Определение № 6807 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3962/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в [населено място] срещу определение № 3484 от 26.03.2026 г., постановено по адм.д. № 2516/2026 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата му против определение № 371/17.02.2026 г., постановено по адм. д. № 179/2026 г. по описа на Административен съд София-област в частта, в която е оставено без уважение искането му за назначаване на преводач, и производството е прекратено в тази му част и е оставено в сила определение № 371/17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 179/2026 г. по описа на Административен съд София-област в частта, в която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на определението. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като съобрази данните по делото, намира, че частната жалба срещу определението, в частта, с която е оставено в сила определение № 371/17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 179/2026 г. по описа на Административен съд София-област в частта, в която е оставено без уважение искането на Г. В. К. за предоставяне на правна помощ е недопустима. Двуинстанционното производство е приключило с постановяване на оспореното пред настоящата инстанция определение № 3484 от 26.03.2026 г., постановено по адм.д. № 2516/2026 г. на Върховния административен съд, трето отделение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. По въпроса за предоставянето на правна помощ на жалбоподателя са се произнесли две съдебни инстанции. Липсва процесуален ред за разглеждане на нова жалба против определението на касационната инстанция в посочената част, същото е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. При съобразяване на изложеното частната жалба на Г. В. К., срещу определение № 3484 от 26.03.2026 г., постановено по адм.д. № 2516/2026 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, с която е оставено в сила определение № 371/17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 179/2026 г. по описа на Административен съд София-област, следва да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба срещу определение № 3484 от 26.03.2026 г., постановено по адм.д. № 2516/2026 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Г. В. К. против определение № 371/17.02.2026 г., постановено по адм. д. № 179/2026 г. по описа на Административен съд София-област, в частта, с която е оставено без уважение искането му за назначаване на преводач е процесулано допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба в допустимата й част е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на Върховният административен съд е оставил без разглеждане жалбата на Г. В. К. против определение № 371/17.02.2026 г., постановено по адм. д. № 179/2026 г. по описа на Административен съд София-област, в частта, с която е оставено без уважение искането му за назначаване на преводач, и е прекратил производството по делото в тази част. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че частната жалба в тази й част е недопустима, доколкото разпореждането по чл. 14, ал. 2 от АПК не е сред актовете по чл. 229, ал. 1 т. 1 от АПК, които преграждат по - нататъшното развитие на производството, нито е сред актовете по чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, чието обжалване е изрично посочено в закона. Прието е, че определението на съда, с което е оставено без уважение искането за назначаване на преводач, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а единствено с крайния съдебен акт. Определението в обжалваната му част е правилно. Съгласно чл. 229 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 от АПК и в случаите, изрично посочени в закона. Правилно е прието от тричленния състав, че определението на съда, с което е оставено без уважение искането на Г. В. К. за назначаване на преводач от руски на български език не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството, и не попада в изрично предвидените в закон актове, подлежащи на обжалване, поради което правилен е изводът на тричленния съдебен състав за недопустимост на подадената срещу определението в тази му част частна жалба, и същата законосъобразно е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в посочената част. При съобразяване на изложеното, определение № 3484 от 26.03.2026 г., постановено по адм.д. № 2516/2026 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Г. В. К. против определение № 371/17.02.2026 г., постановено по адм. д. № 179/2026 г. по описа на Административен съд София-област, в частта, с която е оставено без уважение искането му за назначаване на преводач, и производството е прекратено в тази част, следва да бъде оставено в сила. При съобразяване на така направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,