Решение № 7116 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16713/2009 г.

Решение № 7116 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16713/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Изпълнителната агенция по горите, правоприемник на Държавната агенция по горите, срещу решение № 1074 от 21.10.2009 г., постановено по адм. д. № 45 по описа за 2009 г. на Административен съд-Бургас. С него съдът е оставил без уважение жалбата на председателя на Държавната агенция по горите срещу протоколно решение № 11 от 31.10.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-11-44 от 23.06.2008 г. на директора на областна дирекция "Земеделие", гр. Бургас, одобрено със заповед на същия директор № РД-11-121 от 15.12.2008 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея и в писмените бележки се моли, решението да се отмени. Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на съда за правилно. Счита, че съдът е установил всички релевантни за спора факти, въз основа на които е извел и правните си изводи. На следващо място прокурорът намира, че лесоустройствените проекти не са сред материалите, предоставяни на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което тя не е била длъжна да съобрази решението си с тях. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Председателят на бившата Държавна агенция по горите е обжалвал протоколно решение № 11 от 31.10.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-11-121 от 15.12.2008 г. на директора на областна дирекция "Земеделие", гр. Бургас (ОДЗ). Жалбата е била срещу частта от протоколното решение, с което имоти в землището на с. Добромир в община Руен, с ЕКАТТЕ 21614, с номера 013063, 013056, 014010, 037010, 039010, 03912, 040014, 041048, 042026 и 042027, са били включени в приложение № 1 към раздел първи от решението, неразделна част от него. Твърденията в жалбата са били, че част от тези имоти са гори по смисъла на чл. 2 ЗГ. От приложените писмени доказателства съдът е установил състава на комисията, правилата за работата й и взетото решение. Извършил е проверка относно изпълнение на изискванията, въведени с чл. 45в ППЗСПЗЗ, като е приел, че те са спазени. За изясняване статута на земите, включени в жалбата, съдът е допуснал експертиза, чието заключение съдът е приел. Установеното със заключението не е довело до незаконосъобразност на решението на комисията, поради това, че картата на възстановената собственост (КВС) за земите в землището на община Руен, в това число и за земите в с. Добромир е била влязла в законна сила. На следващо място съдът е приел, че възраженията на жалбоподателя, че оспорените имоти са гори са неотносими към спора, защото КВС е влязла в сила, с което е изчерпана възможността за оспорването й. Комисията е работила по КВС и регистъра на имотите към нея, като е отразила и начина на трайното ползване на имотите. Останалите твърдения, изложени в жалбата са преценени като спор за собственост, който не би могъл да се реши в производството пред съда със заявения предмет. Като е приел, че решението на комисията, одобрено със заповедта на директора на ОДЗ-Бургас е законосъобразно, съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е необосновано. Съдът е събрал относимите към спора факти, които е обсъдил, като е мотивирал и защо не приема установеното със заключението на вещото лице, за порок в работата на комисията. Приетите за установени факти съдът е съпоставил с приложимото материално право - чл. 45в ППЗСПЗЗ, въз основа на което е извел и правилните си правни изводи. Неоснователно е и следващото твърдение за допуснато от съда нарушение на материалния закон. То е обосновано със заключението на вещото лице. От данните по делото се установява, че вещото лице е работило с материали, изготвени по лесоустройствените проекти на Държавно горско стопанство - Айтос. То е установило и чрез проверка на место, че имотите предмет на жалбата, представляват неустроени и непосочени в лесоустройствените проекти гори. Но лесоустройствения проект не фигурира в КВС и последният не е част от тази карта. Само при създаването на картите по ЗВСГЗГФ са се използвали съществувалите лесоустройствени проекти, до влизането в сила на ЗСПЗЗ, но както вече се посочи, картите, предмет на ЗВСГЗГФ са влезли в законна сила. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 ЗГ, като легалните им определения са дадени в § 1 ДР на ЗГ. Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ при вземането на протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ не е разполагала с лесоустройствения проект за имотите в землището на с. Добромир. Тя не е съобразила решението си с него. Картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал. 3-6 на чл. 1 от Наредба № 49. Регламентиран е и редът за създаването на картата на възстановената собственост в чл. 6 от Наредба № 49. По делото е установено, че КВС за землищата на община Руен са влезли в законна сила. Комисията като е работила по тях и регистъра към КВС не е допуснала нарушение на материалния закон. Наведените доводи в писмените бележки за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила се правят за първи път, което е недопустимо. Независимо от това лесоустройствените проекти, послужили за създаването и приемането на картите по ЗВСГЗГФ също са влезли в сила. При констатирано несъответствие или грешки бившата Държавна агенция по горите е могла да оспорва КВС по съответния ред и да ги отстрани. В производството по реда на чл. 45в ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 19, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ съдът проверява законосъобразността на работата на комисията, а не пропуските на съответните органи. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, основания за касационна отмяна на решението, поради което последното като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение