Определение № 559 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 137/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Ш. против определение № 9787/29.11.2024 г. по вх. № 12910/28.11.2024 г., постановено по адм.д. 696/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Частният жалбоподател обжалва определението като твърди, че то е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е отчетено обстоятелството, че притежаваното от него недвижимо имущество е по наследство, а получаваната заплата е минималната за България и се намира в трудно финансово положение, за което представя писмени доказателства. Допълнително излага съображения за незаконосъобразност на постановеното от първата инстанция и решение по същество на спора, за чието обжалване е поискал предоставяне на безплатна правна помощ. Иска да бъде отменено обжалваното определение. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователно по следните съображения: Административният съд-Бургас е приел, че С. С. Ш. не отговаря на условията по чл. 23 от Закона за правната помощ (ЗПП) за предоставяне на правна помощ, защото разполага с недвижимо имущество и получава заплата. Изложени са и допълнителни съображения, че дори да се приеме, че му липсват достатъчно парични средства, по отношение на жалбоподателя са налице хипотези, посочени в чл. 24 от ЗПП – характерът на производството и интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по конкретното дело. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно АС-Бургас е приел за неоснователно искането на С. С. Ш. за предоставяне на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство – чл. 21, т. 2 от ЗПП. В случая не е налице първата хипотеза за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 1 от ЗПП - процесуално представителство за предвидена в закон задължителна адвокатска защита. Обосновани и без допуснати процесуални нарушения са констатациите на първата инстанция относно семейно и имуществено състояние на С. С. Ш., а представените допълнително с частната жалба писмени доказателства не ги опровергават. Основанието, на което е придобито притежаваното от лицето недвижимо имущество е без правно значение за наличие/отсъствие на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП. Действително жалбоподателят има публични задължения, които подлежат на изпълнение, но видно от акта за установяването им те не са в съществен размер спрямо получаваното месечно трудово възнаграждение. Съответни на закона и съдебната практика са и допълнителните мотиви на АС-Бургас, според които дори да се приеме, че С. С. Ш. не разполага с достатъчно средства, с които да заплати без сериозни затруднения адвокатско възнаграждение, исканата правна помощ следва да се откаже, защото предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съобразно предмета на делото в настоящия казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Във втората хипотеза преценката за необходимостта от предоставяне на правна помощ е в зависимост не само от обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, от които се установява дали страната разполага с възможност да заплати сама правна помощ, но и от характера на спора, от който се установява дали интересите на правосъдието налагат ползването на правна помощ и дали е оправдано от гледна точка ползата, която би донесла на лицето. Именно съобразно установените релевантни обстоятелства по делото предоставянето на правна помощ на С. С. Ш. по конкретното дело, при което е приложим принципа на служебното начало и е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, в което първоначално са събрани ангажираните от страните доказателства. При тази преценка не без значение е и установеният в АПК принципа за служебното начало (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК). Съобразно изложеното, настоящият състав приема, че като е достигнал до извод, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставяна безплатна правна помощ АС-Бургас е постановил правилно, обосновано и законосъобразно определение. По изложените съображения, Върховният административен съд