Определение № 3865 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2886/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.1857/8.06.26 по ч.г.д.№.667/27 на АС София, 13с., молба вх.№.16338/3.06.26 на М. Д. Д. за освобождаване от държавна такса /ДТ/ в размер на 7,67евро за обжалване на опр.№.954/ 23.03.26 по ч.г.д.№.667/26 на АС София е оставена без уважение. Постъпила е частна жалба вх.№.19607/2.07.26 от М. Д. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение е прието, че в представената декларация по чл.83 ал.2 ГПК от 1.06.26 М.Д. е декларирал инвалидна пенсия в размер на 170 евро и 285 евро такава на съпругата му, както и че не упражнява търговска дейност, няма дивиденти от търговски дружества, регистриран е като ЕТ „Снемо Марс М. Д.“, но няма доходи и е на загуба повече от 10г; страда от множество заболявания и има 66% инвалидност съгласно решение на ТЕЛК, което не прилага. Същевременно след служебна справка в търговския регистър е установено, че М.Д. е управител, съдружник и представляващ в повече от 30 търговски дружества, като е пропуснал да декларира участието си като управител и член на съвета на директорите. При това положение е намерено, че липсата на деклариране на тези обстоятелства е основание да се откаже освобождаване от ДТ в размер на 7,67 евро. Освен това ищецът не е декларирал и доходи за осъществената дейност по управление на тези дружества, но няма основание да се приеме, че не е получавал възнаграждение за своята дейност, както и дивидент от тяхната печалба като собственик на капитала, още повече, че притежава и дялове в търговско дружество на значителна стойност, както и налични три апортирани недвижими имота в капитала на две от тези дружества. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК физическите лица могат да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, ако е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят; по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други констатирани обстоятелства - т.е. да прецени доколко материалното състояние на страната, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане. В разглежданата хипотеза според декларираното единствените доходи на жалбоподателя се формират от получавана от него инвалидна пенсия 170 евро, като такава получава и съпругата му в размер на 285 евро; като източник на средства за издръжка са посочени заеми и пари от роднини без допълнителна конкретизация. Същевременно обаче, видно от приложената разпечатка от търговския регистър предвид служебно извършената от АС София и приложена по делото справка, М. Д. е част от управителните органи на множество юридически лица: вписан е като управител на „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, „ЦВМ ТРЕЙДИНГ ТРЪСТ“ ООД, „Х. ТРЕЙДЕР ТРЪСТ“ ООД, „СПА ЦЕНТРОВЕ И ДЕТОКСИКАЦИЯ“ ООД, „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“, „Княжество Династия Д. Х.“ ООД, „ДИНАСТИЯ МГМ“ ООД, и мн.др., както и като член на съвета на директорите/управителния съвет на „Д ИМД. ДИСТИЛЪРС“ АД, „НАУЧНО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНСТИТУТ Д. - Х.“ АД, „Д ИМД. КАПИТАЛ“ АД, и като съдружник в „БУЛУКРАЙН-ММ“ООД, „ЦВМ ТРЕЙДИНГ ТРЪСТ“ООД, „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“ ООД, „ДИНАСТИЯ МТМ“ООД, „ДИНАСТИЯ Д. - Х.“ ООД, като едноличен собственик на капитала на „Д и М Д. КОНСУЛТИНГ ХАУЗ“ООД, упражнява също така дейността управител на сдружение „МОРАЛ И ЧЕСТ ЗА БЪЛГАРИЯ“. Тези обстоятелства не са намерили отражение в подадената декларация по чл.83 ал.2 ГПК. При това положение, с оглед установената неистинност на заявените в нея от молителя твърдения относно участието му в търговски дружества – доколкото съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл.7 и чл.10 ЗТРРЮЛНЦ, и на основание чл.23 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вписаните обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър се считат служебно известни на съда като самото вписване е достатъчно основание отразените обстоятелства да се приемат за доказани - и доколкото по аргумент от разпоредбите на чл.137 ал.1 т.5, съответно чл.221 т.5 ТЗ, дейността на управителите и членовете на управителните съвети на търговските дружества е възмездна, настоящият състав приема, че жалбоподателят разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса по подадена от него частна жалба в размер на 7,67 евро /още повече, че се касае за такса в минимален размер, която, дори само с декларираните доходи, би могъл да заплати/. От друга страна липсват доказателства постановилите атакувания акт съдии да са се самоотвеждали по други дела, по които М.Д. е страна. С оглед на всичко изложено по-горе обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,