2025г. по адм. д. № 357/2025г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е върната исковата молба на К. и прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона. Моли за отмяна на определението. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от заинтересовано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение Административен съд - гр. Велико Търново е върнал исковата молба на К. за изплащане на обезщетение в размер общо на 32130лв., предявена по отделно срещу различни държавни служители, съответно в ДСП гр.Горна Оряховица и РДСП гр.Велико Търново по индивидуализирани размери, описани в шест точки. С Определение № 1396/30.04.2025 г. по адм. д. № 352/2025 г. на АСВТ, съдът е отделил от производството по адм. д. № 352/2025 г. исковата молба на К. за плащане на обезщетенията посочени по-горе, като въз основа на това определение е образувано производството по адм. д. № 357/2025 г., предмет на което са посочените по-горе искове и оспореното определение, с което исковата молба по тях е върната. С Определение № 1445/07.05.2025 г. по адм. д. № 357/2025 г. на АСВТ, съдът е оставил без движение исковата молба на К. като нередовна, като е дал указания за изправяне на нередности по нея, като му е указано да депозира писмено уточнение на исковата молба, с препис за ответника/отчетниците, в което посочи: 1.ответника по всеки от исковете или по исковата молба в нейната цялост, като на основание чл. 205, ал. 2 от АПК, следва да има предвид, че съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите; 2. да индивидуализира еднозначно и ясно служителите на ответника, от чиито действия твърди да търпи вреди и търси обезщетение (посочените в първоначалната искова молба с инициали лица), 3.да посочи какви по вид вреди се претендират да се обезщетят– имуществени или неимуществени, както и какво е тяхното конкретно естество, интензитет и прочие, както и да представи платежен документ, удостоверяващ плащането на дължимата държавна такса за разглеждане на всеки от исковете, която възли на по 10 лева за иск или общо 60 лева. Съдът е указал последиците от неизпълнението на тези указания. Определението е получено от ищеца на 16.05.2025 г. Вместо уточнение на иска, в съда е депозирана „Тъжба/иск“ с вх. № 2167/16.05.2025 г. на АСВТ от К., която е била адресирана по адм. д. № 352/2025 г., но съдът е приложил по настоящето доколкото развиваните в нея съображения касая исковото производство. В нея се сочи, че предявеният иск е против директора на ДСП – Горна Оряховица в размер на 30 278 лева, а против Директора на РДСП – Велико Тръново в размер на 16 852 лева, но е склонен да ги редуцира до 3 000 лева, при определени условия. За да върне исковата молба на К., съдът приел, че в указания 7-дневен срок, той не е отстранил нито един от недостатъците по ИМ – предмет на производството по адм. д. № 357/2025 г. по описа на АСВТ, като не е посочил точния размер на исковете, както и от какви вреди произтичат претендираните обезщетения и срещу кой ответник са предявени. Констатирана е и липса на внесени държавни такси за предявените/изменени и прочие искове. Определението е правилно и законосъобразно постановено. Разпореждането на съда за оставяне без движение е съобщено на адресата на 16.05.2025 г., като в срока за отстраняване на визираните от съда нередовности, изтекъл на 23.05.2022 г. (петък, присъствен ден), същите не са отстранени. Последното е обусловило приложното поле на чл. 158, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК. Предвид изложеното проверяваното определение не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение