Решение № 3927 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хелио-тур-с“ АД срещу Решение № 337/30.03.2023 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1626/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 8-Z-848 от 22.08.2022 г. на кмета на Община Созопол, нареждаща на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ премахването на строеж „Мотел „Каваците – административна сграда“ в поземлен имот с идентификатор 67800.54.51 по КККР на гр. Созопол като незаконен – извършен без необходимото разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти.

Ответникът – кметът на Община Созопол, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на решението, постановено при неизпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК.

Касационната жалба е допустима и основателна.

Решението е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

1. Неоснователно е твърдението в жалбата за липсата на доказателства, че дружеството е собственик на наредения за премахване обект.

а. То не съответства на доказателствените източници, удостоверяващи правата върху сградата – акт за държавна собственост и констативен нотариален акт (л. 62-68 от първоинстанционното дело), на които коректно се е позовал административният съд. Позицията на касатора е и противоречива – от една страна се отрича качеството на собственик на обекта, а от друга – предявен е иск срещу физически лица за собствеността върху земята; по силата на приращението (чл. 92 ЗС) собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея.

б. При удостоверените права, чиито обект е конкретната сграда, дружеството е надлежен адресат на заповедта и задължението за евентуалното й премахване правомерно му е възложено в качеството на собственик на строежа, независимо че не е негов извършител (вж. § 3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на Община Бургас, уреждащ възможния кръг от адресати на заповедта за премахване).

2. Тезата на касатора, че сградата е част от комплекс и съществува връзка чрез общ водопровод между нея и мотел „Каваците“, не изключва индивидуализацията й като годен обект на премахване.

Съществуването на строителни книжа за основната сграда и в частност обхващат ли те и административната постройка подлежи на доказване. В случай че такива не са налице, строежът е незаконен – чл. 66д, чл. 66е, ал. 2 и 5 ЗПИНМ (отм.) и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е констатирало, че строежът е свободностояща сграда в общо дворно пространство със сградата на мотел „Каваците“, т.е. представлява отделен строеж, но самостоятелното му премахване би било допустимо, дори и хипотетично да се приеме, че е част от строеж – чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.

3. Мотивите на обжалваното решение обаче не удовлетворяват изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК.

а. Съдът не е дал съдържателен отговор на главния спорен въпрос по делото - ползва ли се обектът от изключващото премахването му положение на търпим строеж по § 16, ал. 1 ПРЗУТ.

На основата на фактическото установяване за извършване на строежа през 1964 г. съдът, освен че е отбелязал липсата на строителни книжа (факт, неотносим към проверката за търпимост на строежа, която въобще не би била необходима, ако за строежа има издаден разрешителен акт), се е ограничил до бланкетните съображения за неспазване на изискванията на ЗТСУ и правилника за прилагането му (отм.), както и на сега действащите правила. Допълнителните съждения, че строежът е извършен в неурегулиран чужд имот, земеделска земя, за който няма данни да е променено предназначението и липсва ПУП, не са обосновани с конкретни нормативни правила, вкл. и по ЗУТ, уреждащи предпоставките за допустимост на строителството.

б. По същество решението не съдържа правни изводи, изразяващи действително изследване на търпимостта на строежа нито по правилата, действали към периода на реализирането му, нито по приложимите към настоящия момент. ЗТСУ и ППЗТСУ (отм.), които съдът общо е цитирал, не са били приети към установената година на строежа, т.е. не е идентифицирано меродавното законодателство, спрямо което е дължима алтернативната преценка за търпимост (извън действащите понастоящем правила).

в. Немотивираността на решението е съществен негов процесуален порок, доколкото оставя касационния контрол без предмет – правилността на приложението на материалния закон от съда. Проверката единствено на постановения правен резултат би нарушила принципа по чл. 131 АПК за двуинстанционност на съдебните производства по кодекса.

4. а. Изложеното мотивира отмяната на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при което трябва да се извърши надлежно изследване на търпимостта на строежа (при необходимост да се съберат и нови доказателства), вкл. да се даде отговор на доводите на заинтересованата страна относно статуса на строежа, и резултатът от него да съответства на предписаното от чл. 172а, ал. 2 АПК съдържание.

б. По претендираните съдебни разноски ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение