Решение № 3921 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 58/2009 г.

Решение № 3921 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 58/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 104 от 30.10.2008 г., постановено по адм. д. № 114/2008 г. Административен съд гр. Габрово е отхвърлил оспорването на "ДЗАЛЛИ" ООД гр. Габрово с управител Сандро Веронези, против решение № 30 от 21.04.2008 г. на директора на РУ "СО" - Габрово в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 23 от 4.03.2008 г. на началника на отдел ДКПК в РУ "СО" гр. Габрово. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "ДЗАЛЛИ" ООД гр. Габрово с молба да бъде отменено като неправилно и необосновано. Счита, че административните органи са допуснали нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, както и на чл. 41, ал. 1 от КСО. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по касация - директорът на РУ "СО" - Габрово, се представлява от юрисконсулт, който моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Правилно в обжалваното решение е прието, че щетата за ДОО е в причинна връзка с отразените неверни обстоятелства в декларация - образец 1 и в процесните болнични листове от служители на касационния жалбоподател и оспорваният административен акт се явява законосъобразен. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество, за неоснователна Касационният жалбоподател не оспорва обстоятелството, че при подаване на декларация обр. № 1 неправилно е отразил информацията относно внесените осигурителни вноски за Ина Александрова Янкова в колона 16.2 вместо в колона 16.04. Това е предпоставката, довела до неправомерното изплащане на парично обезщетение и помощи за временна неработоспособност от ДОО на Янкова, без тя да има необходимите осигурителни вноски минимум за шест месеца. Без правно значение за изхода на спора е подадената в последствие декларация от страна на осигурителя, с което грешката е коригирана, тъй като е извършено след получаване от лицето на парично обезщетение за съответния период Неоснователно в касационната жалба се развиват съображения за недължимост на търсените суми, тъй като щетата е настъпила по вина на административните органи, които са допуснали нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО и чл. 41, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната норма от наредбата, при липсващи или нередовни документи ТП на НОИ изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили в съответното ТП на НОИ, в срок 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Подадената от касатора документация не е била с пороци, налагащи отстраняване на нередовности, а невярно отразената информация е установена в последствие, което е довело и до съставянето на процесния ревизионен акт за начет. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО, паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или трудоустрояване въз основа на болничен лист със задължително попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парични обезщетения. След като погрешно дружеството е удостоверило наличието на основания за изплащане на парично обезщетение от ДОО на Ина Янкова, следва да възстанови неоснователно получените суми от работничката. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от КСО за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,