Определение № 60 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2463/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на подалия молбата по чл.625 ТЗ кредитор „ОББ“ АД срещу решение № 457 от 10.07.2024г. по в.т.д.№ 564/2023г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решението по чл.632,ал.1 ТЗ относно началната дата на неплатежоспособността на „Б. Куодърджи България“ ЕАД - 31.12.2019г., определена с решението по т.д.№ 238/2023г. на СГС. Касаторът поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и да бъде постановено, че началната дата на неплатежоспособността на длъжника „Б. Куодърджи България“ ЕАД е 31.12.2022г. Счита, че решението е и очевидно неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалното право, неправилно са интерпретирани разпоредбите относно икономическите критерии за настъпила неплатежоспособност, уредени в чл.608 ТЗ. Касаторът оспорва изводите, че длъжникът е с трайно влошено икономическо състояние от момента на първата му неплатена фактура, която е на незначителна стойност и вземането по която, според обжалващия, е погасено по давност. Поддържа, че са игнорирани останалите икономически показатели - коефициентите за ликвидност, собствен капитал и други, както и заключението на вещото лице, което не е изразило експертно становище, което да подкрепя друга начална дата на неплатежоспособността преди 31.12.2022г. Изложени са и твърдения в защита на тезата, че финансовото състояние на дружеството не е влошено преди края на 2022г. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „Кои са критериите, по които се определя началната дата на неплатежоспособност и конкретно преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието-длъжник посредством коефициентите за ликвидност, събираемост, финансова автономност и задлъжнялост?“ при довод за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, обективирана по т.д.№ 758/2017г. на 1 т.о. и по т.д.№ 1565/2014г. на 1 т.о. 2/ „ При определяне на началната дата на неплатежоспособност, съдът ограничен ли е от формални изисквания или следва да съобрази индивидуално като изхожда от неизпълнението на точно определено, незначително по размер задължение към определен кредитор или от момента, в който е намерило проявление влошеното икономическо състояние на длъжника, изразено в спиране на обслужване на всичките му задължения? В тази връзка неплащането на незначително по размер задължение при установена динамика на обективното финансово икономическо състояние на търговеца за изследвания период, може ли да доведе до обуславящ извод за неговото трайно влошено състояние именно към този момент?“ Към втория въпрос допълнителна предпоставка не е въведена. Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на въззивното решение „по изложените съображения“ като се сочи и, че то създава „сериозен риск за ограничаване на правата на кредитори, в полза на които е учредена ипотека, да обжалват решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ, поради което въззивният акт е постановен „сontra legem”. Отговор на касационната жалба от длъжника не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на молителя „ОББ“АД (в производството по чл.625 ТЗ няма други присъединени кредитори) срещу първоинстанционното решение в частта относно началната дата на неплатежоспособността на длъжника с твърдения, че тя е 31.12.2022г. Въззивният състав е констатирал, че в приетата пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза подробно е изследвана структурата на активите и пасивите на ответното дружество за периода 2017 г. до началото на 2023 г., както и показателите за ликвидност, задлъжнялост и автономност по години, стойността на активите и паричните задължения, но при изброяването на търговските задължения на ответника с посочване на носителя на вземането, размер, основание и датата на възникване, но падежите им не са посочени. Това е дало основание на състава на САС да констатира необходимост от установяване на падежите на съществуващите за периода след 2017 г. задължения, с оглед определянето на най-ранния момент на спиране на плащанията и на основание чл.621а, ал.1, т.2 от ТЗ служебно да събере доказателства чрез допускане на съдебно- счетоводна експертиза относно установяване на началния момент на състоянието на неплатежоспособност. На експерта е възложена задача да посочи за периода 2017 г. до момента на изготвяне на заключението, какъв е размерът на изискуемите задължения на дружеството към всеки негов кредитор (главница и лихви), като бъдат посочени датите на съответните падежи и датите на последните плащания към съответните кредитори; да установи към кой момент и от коя дата, с оглед настъпването на падежа на отделните задължения, финансовите показатели на длъжника обосновават невъзможност да изпълни изискуеми парични задължени. Вещото лице е посочило, че не може да даде отговор на въпроса какво е задължението от 2017 г. до момента към всеки кредитор към всяка конкретна балансова дата; че не може да се установи задълженията към кои доставчици са и кога са падежирали, а за датите на плащанията към съответните кредитори, не разполага с банкови извлечения. Изразило е становище, че задълженията на дружеството към доставчиците би трябвало да са по фактури, но няма първични счетоводни документи; налице са единствено счетоводни справки. Въз основа на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-икономическата експертиза, е прието за установено, че в структурата на актива, краткотрайните/краткосрочните активи са както следва: за 2017 г. - 1553 хил.лв.; за 2018 г. - 763 хил. лв.; за 2019 г. - 263 хил. лв.; за 2020 г.- 577 хил. лв.; за 2021 г. - 875 хил. лв.; за 2022 г. - 875 хил. лв.; към 16.01.2023 г. - 582 хил. лв. Въз основа на структурата на пасивите на дружеството е прието за установено, че задълженията към доставчици са постоянна величина за последните три години, но задълженията към персонала, както и данъчните и осигурителни задължения нарастват. Краткосрочните задължения на дружеството са: за 2017 г. са - 915 хил. лв.; за 2018 г. - 372 хил. лв.; за 2019 г. - 563 хил. лв.; за 2020 г. - 667 хил. лв.; за 2021г. - 426 хил. лв.; за 2022 г. - 426 хил. лв. и към 16.01.2023 г. - 550 хил. лв. Коефициентите за ликвидност на дружеството за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2021 г. по данни от годишните счетоводни баланси са: Обща ликвидност (при норма 1,25-1,50) за 2017 г.- 1.2667; за 2018 г.- 1.9919; за 2019г. - 0.3961; за 2020 г.- 0.7706; за 2021 г.- 2.0376; за 2022 г.- 2.0376; към 16.01.2023 г.- 1.049. Коефициент на бърза ликвидност (при норма 1): за 2017 г.- 1.2667; за 2018 г. - 1.9919; за 2019 г.- 0.3961; за 2020 г.- 0.7706; за 2021 г.- 2.0376; за 2022 г.- 2.0376; към 16.01.2023 г.- 1.049. Коефициентът на незабавна ликвидност (при норма 0,50) за 2017 г. е 0.1005; за 2018 г. - 0.2661; за 2019 г. - 0.0480; за 2020 г. - 0.0600; за 2021 г.- 0.1948; за 2022 г.- 0.1948; към 16.01.2023 г. -0.0964. Коефициентът на абсолютна ликвидност (при норма 0,20-0,25) за 2017г. е 0.1005; за 2018 г.- 0.2661; за 2019 г. - 0.0480; за 2020 г. - 0.0600; за 2021 г.- 0.1948; за 2022 г.- 0.1948 и към 16.01.2023 г. - 0.0964. При анализа на вземанията и задълженията и въз основа на констатациите от експертизата, въззивната инстанция е приела, че общата сума на краткосрочните вземания за 2021 г. и 2022 г. е в размер на 785 хил. лева, като от тях 630 хил. лева представляват вземания от предприятия от група и съотношението е в размер на 80.25% от сумата на всички краткосрочни вземания; задълженията към предприятия от група за 2021 г. и 2022 г. са в размер на 25 хил. лева. С оглед въведеното от длъжника обстоятелство - че собственикът на капитала му НеСБИК График И. Б.В. (ООД) (NeSBIC Graphic Industries B.V.) - чуждестранно юридическо лице със седалище в Н. и свързаните лица, които са също със седалище в други държави на ЕС, са в процедура по несъстоятелност, е възприето, че вземанията от предприятия от група в размер на 630 хил.лв. може да се класифицират като несъбираеми, при което, преизчислени, коефициентите на обща и бърза ликвидност към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. са 0.5587. Въззивната инстанция е обсъдила формираната съдебна практика, според която началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността; че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, поради което на съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност за покриване на краткосрочните задължения като обективно обусловена невъзможност за изпълнение. Съставът на апелативния съд е изложил своите правни изводи при изследване на датата на „последно извършено плащане“ към кредитор: Разпоредбата на чл.608 ал.3 пр.първо ТЗ презумира неплатежоспособност от факта на неизпълнение на изискуемо задължение. Първият, най-ранен момент от периода на това неизпълнение е падежът му, който следва да се приеме и за най ранен момент на „спиране на плащането“, а това предпоставя, на още по-голямо основание, моментът на падежа на неизпълненото най-ранно задължение, да бъде съобразен като момент на спиране на плащанията и в хипотеза на несвоевременно - след падежа - плащане, независимо пълно или частично. В тази хипотеза подлежи на изследване цялостното икономическо състояние на длъжника в периода считано от най - ранния момент на спиране на плащанията, независимо от по- късното им, несвоевременно погасяване, до приключване на устните състезания по делото; ако в рамките на този период се установи състояние на платежоспособност на търговеца, като трайна и обективна възможност за посрещане на краткосрочните му задължения с краткотрайните активи на търговското предприятие, или, въпреки установена към най-ранния момент на спиране на плащанията невъзможност за това, бъде установен последващ период на трайно преодоляване състоянието на неплатежоспособност, презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ би била оборена по отношение състоянието на неплатежоспособност към този най-ранен момент на спиране на плащанията. Аналогично следва да се процедира и спрямо последващите най-ранния моменти на спиране на плащанията. Доказателствената тежест за това, предвид презумпцията на чл.608 ал.3 ТЗ, се носи от длъжника. Несвоевременното /след падежа/ погасяване на задължение или погасяване само на най-старото задължение само по себе си не заличава правните последици на „спиране на плащането“ на това задължение, за нуждите на производството по несъстоятелност, изводими от неизпълнението му на падежа. Противно приложение на презумпцията би създало възможност за неплатежоспособния длъжник, погасявайки, макар несвоевременно, най- старите си задължения да избягва анализ на икономическото му състояние към предходен на по-късно възникнали задължения към други кредитори период, независимо от обективното си състояние на неплатежоспособност, предхождащо тяхната изискуемост. Тези правни съображения са счетени за особено значими в хипотеза като настоящата - при установено неизпълнение към един кредитор за 2019 г., но не предвид липса на други кредитори (видно от анализа на пасива), а поради обективна невъзможност за конкретното им установяване със съответна дата на изискуемост, предпоставена от поведението на дружеството – длъжник. При съобразяване на показателите за ликвидност за изследвания период 2019 г. - 2022 г., а на обща и бърза ликвидност - с отчитане на несъбираемите вземания към свързани лица от група, с оглед структурата на активите на дружеството - състоящи се предимно от краткотрайни/краткосрочни активи и структурата на пасивите и начина на погашения на задълженията на „Б. Куодърджи България“ ЕАД, въззивната инстанция е потвърдила извода, че начална дата на неплатежоспособността е краят на годината, в която е установеното по делото най-рано неплатено от длъжника задължение към „Еврокопи“ ООД, макар и в размер на 380,48 лв.- 31.12.2019 г. Даден е отговор на оплакванията на банката-въззивник по отношение отсъствието на доказателства за настъпил падеж на задължението към „Еврокопи" ООД. Посочено е, че за него е издадена фактура №79 с основание телефон/интернет/ договор за наем, а в тежест на ответника е да установи, недължимост на плащането или по-късен падеж. Акцентирано е, че многократно в производството по делото вещото лице е изтъквало, че не може да посочи падежи на установените задължения, тъй като разполага само с финансови отчети и съкратени ведомости, но не разполага с аналитична информация и първични счетоводни документи - няма данни как са формирани вземанията и с какви срокове на плащане са; налични са само данни за размера. Липсата на съдействие от страна на длъжника, както и липсата на надлежна документация, неяснотата относно начина на отразените в баланса вземания, са преценени от състава на САС като обстоятелства, които и при засиленото служебно начало затрудняват изключително установяването на фактите относно икономическото състояние на длъжника и неговото развитие в изследвания период. Пасивното поведение на длъжника при лежаща върху него доказателствена тежест да обори презумпцията за неплатежоспособност и установяването на началната дата на нейното настъпване, е дало основание на въззивната инстанция да приеме, че падежът на задължението към „Еврокопи" ООД е 04.04.2019 г. и това е най-ранното неплатено и непогасено по давност задължение на „Б. Куодърджи България“ ЕАД. Доколкото към този момент липсват преки доказателства за финансовото състояние на длъжника, съставът е приел за най-ранна доказана дата, към която едновременно са били налице и непогасени задължения и влошено състояние - 31.12.2019г., към която е установимо финансовото състояние за съответната година. Съставът на САС е мотивирал и, че размерът на вземането е ирелевантно обстоятелство, тъй като законът не поставя изискване нито при установяване на неплатежоспособност, нито при определяне на началната дата, спирането на плащанията да е по отношение на вземания със значителен размер или да са към множество кредитори. Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос относно критериите, по които се определя началната дата на неплатежоспособност на длъжника. Произнасянето в обжалваното решение не е в противоречие с трайноустановената съдебна практика на касационната инстанция, на която съставът на апелативния съд не само се е позовал, но е анализирал и приложил дадените разрешения спрямо конкретно обективно възможно установимите факти по делото. Въззивната инстанция е изследвала началната дата на неплатежоспособността с оглед преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които да установи началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните/текущи/ активи. Началната дата е съобразявана спрямо най-ранния момент на спиране на плащанията като проявление на неплатежоспособността. Предвид данните за несъбираеми вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал. 1 т. 2 от ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност, съдът не е игнорирал задължението си да извърши комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите на ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. В този аспект обжалваното решение е съобразено и с практиката, обективирана в решенията на ВКС по т.д. № 284/2016 г. на II т.о., по т.д. № 1048/2017 г. на I т.о., по т.д. № 2297/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В съответствие с цитираната практика на ВКС въззивният съд е извършил корекционно преизчисление на коефициентите за обща и бърза ликвидност и извършените корекции се явяват базирани на комплексна преценка на всички обективно установими по делото доказателства, а правилността на изводите, до които е достигнал, не е предмет на проверка в производството по допускане на касационното обжалване. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос произтича от отсъствие на въведена към него допълнителна предпоставка, която само в единство с общата може да обуслови същинската инстанционна проверка на въззивното решение. Следва да се посочи, че при установен най-ранен падеж на изискуемо непогасено задължение - 04.04.2019 г. въззивният съд не е определил начална дата, по-ранна от момента на приетото за установено по делото трайно и устойчиво спадане на показателите /ликвидност, автономност и задлъжнялост/ под референтните стойности. Във въпроса касаторът акцентира на релевантността на момента на спиране на обслужване от длъжника на всичките му задължения към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, но в конкретния случай падежът на задълженията, видно от становището на вещото лице, е обективно неустановим поради липса на първични счетоводни документи. М оментът на настъпване на неплатежоспособността на дружеството - длъжник и относимите за определяне на началната дата на неплатежоспособност обстоятелства са винаги конкретни и обусловени от специфичните за всяко дело факти и доказателства, въз основа на анализа на които, съдът по несъстоятелността извършва преценка за обективното икономическо състояние на дружеството - длъжник, произтичащо от невъзможността да изпълни изискуемо и ликвидно свое парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение, свързано с дейността му на търговец. Като начална дата на неплатежоспособността е възприета датата 31.12.2019г., в резултат на извода, че краят на 2019г. е моментът, който съдът, въз основа на анализираните от него обективно установими доказателства, е счел, че цялостното икономическо състояние на длъжника показва трайна невъзможност да изпълнява задълженията си. Доколко този извод е обоснован, както се посочи, е въпрос на правилността на обжалвания акт и поради това е неотносим към допускането на касационния контрол. Изложените от касатора доводи за наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК - „очевидна неправилност“ не обосноват приложното поле на директното основание за касационния контрол: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Наведените съображения съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и предпоставят извършване на проверка по същество на обжалваното решение, която дейност изключва „очевидността“ на твърдяната форма на неправилност. Неясна е тезата на касатора, че възприетата от апелативния съд начална дата на неплатежоспособност на „Б. Куодърджи България“ ЕАД създава „сериозен риск за ограничаване на правата на кредитори, в полза на които е учредена ипотека, да обжалват решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ“. Банката не е такъв кредитор. Позоваването на разпоредбата на чл.613 а, ал.2 ТЗ предложение последно ТЗ, с което е мотивирана очевидната неправилност, е извън предмета на делото. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение