Определение № 253 от 07.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 176/2019 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК С молба с вх. № 5193/07.06.2019 г. на Върховния касационен съд подадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД – София молител в производството с правно основание чл.307, ал.2, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК по т. д. № 176/2019 г. по описа на ВКС, е заявил искане за възстановяване на сумата от 472 820 лв., внесена по сметка на ВКС, като обезпечение по см. на чл.309, ал.1, във вр. с чл.282, ал.2, т.1 ГПК. От направената на 21. 06. 2019 г. справка в счетоводството на ВКС, обективирана в приложена по делото служебна бележка от същата дата се установява, че сумата в посочения по-горе размер се намира по специалната сметката за обезпечения и гаранции на ВКС. Ответната страна – „ ТЕРМОСТРЕН“ АД (н) не изразява становище по молбата за връщане на внесеното обезпечение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира молбата за неоснователна, поради следното: С определение № 644/27.11.2018 г. по ч. т. д. № 2914/2018 г. на ВКС, състав на второ търговско отделение е спрял изпълнението на влязло в сила въззивно решение № 1570/25.06.18 г., по т. д.№ 2542/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.02.18 г., по т. д. № 1855/2010 г. на Софийски градски съд и е осъден молителят ЗАД„АРМЕЕЦ“ АД да заплати на „ТЕРМОСТРЕН“ АД сумите: 333 914, 82 лв. - дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2010 г. и до окончателното й изплащане и 117 927,11 лв. - обезщетение за забавено плащане на присъдената главница за периода 22. 11. 2007 г. – 22.07.2010 г. С решение № 61/27.05.2019 г., по т. д. № 176/2019 г. на ВКС, II т. о. молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е уважена, като е отменено влязлото в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1570 от 25.06.2018 г., по т.д.№ 2542/2018 г. и потвърдено с него решение на Софийски градски съд № 386 от 22.02.18 г., по т.д.№ 1855/2010 г., в частта, с която ЗАД ”АРМЕЕЦ”АД, гр.София е осъдено за заплати на „ ТЕРМОСТРЕН” АД (н), гр. Вълчи дол следните суми: 333 914, 82 лв., дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка от 15.06.2007 г., обективиран в застрахователна полица № 079000801В000899, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2010 г. до окончателното и изплащане; 117 927, 11 лв., обезщетение за забава за периода 22.11.2007 г. - 22.07.2010 г. и 20 975, 08 лв - деловодни разноски за инстанционното производство. Делото, в тази му част, е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Съобразени тези фактически данни по делото и процесуалното правило на чл.282, ал.5 ГПК, към което чл.309, ал.1 ГПК изцяло препраща и според което в разглежданата хипотеза на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, при която е спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение, внесеното обезпечение се освобождава след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, дават основание да се приеме, че в случая молбата следва да бъде оставена без уважение. Целта на внесеното обезпечение по чл.309, ал.1, във вр.с чл.282, ал.2, т.1 ГПК е да гарантира удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане, а съгласно общото процесуално правило на чл.402, ал.2 ГПК всякога внесеното обезпечение се освобождава едва след отпадане на причината, заради която е допуснато. В случая тази причина, с оглед изричната разпоредба на чл.282, ал.5, във вр. с чл.309, ал.1 ГПК, не може да се счете за отпаднала към момента на подаване на настоящата молба. С постановеното по реда на чл.307, ал.2, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК решение № 61/27.05.2019 г., по т. д. № 176/2019 г. на второ търговско отделение на ВКС наистина е отменено влязлото в сила и подлежащо на изпълнение въззивно решение № 1570/25.06.18 г., по т. д. № 2542/ 2018 г. на Софийски апелативен съд, но висящността на делото пред въззивния съд е възстановена, т.е производството по същото нито е прекратено, нито заявената срещу молителя осъдителна искова претенция е отхвърлена с окончателен съдебен акт. Поради това и основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС не се явява отпаднало. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС на основание чл. 282, ал. 5 във вр. с чл.309, ал.1 ГПК