Определение № 43 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 254/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ответницата М. А. Х., чрез адв.М. Т. против определение № 1118/27.10.2015 г. по ч.гр.дело № 1527/2015 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 1622/03.08.2015 г. по гр.дело № 1165/2014 г. на Районен съд [населено място], с което е върната въззивната жалба на М. А. Х., чрез адв.Т.. В частната жалба се поддържат основание за неправилност на обжалваното определение – незаконосъобразност. В изложението към частната жалба е формулиран правния въпрос - какъв е реда за изчисляване на дължимата държавна такса по иск за разваляне на договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховният касационен съд намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Поставеният въпрос от жалбоподателя е един от въпросите, по който следва да се произнесе Общото събрание на ГК на ВКС – въпрос по т.1Б – приложима ли е разпоредбата на чл.71,ал.2 ГПК при определяне цената на исковете по чл.69, ал.1,т.4 ГПК/въпросът следва да се разбира: приложима ли е разпоредбата на чл.71ал.2 ГПК при определяне държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл.69,ал.1,т.4 ГПК/. Поради това производството по настоящото дело следва да бъде спряно на осн.чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско