Решение № 4681 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 248/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Търговище срещу решение № 1799/06.11.2025 г., постановено по административно дело № 9/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което по жалба Г. А. В. е отменено решение № 2153-25-374/12.12.2024г на директора на ТП на НОИ - Търговище и потвърденото с него разпореждане [номер]/25.09.2024г. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище, преписката е върната на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище за ново произнасяне и са присъдени разноски. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се всички изводи на съда за формална и материална незаконосъобразност на разпореждането на ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище и на потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ - Търговище. Направено е искане постановеното съдебно решение да бъде отменено, спорът да се реши по същество и да се присъдят разноски за касационната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Г. А. В. чрез пълномощника си адв. Д. Игнатова изразява становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-25-374/12.12.2024г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]/25.09.2024г. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище, с което на Г. А. В., считано от 11.06.2024г. и считано от 01.07.2024г. са отпуснати, както следва: лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО и добавка по чл.84 от КСО. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 2113-25-486/11.06.2024 г. до директора на ТП на НОИ – Търговище с приложени трудова книжка № 845/01.10.1980 г. и трудова книжка № 127/17.12.2003 г. Г. А. В. е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст без посочване на конкретно основание. Със заявителката В. от страна на служител на ТП на НОИ – Търговище е проведен телефонен разговор за разясняване на придобитите от нея права, както и че следва да посочи на НОИ основанието, на което желае да се пенсионира. На 02.07.2024г. тя е подала до ТП на НОИ – Търговище саморъчно попълнена декларация вх.№ 2113-25-486#1/02.07.2024 г, в която посочила, че желае да ѝ бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО. На същата дата подала и заявление с вх. № 2124-25-49/02.07.2024г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО, в което е посочено, че във връзка с подадено от нея заявление за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 696 ал.1-4 КСО, е съгласна набраните средства по индивидуалната ѝ партида в професионалния пенсионен фонд (ППФ), представляван от пенсионноосигурителното дружество, да бъдат прехвърлени на основание чл. 69б, ал.7 КСО във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. С разпореждане [номер]/25.09.2024. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище, на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО, на Г. В. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ОСВ, както и добавка по чл.84 от КСО. В представените по преписката, заверени от органа „вярно с оригинала“, преписи на разпореждане [номер]/25.09.2024г., в текста на разпореждането, както и в края на акта под реквизита „Ръководител на ПО“, липсват данни за имената и длъжността на лицето, подписало се в това качество. Разпореждането е обжалвано от Г. А. В. по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Търговище с жалба с вх. №1012-25-388/18.11.2024г. В жалбата подателката посочва, че при подаване на заявлението на 11.06.2024г не била уведомена от служителя на ТП на НОИ, че за пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО са ѝ били нужни още два месеца възраст. На 02.07.2024г. била уведомена, че трябва да промени заявлението си като имала два варианта – да се пенсионира предсрочно с пожизнено намалена пенсия, или да се пенсионира „по категория”, тъй като има 7 години първа категория труд и 9 години втора категория труд, като е била посъветвана, че по-благоприятният за нея вариант е да се пенсионира „по категория”. Затова се съгласила да подпише подадената от служителя на НОИ бланка на заявление, като не й било разяснено, че по този начин ще бъдат прехвърлени средствата от индивидуалната ѝ партида в професионалния пенсионен фонд, с което е ощетена с над 7000 лв. от партидата ѝ към този момент. С жалбата В. моли да се промени правното основание на отпуснатата ѝ пенсия о т§ 4, ал. 1 от ПЗР на чл. 68а, ал. 1-2 КСО, както и да ѝ бъдат възстановени средствата от ППФ. На 11.12.2024г. до Г. А. В. е изпратено Писмо с изх.№1012-25-388#5/11.12.2024г., с което се уведомява, че във връзка с подадената от нея жалба с вх. №1012-25-388/18.11.2024г., е извършена и проверка от комисия по етика на ТП на НОИ – Търговище. След това с Решение № 2153-25-374/12.12.2024г., Директорът на ТП на НОИ – Търговище е потвърдил като законосъобразно разпореждане [номер]/25.09.2024г. Изложени са мотиви, че в хода на административното производство са подадени и подписани от В. декларация № 2113-25-486#1/02.07.2024г. и заявление с вх. № № 2124-25-49/02.07.2024г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО, с което са налице предпоставките за отпускането ѝ на лична пенсия за ОСВ по чл. 696 от КСО. Тъй като органът действал при условията на обвързана компетентност, намира оспореното разпореждане е издадено при правилно приложение на закона. Посочено е, че след предприета процедура по реда на чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт не са установени пропуски/нарушения при осъществяване на служебните задължения на служителите на ТП на НОИ – Търговище. След обсъждане на събраните доказателства съдът намира, че оспореното решение № 1012-16-89/1 от 12.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от материално компетентен орган, но потвърденото с него разпореждане [номер]/25.09.2024г. е постановено при съществено неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.1 и т.5, във връзка с ал.1 АПК, което е самостоятелно отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. В допълнение е посочено, че не е спазено изискването за едновременно подаване на заявлението за отпускане на пенсия и за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО, което е довело до липса на една от кумулативно предвидените материални предпоставки за отпускане на пенсията за ОСВ по реда на чл.69б, ал.1 от КСО. Този извод е обоснован с нарушение на чл.1, ал.5 от Наредбата за пенсиите. На следващо място се изтъква, че отпуснатата на В. лична пенсия за ОСВ е по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, а не по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, с каквото искане органът е бил сезиран. Освен това при съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства съдът приема за доказано по несъмнен начин по делото, че волята на оспорващата при подаване на нейното заявление е за отпускане на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68 от КСО, а не по реда на §4, ал.1 от ПЗР на КСО. С оглед неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на разпореждането, постановено при допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, неотчетени от директора на ТП на НОИ Търговище, двата акта са отменени като незаконосъобразни и делото е върнато за ново произнасяне по заявлението на Г. В. с указания след изясняване на действителната й воля относно вида на пенсията, която иска да ѝ бъде отпусната, органът да се произнесе по същество при спазване на чл.35 от АПК чл.9,ал.4 от АПК и чл.7,ал.2 от АПК, като се даде възможност и за отстраняване на непълнотите в подаденото от нея заявление по съответния процесуален ред съгласно чл.1, ал.5 от Наредба за пенсиите и се извърши преценка за наличието на материалните предпоставки за отпускане на съответната по вид пенсия към момента на издаване на новото разпореждане, а не към 11.06.2024г след отчитане на фактите, настъпили след издаването на отмененото разпореждане на основание и при спазване на чл.142 ал.1 и ал.2 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не се споделя становището на първоинстанционния съд, че разпореждане [номер]/25.09.2024г. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище се явява издадено при липсата на основен реквизит по чл.59, ал.2, т.1 АПК, а именно наименование на органа, който го издава. Всъщност то съдържа посочена длъжност и подпис на издателя, изискуеми по чл.59, ал.2, т.8 АПК. Действително издателят не е персонифициран с имена, но по делото са представени доказателства за лицето, заемащо длъжност „ръководител на ПО“ към ТП на НОИ – Търговище към момента на постановяване на разпореждането. Необсъждането им от съда не представлява допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение, както се поддържа в касационната жалба, тъй като не се отразява върху правилността на решението и с оглед конкретната обстановка не може да доведе до различен правен резултат. Констатираният в съдебния акт порок в процедурата по отстраняване на нередовностите в заявлението на Г. В. - неспазване на чл.1, ал.5 от Наредба за пенсиите, при липса на оспорване на подписа и съдържанието на декларация № 2113-25-486#1/02.07.2024 г., не е от естество да породи като последица липса на редовно подадено заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.1 от КСО. Съвсем отделен е въпросът дали това е действителната воля на лицето. Направените други изводи относно формалната незаконосъобразност на разпореждане [номер]/25.09.2024г. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище са подкрепени от доказателствата и са в съответствие с материалния закон, поради което напълно се споделят от настоящия касационен състав. Действително разпореждане [номер]/25.09.2024г. на ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище е постановено по искане, с каквото органът не е бил сезиран и при съществено неспазване на законовите изисквания за съдържание на акта. Правното основание по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, на което е отпусната пенсия на Г. А. В., е относимо към лицата, придобили право на пенсия до 31.12.2015г и полагали труд при първа и втора категория труд. След тази дата аналогични условия и ред за пенсиониране на лица, полагали труд при първа и втора категория труд, се съдържат в чл. 69б от КСО (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.). Тъй като В. е подала заявление за отпускане на пенсия пенсиониране през 2024г и след като органът приема, че е уточнила искането си с посочване на чл. 69б, ал. 1 от КСО, именно на това правно основание е било дължимо произнасянето му. В процесното разпореждане обаче на практика е подменена волята на заявителката и е издаден акт, относим към искане, каквото тя не е отправила. Без да му е предоставена такава законова възможност органът е преквалифицирал соченото в заявлението основание, което опорочава акта му. При това липсват каквито и да е мотиви защо се счита за приложим §4, ал.1 от ПЗР на КСО и как тази разпоредба се съотнася към данните за упражненото право на пенсия от Г. В., като се има предвид, че при упражняване на такова право се прилага действащият към момента на придобиване на правото или към момента на подаване на заявлението закон. Като е излязъл неправомерно от предмета на заявеното искане, ръководителят на ПО към ТП на НОИ – Търговище е постановил незаконосъобразен административен акт. Правилен е изводът в обжалваното съдебно решение, че това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до незаконосъобразност на акта, тъй като по този начин се нарушава принципът на диспозитивното начало в административния процес. Директорът на ТП на НОИ Търговище също е постановил решението си в нарушение на закона, защото при упражняване на правомощието си по чл.117, ал.3 от КСО не е констатирал тези пороци на разпореждането. При осъществения съдебен контрол двата акта правилно са отменени и административната преписка законосъобразно е върната на длъжностното лице, издало разпореждането, за ново произнасяне по същество съгласно дадените конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона. Във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактите по спора са вярно установени и подведени под точната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид липсата на сочените от касатора касационни основания по чл.209, т.3 АПК първоинстанционното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила, включително в частта за присъдените разноски, които са определени по основание и размер при правилно приложение на чл.38, ал. 2, във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата с оглед резултата от съдебната проверка, фактическата и правна сложност на делото и извършените действия от адвоката. С оглед изхода на настоящия спор на касатора не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,