Определение № 2013 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2398/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника „Алианц Ф.“ АГ срещу определение на Варненски апелативен съд. Ищците А. Д., С. А. и А. Д. не изразяват становище. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по подадената от ответника молба за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното въззивно решение в частта за разноските, като е осъдил първите двама ищци да заплатят на ответника допълнително сумата 1373,33 лв., представляваща част от направените в първоинстанционното производство разноски за експертиза и е отхвърлил молбата в останалите части по отношение на искането за присъждане в по-висок размер на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника в първоинстанционното и въззивното производство и на искането за намаляване на присъденото в полза на пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Частната жалба е частично основателна. Искането за присъждане в по-висок размер на разноски за експертизи е неоснователно. Неправилно се поддържа, че отговорността на ищците за разноски в тази част следва да бъде определена въз основа на общия размер на направените разноски за експертизи 5270 лв. Разноски от този вид ответникът е направил в размер на 2750 лв., а разликата е била покрита за сметка на бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3 ГПК предвид постановеното освобождаване на ищците от такси и разноски, а с първоинстанционното решение ответникът е бил осъден да възстанови сумата 2520 лв. съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК. Поради това с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, с чието решение исковете като краен резултат са уважени в по-нисък размер, въззивният съд е следвало да отмени първоинстанционното решение в тази част, като остави в тежест на ответника разноски в по-нисък размер, съответстващ на уважената част от исковете. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК обаче искане в този смисъл от страна на ответника не е направено, а доколкото тази част от разноските не е заплатена от ответника в хода на производството, същата не може да бъде възложена в тежест на ищците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Поради това в частта относно разноските за експертиза обжалваното определение, с което в тежест на ищците е възложена съответно на отхвърлената част от исковете отговорността само за заплатените от ответника разноски, е правилно и следва да бъде потвърдено. В останалата част определението е неправилно, изложените в частната жалба оплаквания са основателни. Първоинстанционният съд е присъдил на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на пълномощника на ищците възнаграждение в размер на по 11 720 лв. съответно на уважената част от предявените от ищците Д. и А. искове (80 %) и от предявения от ищцата Д. иск (38,46 %), приемайки общ размер на възнаграждението на база цената на иска и правилата по Наредба № 1/2004 на ВАС в размер на 14 650 лв. за всеки от първите два иска и 2730 лв. за третия иск. Искания за изменение на първоинстанционното решение страните не са направили, поради което така определеният общ размер на възнаграждението по чл. 38 ЗА за първоинстанционното производство не подлежи на преразглеждане. С оглед на това и на крайния изход на спора, при който исковете са уважени за 56 % от предявените размери, на пълномощника на ищците съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат възнаграждения в размер на по 8204 лв. по исковете на първите двама ищци и 1050 лв. по третия иск, или общо 17 458 лв. вместо определения с въззивното решение размер от 21 050 лв. По отношение на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение първоинстанционният съд е уважил предявеното от ищците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение в общ размер 35 596 лв., като е приел, че цената на исковете и степента на фактическа и правна сложност на делото същото следва да бъде определено в размер на 32 030 лв. (14 650 лв. по всеки от първите два иска и 2730 лв. по третия), като е възложил в тежест на ищците съответните части от него съобразно отхвърлената част от исковете. И в това отношение предвид липсата на искания на страните за изменение на първоинстанционното решение, поради което така определените размери на възнагражденията за първоинстанционното производство не подлежат на преразглеждане. Поради това и съответно на отхвърлените с въззивното решение части от исковете на ищците Д. и А. ответникът има право на разноски общо в размер на 12 892 лв., вместо присъдените с първоинстанционното и въззивното решения общо 11 366 лв. За въззивното производство ответникът е претендирал разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 29 400 лв. въззивният съд, намирайки за основателно възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК, е приел, че в тежест на ищците Д. и А. следва да бъдат възложени разноски в размер на по 2000 лв. съответно на степента на фактическа и правна сложност на делото и на отхвърлената част от исковете. Макар и съдът да не е посочил конкретен размер на възнаграждението след произнасянето по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК и преди разпределението на отговорността за разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, присъденият краен размер е достатъчен за извод, че съобразно цената на исковете, предмет на въззивното производство (за разликата над 75 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв. за всеки, или общо 350 000 лв.) въззивният съд по чл. 78, ал. 5 ГПК е определил възнаграждения в размер на по 3181 лв за всеки иск, или общо 6362 лв. Същевременно присъденото в полза на пълномощника на ищците възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 3800 лв. при интерес от 350 000 лв. и уважена част в размер на 37,14 % разкрива, че за този материален интерес и фактическа и правна сложност на делото въззивният съд е определил общо възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 10 231 лв. Недопустимо е при един и същ обжалваем интерес и еднаква степен на фактическа и правна сложност на спора съдът да определя различни размери на адвокатските възнаграждения по чл. 78, ал. 5 ГПК, респ. по чл. 38 ЗА. Поради това и доколкото в настоящия случай никоя от страните не е оспорила по реда на чл. 248 ГПК определения размер на възнаграждението по чл. 38 ЗА, същият следва да бъде съобразен и при определяне на отговорността на ищците за направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С оглед на това ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски в размер на 6431 лв. съответно на отхвърлената част от исковете (62,86 %), вместо присъдените от въззивния съд 4000 лв., поради което и съобразно направеното искане за присъждане на разноските в размер до 6192 лв. на ответника следва да се присъдят допълнително 2192 лв. На основание чл. 11 и чл. 12 ЗВЕРБ посочените по-горе суми следва да се присъдят в евро. С тези мотиви съдът