Определение № 4558 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3331/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.3796/13.07.26 по ч.г.д.№.2805/26 на ВКС, ІІІ ГО, молбата на И. Р. Я. за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение като неоснователна. Постъпила е частна жалба вх.№.16488/30.07.26 от И.Я., с която се иска отмяна на горепосоченото определение. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови атакуваното определение, съставът на ВКС е приел, че е сезиран с частна жалба срещу разпореждане №.1380/2.06.26 на Председателя на ІV ГО при ГК на ВКС, с което е отказано образуването на производство по преписка вх.№.11222/29.05.26, тъй като И. Я. по същество желае преразглеждане на процесуални въпроси, по които има постановени окончателни съдебни актове, но няма влязло в сила решение, чиято отмяна може да се иска; същевременно съгласно т.6 от ТР №.7/31.07.17 по т.д.№.7/14, ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска; тъй като разглежданият случай не попада в изключението, отказът да се образува производство е законосъобразен, частната жалба срещу него - очевидно неоснователна, и поради това исканата правна помощ за защита по нея не е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. То е съобразено с трайната практика на ВКС по приложението на чл.24 ал.1 т.1 ЗПП, според която предоставянето на правна помощ по чл.21 т.1, т.2 и т.3 ЗПП следва да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава, като изводът за неоснователност на молбата е направен след анализ на конкретните факти, имащи значение при преценката за наличие на условията за уважаване на искането за предоставяне на правна помощ. В случая правилно е прието, че съгласно задължителната практика на ВКС-т.6 от ТР №.7/31.07.17 по т.д.№.7/14, ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, разглежданият случай не попада в изключението и следователно атакуваният акт не може да бъде отменян по реда на чл.303 и сл. ГПК. Същевременно, предвид ТР №.6/15.01.19 по т.д№.6/17, ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. По подадената от жалбоподателя такава по ч.г.д.№.2805/26 на ВКС се дължи извършване на проверка на разпореждане №.1380/2.6.26 при условията на пълен въззив, без значение на посоченото в жалбата /т.е. нито доводите на жалбоподателя, нито представителство от назначен адвокат в това производство биха имали значението, което изисква чл.23 ал.2 ЗПП, за да бъде преценена положително необходимостта от предоставяне на правна помощ-в производството не се изисква приподписване на жалбата от адвокат, нито прилагане на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК; то не е и от кръга на тези, за които по силата на закон изрично се предвижда задължителна адвокатска защита /чл.23 ал.1 ЗПП//, като неучастието на адвокат не би накърнило интересите на страната. Тълкуването на разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1 ЗПП обосновава извод, че правната помощ се предоставя, ако е оправдана от гледна точка на ползата, която ще допринесе - ако е реално необходима за равен достъп до правосъдие, чрез предоставяне на ефективна правна помощ, каквото основание в настоящия случай не е налице. От друга страна за И.Я. остава открита възможността да предяви отново претенцията си, във връзка с която е било образувано първоначалното производство по г.д.№.8438/24 на РС Бургас, като заяви с нова искова молба надлежно обстоятелствата, на които я основава /в това число съобразявайки вече дадените му в рамките на прекратеното производство указания относно необходимата й конкретизация и съдържание/, и при желание своевременно да поиска предоставяне на правна помощ и представи надлежна декларация по чл.83 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,