Определение № 2165 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 250 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. С. против определение № 969 от 20.04.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2520/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя по реда на чл. 250 ГПК молба за допълване на постановеното по същото дело определение № 378 от 13.02.2023 г. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Център за психично здраве - Стара Загора“ ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Ответникът Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“, [населено място] не е подал отговор и не взема становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Окръжен съд - Пловдив е приел, че налице е произнасяне по цялото искане на жалбоподателя, поради което и не е налице твърдяната от него непълнота. Посочил е, че въззивното производство е образувано по повод частна жалба от М. М. С. против определение № 260060 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 1055/2020 г. по описа на Районен съд - Казанлък. Съгласно формулирания в жалбата петитум от съда е поискано да отмени атакуваното определение на районния съд, с което е прекратено производството по делото. Никъде обаче в петитума на жалбата не е формулирано изрично искане до съда за отмяна на определение № 260020 от 28.01.2022 г. по гр. д. № 1055/2020 г. по описа на Районен съд - Казанлък, поради което съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив по последното посочено определение. В кориците на гр. д. № 1055/2020 г. по описа на Районен съд - Казанлък се съдържа частна жалба вх. № 260464/15.02.2022 г. против определение № 260020 от 28.01.2022 г., постановено по първоинстанционното дело, но Окръжен съд - Пловдив не е сезиран с цитираната частна жалба, следователно определение № 260020 от 28.01.2022 г. не е предмет на развилото се пред Окръжен съд - Пловдив производство и с оглед диспозитивното начало, същият няма право да проверява определението инцидентно. Определение е правилно. Съгласно чл. 250 ГПК страните имат процесуална възможност да искат допълване на основния съдебен акт в случаите, в които съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане, с което е сезиран. В случая въззивният съд е разгледал отправеното до него искане, заявено с частната жалба на М. М. С. № 261297/30.05.2023 г. за отмяна на първоинстанционното определение № 260060 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 1055/2020 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК. В обстоятелствената част на частната жалба се съдържа оплакване относно определение 260020 от 28.01.2022 г., но в петитума й липсва изрично отправено до съда искане за отмяна на акта. Последното е обжалвано с частна жалба вх. № 260464/15.02.2022 г., която все още не е администрирана. Ето защо, не е налице сочената непълнота на постановеното определение. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение