Определение № 250 от 22.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 92/2015 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по две молби с искане за допълване на решение № 80 от 31.05.2016 г. по т.д. № 92/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в частта за разноските. С молба с вх. № 6262/16.06.2016 г. от адвокат П. като процесуален представител на А. А. П., със съдебен адрес в [населено място]- касатор по настоящото търговско дело, се иска допълване на решението по чл. 290 ГПК, като се присъдят разноски пред първоинстанционната и въззивната инстанция, с оглед уважената част от иска. С молба с вх.№ 6393/20.06.2016 г. от Застрахователна компания [фирма], [населено място]- ответник в настоящото търговско дело, се иска допълване на решението по чл. 290 ГПК, като се присъдят разноски в касационната инстанция, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Както молба с вх. № 6262/16.06.2016 г., така и молба с вх.№ 6393/20.06.2016 г. са подадени в срока по чл. 248, ал.1 ГПК от легитимирани лица и са процесуално допустими. По отношение на двете молби е изпълнена процедурата по чл. 276, ал.1 ГПК. С оглед основателността им настоящият съдебен състав приема следното: За да се ангажира отговорността за съдебноделоводните разноски на насрещната страна по спора, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1/. Страната да е направила искане за присъждане на разноските до приключване на производството в инстанцията, за която се претендират; 2/. Те да са от категорията на посочените в чл. 78, ал.1 ГПК съдебноделоводни разноски; 3/. Да са реално направени или да се фингира извършването им съгл. чл. 78, ал.8 ГПК; 4/. Да са представени доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им; 5/. Изходът на спора, предмет на раглеждане в съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл. 78, ал.1, ал.3 и ал. 4 ГПК. С постановяване на касационното решение искът по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ от А. П. е уважен за размера до 40 000 лв., като е отхвърлен за 10 000 лв., до пълния предявен размер от 50 000 лв. и са присъдени разноски за касатора единствено за касационната инстанция. С оглед уважената част от иска по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ следва да се присъдят и разноски за предходните две инстанции. От приложените към тях документи е видно следното: в производството по гр.д.№ 17250/2012 г. на Софийски градски съд ищецът А. П. е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 79 от гр.д.№ 17250/2012 г. на СГС/. В него като разноски е посочена сумата от 5075 лв.: 75 лв. за съдебни експертизи и 5000 лв. адвокатски хонорар за първата инстанция. От така посочената сума доказано е единствено заплащането на сумата от 75 лв. /платежен документ от 28.06.2013 г.- л. 63 от гр.д.№ 17250/2012 г. на СГС/. Няма данни за реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., поради което заплащането на тази сума не е надлежно доказана. Във въззивната инстанция А. П. отново е поискал присъждане на разноски, като е приложил списък за разноски по чл. 80 ГПК /л. 24 от в.гр.д.№ 1441/2014 г. на Софийски апелативен съд/. В него като разноски за въззивната инстанция е посочена сумата от 3000 лв. адвокатски хонорар. В договора за правна защита от 26.04.2014 г. изрично е посочено, че със сключването му сумата от 3000 лв. е изплатена, поради което следва да се счита, че заплащането е надлежно доказано /л. 23 от в.гр.д.№ 1441/2014 г. на Софийски апелативен съд/. С оглед на уважената част от иска в размер на 40 000 лв. и разноските, направени в първоинстанционната и въззивната инстанции, доказани за размера от 3 075 лв., то на А. П. следва да се присъдят разноски в размер на 2 460 лв. за двете предходни инстанции. По отношение на искането от ЗК [фирма] за присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, то същите, с оглед чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004 г., възлизат на 830 лв.- минимално юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение