Определение № 167 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 152/2023 г.

Производството е по чл.282 ГПК. В подадената от „ВГ“ АД молба вх.№1177 от 06.02.2023г. се съдържа искане за спиране на изпълнението на решение №1172 от 30.08.2022г., постановено по в.гр.д.№1170/2022г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решението на първоинстанциония съд, с което „ВГ“ АД е осъдено да заплати солидарно с „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД на Л. И. Г. и Н. Ц. Г. по 100000лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. Н. Г. на основание чл. 49 ЗЗД. В молбата се посочва, че въз основа на невлязлото в сила въззивно решение е издаден изпълнителен лист в полза на Л. И. Г. и Н. Ц. Г. и въз основа на него е образувано изп.д.№2022840040128 по описа на ЧСИ М. Ц., по което до дружеството е изпратена и покана за доброволно изпълнение и е наложен запор върху банковите му сметки, както и на вземанията му от негови контрагенти и възбрана върху недвижим имот, собственост на дружеството, който е ипотекиран в полза на „Б.-а. к. банка“ АД. Посочено е, че банката е била уведомена от ЧСИ за наложената възбрана, което означава, че банката се смята за присъединен взискател и ако ЧСИ извърши продан на ипотекирания имот, банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем. Поддържа се, че ако подадената касационна жалба бъде уважена и въззивното решение бъде отменено или ако присъдената в полза на ищците сума бъде намалена от касационната инстанция, изпълнителното основание в полза на ищците ще отпадне, което обуславя правния интерес на дружеството да иска спиране на изпълнението. Доколкото обаче банковите сметки на дружеството са запорирани от ЧСИ, същото заявява, че няма възможност да внесе парична гаранция по сметка на ВКС, поради което трето лице – „АЛИС ИНВЕСТ ГРУП“ ЕАД предлага като обезпечение за спиране на изпълнението свой недвижим имот, описан в молбата, а именно апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............., находящ се в [населено място], В. Р. №1, на 4 етаж в сграда с идентификатор ........... Прилага декларация на С. И. Ф., изпълнителен директор на „АЛИС ИНВЕСТ ГРУП“ ЕАД с нотариална заверка на подпис и съдържание, с която е дадено изрично съгласие за предоставяне като обезпечение за спиране на изпълнението на решение №1172 от 30.08.2022г., постановено по в.гр.д.№1170/2022г. на Софийски апелативен съд на вече описания по-горе недвижим имот, собственост на „АЛИС ИНЕСТ ГРУП“ ЕАД. Настоящият състав приема, че предвидените в чл. 282 ГПК предпоставки за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено на 30.08.2022г. по в.гр.д.№1170/2022г. не са налице. Съображенията за това са следните: Предмет на касационно обжалване е невлязло в сила въззивно решение, което е осъдително. Срещу решението е подадена касационна жалба от „ВГ“ АД с вх.№23693/08.11.2022г., въз основа на която е образувано производството по настоящето дело. При тези данни спирането на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение би било възможно, ако касаторът предостави надлежно обезпечение, данни за каквото по делото липсват. Действително съгласно чл. 180, ал. 1 ЗЗД когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека, като не съществува пречка за обезпечение да бъде ипотекиран чужд имот, т.е. имот, който не е собственост на лицето, което следва да представи обезпечението, доколкото целта на обезпечението е лицето, имащо право на вземане по невлязлото в сила въззивно решение, да получи съответната сума, ако въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване или бъде потвърдено от ВКС. Начинът на учредяване на тези обезпечения е изрично предвиден в чл. 181 ГПК, като съгласно чл. 181, ал. 2 ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването ѝ. Друг способ за обезпечаване на изпълнение с недвижим имот българското законодателство не предвижда. В настоящия случай обаче е представено единствено нотариално заверено съгласие за предоставяне на недвижимия имот като обезпечение с цел спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, но не и доказателства за вписване на нотариално заверено съгласие за учредяване на ипотека с цел обезпечаване вземането на Л. И. Г. и Н. Ц. Г.. Представената нотариално заверена декларация следователно не представлява надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 ГПК. Поради това следва да се приеме, че предпоставките за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение не са налице. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение