Определение № 487 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 430/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 9405/11.11.2019 г. на С. С. З., представлявана от адв.Б.Б., против въззивно решение №312/05.09.2019 г., постановено по възз. гр. д. №265/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – София, с което като е потвърдено решение № 196/28.12.2018 г. по гр.д. № 854/2016 г. на Районен съд – Ихтиман, е обявен за окончателен предварителен договор от 15.12.2012 г. за продажба на недвижим имот в [населено място], сключен между Н. Г. К. - продавач (чийто единствен наследник е жалбоподателката) и Г. Н. Георгиева – купувач. Предварителният договор е обявен за окончателен при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, купувачката ще заплати остатъка от продажната цена в размер на сумата 5 500 лв. При служебната проверка за допустимостта на жалбата съдът констатира, че същата не подлежи на разглеждане по същество. В първоинстанционното производство цената на иска е определена на базата на представеното от ищцата удостоверение за данъчна оценка (л. 5 от първоинстанционното дело), която за спорния имот е в размер на 3 836 лева. С оглед тази оценка, с вносна бележка от 26.08.2016 г. ищцата е внесла 50 лв. държавна такса за делото, в какъвто смисъл са и дадените от съда указания с разпореждане от 25.11.2016 г. (размерът на таксата е определен върху 1/4 от данъчната оценка – 959 лв., при което дължимият минимум, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК е в размер на 50 лв.). До приключване на първото съдебно заседание по делото пред първата инстанция въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от ответника, нито служебно от съда (чл. 70, ал. 1 ГПК). Следователно, с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен с размер на цената 3 836 лв. Този иск не е за собственост, или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационно потестативно право по съдебен ред. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат такива искове с цена под 5 000 лв., не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1-во ГПК. Същият извод следва и при приложението на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 от ГПК, на каквато база в случая е определена цената на иска за спорния недвижим имот. Решението на въззивния съд по гражданско дело, постановено по иск с цена до 5 000 лв., е окончателно, независимо от указаното в него, че подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Подадената жалба срещу такова решение е недопустима и не подлежи на разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение