Определение № 200 от 13.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 975/2012 г.

Постъпила е молба от А. А. Г. чрез адвокат В. Д. - В. адвокатска колегия, с която на основание чл. 248 ГПК е направено искане да се измени решение № 122 от 27.05.2013 г. по гр. дело № 975/2012 г. на ВКС в частта на присъдените в тежест на молителя съдебни разноски в размер на 2850 лв. В молбата се поддържа, че разноските формирани от адвокатски възнаграждения са недължими, поради липса на доказателства, които да установяват плащането им в полза на процесуалния представил на другата страна адвокат Л.. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., по направеното искане намира следното: С решение № 122 от 27.05.2013 г. по гр. дело № 975/2012 г. на Върховен касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото А. А. Г. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 2850 лв. В молбата се поддържа, че съдебните разноски представляват договорени адвокатски възнаграждения, които са недължими, поради липса на доказателства да са били реално изплатени на адвокат Л. - пълномощник на [фирма]. Молбата е неоснователна. По делото са проведени едно първоинстанционно производство, две въззивни производства и две производства пред Върховен касационен съд. В производството по гр. дело № 11573/2010 г. на Варненски районен съд, с договор за правна защита и съдействие ответникът [фирма] е договорил и внесъл адвокатско възнаграждение на адвокат Л. в размер на 450 лв. По гр. дело № 626/2011 г. на Варненски окръжен съд е било договорено възнаграждение в размер на 400 лв., като в договора за правна защита е посочено, че сумата е внесена. В производството по гр. дело № 1077/2011 г. на Върховен касационен съд в договора за правна защита е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., което ще се преведе по банков път, без да е представено платежно средство. Тази сума не е съобразена при изчисляване на дължимите от молителя съдебни разноски. По гр. дело № 1294/2012 г. на Варненски окръжен съд е представен договор за правна защита с договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., а в настоящето касационно производство ответникът по иска е направил съдебни разноски в размер на 1530 лв. по представен списък за разноски и договор за правна защита, в който договорения хонорар от 1500 лв. е внесен. Когато в договора за правна защита е посочено, че договорения хонорар е внесен, това е достатъчно доказателство за да се установи, че хонорарът реално е бил изплатен. С решението, чието изменение в частта за съдебните разноски се иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът е присъдил молителят-ищец да заплати съдебни разноски на другата страна за адвокатски възнаграждения за всички производства общо в размер на 2850 лв., в който не влиза възнаграждението от 600 лв. договорено да се преведе по банков път. Видно от изложеното съдът е процедирал законосъобразно. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.