Решение № 1082 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 40-46 срещу Решение №18111 от 28.05.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело № 1986/2025 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Заповед № 6277 от 11.12.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68е, ал. 2, предл. трето от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на Комисията по т. 5 от Протокол № 44 от 10.12.2024 г., е забранено на "Изи Асет Мениджмънт" АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика.

Касационният жалбоподател - "Изи Асет Мениджмънт" АД, счита обжалваното решение за неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като издаденият административен акт касае Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който обаче не е представен с административната преписка.

Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита, че решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 е неотносимо към предмета на спора, тъй като визира „разходи по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза от подписания от него договор за кредит“, което не е налице в настоящия случай.

Твърди, че в обжалвания административен акт липсват мотиви относно факта, че практиката има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика, както и че не е извършена преценка относно средния потребител.

За невярно определя твърдението относно съзнателно прикриване на съществена информация от страна на дружеството, тъй като потребителите са уведомени изрично, както писмено, така и устно. Изборът на гарантиращото дружество е бил продиктуван от удобство, а не от задължителност. От представените по делото доказателства се установява, че отпускането на кредита не е обвързано от предоставянето на обезпечението, още по-малко от предоставянето на конкретно обезпечение. Съдът изцяло е пренебрегнал факта, че всяко от възможните обезпечения би довело до различен размер разход, който няма как да се предвиди към момента на предоставяне на СЕФ.

Иска се отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени оспорваната заповед. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък.

Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение предвид липсата на правна и фактическа сложност.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Х. Гергов.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Административното производство е започнало с Писмо № Ц-03-9159/14.09.2024 г. на председателя на КЗП, с което от "Изи Асет Мениджмънт" АД е изискано да представи екземпляр от договор за потребителски кредит, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г., ведно с приложените към договора Общи условия.

"Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставил Договор за паричен заем № 5040784 от 19.02.2024 г., съгласно който на потребителя е предоставен на 19.02.2024 г. кредит в размер на 300 лв., който следва да се издължи с 4 /четири/ броя месечни вноски, всяка в размер на 82,97 лв.

В чл. 4 от договора е посочено: "Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:

• две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; Поръчителят подписва договор за поръчителство.

• банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

• одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.".

С Писмо, изх. № Ц-03-9159 от 25.10.2024 г. на председателя на КЗП е изискано от жалбоподателя да представи допълнително в 3-дневен срок в Регионална дирекция (РД) - Монтана при КЗП, следната информация и документи: цялото досие към договора, включително погасителен план, преддоговорна информация във формата на СЕФ, искане/молба за отпускане на кредита, документи, удостоверяващи изпълненото условие по чл. 4 от договора за предоставяне на обезпечение, други договори във връзка с кредита, независимо от предмета им; документи за направените плащания по договора за кредит; списък на одобрените от "Изи Асет Мениджмънт" АД дружества гарант, които предоставят гаранционни сделки, съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит; информация за общия брой сключени договори за потребителски кредит през периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024 г.; информация за сключените договори през периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024 г., по които са предоставени обезпечения с разбивка: брой договори за потребителски кредит, обезпечени с поръчители - две физически лица, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит; брой договори за потребителски кредит, обезпечени с банкова гаранция, съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за кредит; брой договори за потребителски кредит, обезпечени с одобрено от "Изи Асет Мениджмънт" АД дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки, съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит.

На 28.10.2024 г. в РД Монтана е получено писмо от кредитора, в което е посочил, че изисканата информация касае огромен обем от данни, налага ангажиране и организация на множество служители, поради което се нуждае от допълнително време за техническа и логистична организация.

На 04.11.2024 г. в РД Монтана е получено писмо от кредитора и документи във връзка с предоставения Договор за паричен заем № 5040784 от 19.02.2024 г., включително за направените плащания.

От погасителния план към договора се установява, че в Колона № 3 - е посочен размер на вноската по кредита - 82,97 лв., в Колона № 4 - каква част от погасителната вноска е за погасяването на главницата, а в Колона № 5 - лихвата, до нея е налична колона, озаглавена: "Размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция", в която срещу всяка от 4-те броя погасителни вноски е посочена сума в размер на 38,03 лв. и същата сума съразмерно е прибавена към тях в следващата колона, озаглавена: "Обща размер на вноска", т. е. 4 броя вноски по 121,00 лв.

В погасителния план в "Забележка" кредиторът е посочил: "заемателят заплаща погасителните вноски по договора в размера, посочен в Колонка № 3. В случай, че не предостави обезпечение под формата на две физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи вноски в размера, посочен в Колонка № 7.

От предоставените документи се установява, че на същата дата 19.02.2024 г., на която е сключен Договорът за паричен заем № 5040784 от 19.02.2024 г., кредитополучателят е подписал със същия номер и Договор за предоставяне на гаранция № 5040784 с "Файненшъл България" ЕООД чрез "Изи Асет Мениджмънт" АД. По силата на този договор "Файненшъл България" ЕООД отговоря солидарно с потребителя пред "Изи Асет Мениджмънт" АД за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 на договора за предоставяне на гаранция, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 152,12 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 38,03 лв. А съгласно чл. 3, ал. 3 "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора.

При справка, направена в търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на гаранта "Файненшъл България" ЕООД е само "Изи Асет Мениджмънт" АД, като и двете дружества са регистрирани на един и същ адрес. Видно от предоставените документи за направени плащания по договора, потребителят е направил 4 броя вноски по 121 лв. към "Изи Асет Мениджмънт" АД.

Във връзка с изисканата информация за одобрените от "Изи Асет Мениджмънт" АД дружества-гарант, които предоставят гаранционни сделки, съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, в писмото си до КЗП кредиторът е посочил, че не разполага с предварително изготвен списък на предварително одобрени от негова страна дружества, предоставящи гаранционни сделки, като потребителите сами избират с кое дружество, предоставящо гаранционни сделки, да работят.

В писмото си кредиторът е отказал да предостави и другата изискана му информация за брой сключени договори с разбивка за всяко едно от изисканите обезпечения, като посочва, че представлява чувствителна търговска информация, която е конфиденциална. Тази информация е изискана и с Писма, изх. № Ц-03-9159/08.11.2024 г. и № Ц-03- 9159/14.11.2024 г. на председателя на КЗП, но кредиторът отново е отказал да я предостави със същите мотиви.

В погасителния план към договора за кредит е включено и възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на общо 152,12 лв. В СЕФ липсва информация за дължимата сума за възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на общо 152,12 лв., така както е изискано на потребителя с погасителния план към договора за кредит. Размерът на тази сума възлиза на 50,71 % от размера на предоставения кредит.

Изготвена е Докладна записка, изх. №Ц-03-9159/29.11.2024 г. на главния директор на ГД "Контрол на пазара" към КЗП, с която са обсъдени събраните документи и е направен извод за наличието на невярна и заблуждаваща информация в Договора за потребителски кредит № 5040784/19.02.2024 г.

Видно от т. 5 към Протокол № 44/10.12.2024 г. на проведено заседание на КЗП, е взето решение, че "Изи Асет Мениджмънт" АД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. трето във вр. с чл. 68 г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно – не предоставя своевременно чрез Стандартния европейски формуляр съществена за избора на потребителя преддоговорна информация за размера на дължимото възнаграждение за предоставяне на гаранция, а я предоставя чрез погасителния план по договора. Кредиторът информира потребителя за размера на тази сума, едва след като потребителят е взел решение, подписвайки договора за приемане на предложената му оферта, без да е запознат с тази съществена информация.

С оспорената Заповед № 6277/11.12.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, е забранено на "Изи Асет Мениджмънт" АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. трето във вр. с чл. 68 г, ал. 4 във връзка с чл. 68в ЗЗП, а именно – да не предоставя своевременно чрез Стандартния европейски формуляр съществена за избора на потребителя преддоговорна информация за размера на дължимото възнаграждение за предоставяне на гаранция от "Файненшъл България" ЕООД. В мотивите си, административният орган е приел, че кредиторът не предоставя своевременно на потребителя преддоговорна задължителна информация в СЕФ за размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция, а я предоставя едва чрез погасителния план по договора. Кредиторът информира потребителя за размера на тази сума, едва след като потребителят вече е взел решение, подписвайки договора за приемане на предложената му оферта, без да е запознат с тази съществена информация. По този начин чрез премълчаване на важна и съществена за потребителя информация, която е трябвало да му бъде предоставена своевременно в СЕФ, кредиторът при осъществяване на дейността си използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от потребителя, което не би взел без използването й.

Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

След анализ на разпоредбите на § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, чл. 68в и чл. 68 г, ал. 4, във вр. с HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=40527&ToPar=Art68е_Al2_Pred3&Type=201" чл. 68е, ал. 2, предл. трето ЗЗП, съдът приема, че в настоящия случай, нелоялната заблуждаваща търговска практика е осъществена от дружеството.

Приема, че страните не спорят за факта, че този компонент ("възнаграждението за предоставена гаранция от "Файненшъл България" ЕООД) не е включен в ГПР и "Общия разход по кредита на потребителя", посочени в СЕФ, но спорят дали е задължително отразяването на този разход.

Аргументирайки изводите си с относимата нормативна регламентация, първоинстанционният съд обосновава подробни доводи, че въпреки, че опцията за обезпечаване на кредита от "Файненшъл България" ЕООД е предоставена на кредитополучателя, заедно с избора на другите видове обезпечения - с двама лични поръчители или банкова гаранция, съдът намира, че ако разходите във връзка с предоставената гаранция са били известни на кредитора, той е следвало да изготви отделен СЕФ за тази хипотеза, в който да включи същите. А тези разходи безспорно са известни на кредитора, доколкото договорът за предоставяне на гаранция с "Файненшъл България" ЕООД се сключва чрез "Изи Асет Мениджмънт" АД, който е и едноличен собственик на капитала му. Също така, обсъжданото възнаграждение за "Файненшъл България" ЕООД е включено в погасителния план към договора за кредит. Предвид горното съдът прави извода, че като не е включил информация, с която е разполагал, за размера на дължимото възнаграждение за предоставената от "Файненшъл България" ЕООД гаранция в СЕФ съгласно чл. 5, ал. 2 ЗПК, а е сторил това едва в сключения договор за кредит, жалбоподателят не е предоставил своевременно съществена за потребителя информация.

Съдът намира, че тази търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика, т. е. налице е третият елемент от фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика. Практиката се отнася за съществена информация, която е необходима на средния потребител да направи своя информиран избор. За да се прецени съществена ли е липсващата информация за потребителите следва да се отчете вида на търговската практика и кръга на потенциалните потребители - адресати на практиката. В случая средният потребител е кредитополучателят по договор за потребителски кредит. Същият е добре информиран, разумен, внимателен и средно информиран гражданин.

Позовавайки се на т. 19 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО, съдът намира, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, в СЕФ следва да е посочена съществената информация, включително свързаните с договора разходи, каквито съдът приема по изложените по-горе съображения, че са и тези за възнаграждението на "Файненшъл България" ЕООД. Първоинстанционният съд сочи, че параметрите по кредита, сред които в случая са и разходите за гаранция, са водещ фактор при вземането на решение за сключване на договора за кредит. В този смисъл е от изключително важно значение правилното им отразяване в СЕФ и неспазването на това правило винаги въвежда средния потребител (кредитополучател) в заблуда за размера на дължимите разходи по кредита и това се отразява на решението да сключи такъв договор за кредит.

По тези съображения, първоинстанционният съд прави извод за неоснователност на жалбата на дружеството.

Решението е неправилно.

Основателни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В тежест на ответника е да установи състава на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. трето ЗЗП.

Спорният по делото въпрос е дали дружеството предоставя своевременно чрез Стандартния европейски формуляр съществена за избора на потребителя преддоговорна информация за размера на дължимото възнаграждение за предоставяне на гаранция. Не е приет като доказателство по делото СЕФ към Договор за паричен заем № 5040784 от 19.02.2024 г., за който са налице данни, че е представен в административното производство. Именно след анализ на съдържанието на посочения СЕФ, административният орган е приел, че е осъществен съставът на процесната заблуждаваща нелоялна търговска практика.

В нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3, чл. 152, ал. 4 (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.07.2026 г.) и чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е изискал административната преписка в цялост, като не е указал на административния орган да представи преддоговорната информация във формата на СЕФ към Договор за паричен заем № 5040784 от 19.02.2024 г.

В съдебното решение съдът е приел, че страните не спорят за факта, че компонентът "възнаграждението за предоставена гаранция от "Файненшъл България" ЕООД не е включен в ГПР и "Общия разход по кредита на потребителя“. В нарушение на чл. 155 във връзка с чл. 153 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК, в хода на съдебното производство, съдът не отделил спорните от безспорните факти и не е обявил кои факти са спорни между страните и кои - безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като има значение за изхода на правния спор предвид задължителната преценка за законосъобразност, която съдът следва да извърши на всички основания по чл. 146 АПК.

Ето защо касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства.

При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение