Решение № 4355 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 798/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба вх.№ 6747/03.11.2025 г. по регистъра на АССО, за отмяната на влязло в сила определение № 1132/10.09.2025 г. постановено по частно к. адм. дело № 873/2025 г. на Административен съд-София област /АССО/ и потвърденото с него определение № 407/07.05.2025 г. по гр. дело № 485/2023 г. на Районен съд-Самоков /РС-Самоков/, подадена от Л. Л. Л., от гр. Самоков, действащ и чрез процесуалния си представител адвокат Н. Момчилов. В първоначално подадената и множество следващи, уточняващи молби, депозирани съответно на 19.11.2025 г., 22.01.2026 г., 27.01.2026 г. и 23.03.2026 г., подателят заявява искане за отмяната на крайните съдебни актове по горепосочените дела, с които твърди, че са отхвърлени предявените от него искания, в т.ч. за отмяна или прогласяване на нищожността на решение № 235ДО-5/27.04.2023 г. на ОСЗ-Самоков. Позовава се на наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 1 АПК, доколкото характер на ново обстоятелство от съществено значение за разрешаването на спора според него има липсата на случайно разпределение на делата в РС-Самоков /твърдяна с оглед разглеждането на инциираните от него пред този съд, съдебни производства във връзка с актове на ОСЗ-Самоков, от само един от общо четирима съдии, понастоящем - петима, при наличието на общо десет съдии в Ихтиман, която община е с два пъти по-малко население от тази в Самоков/, и представени по делото документи, за които заявява, че са многократно прилагани по делата на РС-Самоков и АССО, но не са съобразени при разглеждането им и постановяването на актовете, чиято отмяна претендира. В молбите, подадени от Л. Л. са изложени и множество съображения за неправилността на актовете, чиято отмяна се претендира, във връзка с които лицето счита, че са налице основания за прогласяването им за нищожни, по които настоящият състав не дължи произнасяне с оглед предмета на делото по искане за отмяна при условията на чл. 237 и сл. АПК. Ответникът - Общинска служба "Земеделие"-Самоков /ОСЗ-Самоков/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Х.-Ангелова, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и претендира отхвърлянето му, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, приема искането за допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, срещу влезли в сила съдебни определения, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: С определение № 407/07.05.2025 г. постановено по гр. дело № 485/2023 г. на Районен съд-Самоков, е оставена без разглеждане жалбата на Л. Л. Л., срещу решение № 76-08/23.10.2019 г. на ОСЗ-Самоков, за възстановяване на право на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], Община Самоков, на наследниците на Й. С. Ф., и образуваното по нея производство е прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК - поради липсата на правен интерес за оспорващия от търсената правна защита. При обжалването му пред АССО при условията на чл. 229 и сл. АПК, прекратителното определение на РС-Самоков е потвърдено с окончателно определение № 1132/10.09.2025 г. постановено по адм. дело № 873/2025 г. Съдебният състав съобрази, че приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК е възможно само при наличието на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В случая, предвид съдържанието на процесното искане за отмяна и множеството уточняващи го молби, същото е основано на чл. 239, т. 1 АПК, според който текст съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като актът е влязъл в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства, следва да са от съществено значение за правилното решаване на спора, по което е постановено решението/определението, чиято отмяна се иска. От такова значение са доказателствата за юридически или доказателствени факти, които в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на този спор. Такива в случая не са представени, поради което не е налице твърдяното основание за отмяна. С искането за отмяна не са представени нови документи /липсва спор, че приложените с молбите на Л. Л. документи, подадени в настоящото производство са приобщени като доказателства още в производствата по делата пред РС-Самоков и АССО/, а само по себе си твърдението, че в РС-Самоков, при разпределяне на делото не е спазен принципа на случайно разпределение, освен, че е недоказано, не съставлява и ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради което е без правно значение за дължимата в случая преценка доказано ли е основанието за отмяна по този текст. Твърденията на лицето не установяват нови обстоятелства от съществено значение за преценката относно правния интерес на лицето да оспори решението на ОСЗ-Самоков, още по-малко - сочат на представени нови доказателства в тази връзка, които да са от значение за разрешаване на спора, разрешен с влезлите в сила определения, които са предмет на отменителното производство по чл. 239, т. 1 АПК, следователно - неоснователно е искането за отмяната им при условията на тази разпоредба. Наред с горното следва да се отбележи, че голяма част от изложените от подателя на молбата, съображения в подкрепа на искането за отмяна /основани на твърдения, че от съдиите, постановили определенията не са обсъдили всички представени по делата доказателства, при което са приели, че не е налице правен интерес на Л. да атакува обжалваното от него пред РС-Самоков, решение на ОСЗ-Самоков/, са неотносими към дължимата от настоящия състав преценка налице ли е основание за отмяната на процесните съдебни актове, които не подлежат на инстанционен конрол. Основната част от изложените в първоначалното искане и допълнително представените за уточняването му молби, доводи, по съществото си релевират към такива за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Другояче казано, в преобладаващата си част претенцията на Л. Л. Л., има характера на искане за преразглеждане на влезлите в сила определения на РС-Самоков и АССО, по съображения за тяхната необоснованост и противоречие с приложимия процесуален и материален закон, преценката по което е недопустима с оглед същността на настоящото производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове, като извънреден, извънинстанционен способ за отмяна. По изложените съображения, настоящият състав на ВАС, четвърто отделение приема, че не е налице твърдяното основание за отмяната на влязлото в сила определение № 1132/10.09.2025 г. по частно к. адм. дело № 873/2025 г. на Административен съд-София област и потвърденото с него определение № 407/07.05.2025 г., постановено по гр. дело № 485/2023 г. на Районен съд-Самоков, а оттам - че искането на Л. Л. Л. следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ОСЗ-Самоков, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, подателят на молбата за отмяна следва да бъде осъден да заплати на тази ОСЗ сумата от 50 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от настоящия състав размер. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение,