Определение № 12673 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. А. Д. против определение № 8097/24.09.2024 г., постановено по адм.д. 1727/2024 г. по описа на Административен съд–Пловдив (АС-Пловдив). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В частната жалба са изложени доводи и за незаконосъобразността на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, които се твърди, че неправилно не са съобразени от първата инстанция. Иска се отмяна на обжалваното определение и на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административния акт. Претендират разноски, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) Ответникът началникът на Шесто Районно управление на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пловдив (РУ-ОДМВР-Пловдив), редовно уведомен за настоящото производство, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 8097/24.09.2024 г., постановено по адм.д. 1727/2024 г. по описа на АС-Пловдив е отхвърлена жалбата на Б. А. Д. срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 12/31.07.2024 г. на началника на Шесто РУ-ОДМВР-Пловдив. Административният съд е приел, че допуснатото предварително изпълнение е в особено важен държавен и обществен интерес-живота и здравето на всеки гражданин и правото му на свободен достъп до спортно мероприятие, на което да се чувства защитен от агресия. Според първата инстанция тези обстоятелства се установяват от документите, съставляващи административната преписка, поради което независимо от липсата на изрични мотиви в атакуваното разпореждане не са налице основания за неговата отмяна. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд се е произнесъл в законен състав на компетентен съд по процесуално допустима жалба, която е подадена в срок от адресата на административен акт, съдържащ разпореждане за предварителното му изпълнение. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 12/31.07.2024 г. на началника на Шесто РУ-ОДМВР-Пловдив на Б. А. Д. е наложена забрана за посещение на спортни мероприятие в страната и в чужбина за срок от една година. Волеизявлението, че заповедта подлежи на незабавно изпълнение, правилно е възприето от АС-Пловдив като разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК доколкото в Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) не е предвидено изключение от общото правило за суспензивния ефект на жалбите против актове от за налагане на този вид принудителна административна мярка. В противоречие обаче с изискването на чл. 60, ал. 2 от АПК административният съд е приел, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение е законосъобразно и при липса на изложени от неговия издател мотиви. В заповедта, която съдържа и разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение, което е оспорено пред АС-Пловдив, липсват каквито и да е мотиви за наличие на обстоятелства, описани в различните хипотези на чл. 60, ал. 1 от АПК. Подобни съображения не се намират и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 17.03.2024 г., на който се е позовал началникът на Шесто управление на РУ-ОДМВР-Пловдив за налагане на ПАМ. Напълно необоснован решаващият съд е аргументирал наличието на „особено важен държавен и обществен интерес“ като е предположил чрез логически разсъждения какви са възможните мотиви за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на съдебен контрол и упражняване на ефективно право на защита. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на формата и представлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Като е приел обратното административният съд е постановил неправилен съдебен акт, при неправилно приложение на закона, който следва да бъде отменен, като вместо него се постанови друг по съществото на спора, с който оспореното пред съда разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 12/31.07.2024 г. на началника на Шесто РУ-ОДМВР-Пловдив да бъде отменено. Изрично трябва да бъде посочено, че в обжалваното определение е допуснато и още едно нарушение като е обсъждано наличието или не на доказателства за значителни или труднопоправими вреди, които обстоятелства са относими към производство по чл. 166, ал. 2 от АПК, а не на това по чл. 60, ал. 5 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция частният жалбоподател е направил разноски в размер на 30 лв. според списъка по чл. 80 от ГПК и е представляван пред двете инстанции от адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право разноските да му бъдат възстановени от бюджета на ОДМВР-Пловдив, която да бъде осъдена да заплати и адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и съответстващо на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение