Определение № 9429 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. А. У. срещу определение № 5236 от 10.06.2025 г., постановено по административно дело № 781/2025 г. от Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на „Кредисимо“ ЕАД да предостави информация за обработваните негови лични данни и копие на носителите им и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд, както и присъждане на направените деловодни разноски. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна – „Кредисимо“ ЕАД с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея. В указания от съда срок ответникът по частната жалба е представил писмено възражение, в което излага становище за нейната неоснователност и моли съда да остави в сила обжалваното определение и му присъди деловодни разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на У. против мълчалив отказ на дружеството да му предостави информация за обработваните от него негови лични данни, ведно с копие на носителите на същите по подадено от него заявление на 28.02.2025 г., изпратено по електронна поща. В хода на производството пред първоинстанционния съд е установено, че искането за предоставяне на информация за обработвани лични данни е подадено на адрес на дружеството •••@••• на 28.02.2025 г., който адрес не фигурира на сайта на дружеството www.credissimo.bg в секцията „Контакти“. При извършена проверка се установи, че този адрес не фигурира и в секцията „Политика за защита на личните данни“. В посочените секции като контакт фигурира адрес •••@•••, който адрес е посочен и в представените по делото Общи условия за предоставяне на кредит, които са публикувани и на сайта на дружеството, като и в сключения между страните договор за потребителски кредит № 2917960/07.02.2024 г.o При така установените факти, които не са спорни между страните обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че в случая не е налице формиран мълчалив отказ, доколкото администраторът на лични данни не е сезиран надлежно с искане по чл. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОРЗД), а предвид представените по делото носители на информацията за личните данни на частния жалбодател, обработване от дружеството е законосъобразен и изводът за отпадане на правния му интерес. Въз основа на така установеното настоящият състав намира, че правилно жалбата на У. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото частния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение