Решение № 7718 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 850/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 82 от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна (БДЧР), чрез процесуален представител, против Решение № 1580 от 05.11.2025 г., постановено по адм. д. № 324/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен /АС Шумен/. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Задължително предписание рег. № 26-00-11196/18.06.2025г. на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за допуснати нарушения по чл. 35 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД /„ВиК-Шумен“ ООД/, представлявано от управителя И. П., чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в пределите на чл. 218, ал. 1 от АПК, както и служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Шумен е образувано по жалба на „ВиК-Шумен“ ООД против Задължително предписание рег. № 26-00-11196/18.06.2025г. на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна, с което на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. с чл. 43 от Наредба № 3/16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, е предписан 90-дневен срок от получаване на предписанието „ВиК - Шумен“ ООД да заяви писмено пред Басейнова дирекция „Черноморски район“ – гр. Варна, готовността си за приемане на изградената съгласно проекта санитарно-охранителна зона около водовземно съоръжение – каптаж „Язовир-Драгоево“ в землището на Драгоево, община Велики Преслав, област Шумен, като в същия срок представи скица с обозначени граници на поясите на санитарно-охранителна зона върху карта на възстановената собственост или действаща кадастрална карта на населеното място, както и актове на публична общинска собственост на имотите, заети от пояс I на санитарно-охранителна зона. С обжалваното решение е отменено Задължителното предписание рег. № 26-00-11196/18.06.2025г. на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Административният съд е приел за установено, че от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ в полза на „ВиК - Шумен“ ООД, гр. Шумен било издадено Разрешително № 21510272/21.11.2011г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, по отношение на землището на с. Драгоево, община Велики Преслав, каптаж „Язовира-Драгоево“, намиращ се в ПИ № 000928, землище на с. Драгоево. Със Заповед № 10/12.01.2012г. директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна е определил санитарно-охранителни зони около водовземно съоръжение – каптаж „Язовира“ за питейно-битово водоснабдяване на с. Драгоево, община Велики Преслав, изграден в ПИ № 000928 в землището на с. Драгоево. На 01.09.2015г. от страна на „ВиК - Шумен“ ООД, било изпратено до община Велики Преслав уведомление за необходимост от извършване на процедура по обособяване в отделен имот, отчуждаване и актуване като публична общинска собственост на земята, заета от пояс първи на СОЗ на каптаж „Язовира“. На 27.03.2024г. от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ било издадено предписание до „ВиК - Шумен“, ООД, с което на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗВ, във вр. с чл. 43 от Наредба № 3/16.10.2000г., било указано в 90-дневен срок от получаването му, задълженото лице да заяви писмено пред БДЧР готовността си за приемане на изградената съгласно проекта СОЗ в землището на с. Драгоево, да предостави скици с обозначени граници на поясите на СОЗ върху картата на възстановената собственост или действащата кадастрална карта на населеното място. На 28.03.2024г. от страна на „ВиК - Шумен“ ООД, било депозирано до кмета на община Велики Преслав уведомление относно необходимостта от извършване на процедура по обособяване в отделен имот, отчуждаване и актуване като публична общинска собственост на земята, заета от пояс I на СОЗ на каптаж „Язовира“, с. Драгоево, както и за представяне на акт за публично-общинска собственост на обособения ПИ и скица с обозначени граници на пояс I на същия. С Предписание от 18.07.2024г. директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ констатирал, че са предприети мерки за изпълнение на предходното предписание от 27.03.2024г. и неизпълнението му в срок е по обективни причини, с оглед обстоятелството, че община Велики Преслав не е завършила процедурата по обособяване в отделен имот, отчуждаване и актуване като ПОС на земята, заета от пояс I, поради което предоставил срок до 01.01.2025г. за изпълнение на даденото предписание. След неколкократни размени на писма между „ВиК - Шумен“ ООД и община Велики Преслав бил изготвен Констативен протокол № Ш-190/29.04.2025 г. от длъжностно лице при БДЧР, в който било отразено, че санитарно-охранителна зона около каптаж „Язовира - Драгоево“, учредена със Заповед № 10/12.01.2012г. не е приета. Въз основа на тези констатации директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ издал процесното Задължително предписание рег. № 26-00-11196/18.06.2025г. В издаденото предписание не било вписано по какъв ред и в какъв срок подлежи на обжалване. При тези факти първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения като при издаване на акта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на материалния закон – чл. 35 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за отмяната на предписанието. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящият състав споделя изводите на Административен съд – Шумен относно допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че административният акт е издаден от материално-компетентен административен орган при условията на чл. 155, ал. 2, т. 22 от Закона за водите. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ, директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на регионално ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон за осъществяване на контрола за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 от ЗВ. Административният акт е в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му – чл. 155, ал. 1, т. 22 вр. чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Първоинстанционният съд подробно и правилно е тълкувал материалния закон. Предписанията имат задължителен характер, тъй като при неизпълнение дадените предписания на контролните органи е предвидена съответна санкция. От събраните доказателства се установява, че процесното предписание е предхождано от друго такова, съдържащо аналогични констатации. Предвид факта, че изпълнението на предписанията от страна на „ВиК - Шумен“ ООД е зависило от активното поведение на община Велики Преслав, и редицата писма от страна на „ВиК - Шумен“ ООД, с които е търсено съдействието на общинската администрация по повод необходимостта от провеждане на процедура по обособяване в отделен имот, отчуждаване и актуване като публична общинска собственост на земята, заета от пояс първи на СОЗ на каптаж „Язовира“, следва да се посочи, че за дружеството е било невъзможно изпълнението им. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и да обсъди обясненията и възраженията на страните, събирайки служебно доказателства. В настоящия случай не са изяснени обстоятелствата, защо административният орган предписва за отново задължение за оспорващия за предприемане на действия, които не могат да бъдат изпълнени самостоятелно, а са в зависимост от предхождаща процедура от компетентността на Община Велики Преслав. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти – тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Нормата на чл.35 АПК създава задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл. 34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на спора, са подробно изследвани от административния съд и същото следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, като Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр. Варна бъде осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ Шумен ООД сумата от 153, 38 евро юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение