Определение № 6805 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1997/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, вх. № 572/14.01.2025 г. по описа на Административния съд – Варна и допълнение към нея, подадени от Л. Н. Б., К. М. К., С. Б. Б., С. Д. К. и М. М. М., всички общински съветници в Община Аврен, против Определение № 13688/18.12.2024 г. по адм. дело № 2756/2024 г. на Административния съд – Варна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на общинските съветници против Решение № 187-МИ от 07.11.2024 г. на Общинска избирателна комисия – с. Аврен и производството по делото е прекратено. Частните жалбоподатели възразяват, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът по частната жалба – Общинска избирателна комисия – с. Аврен (ОИК – с. Аврен) с адрес - с. Аврен, [улица], не изразява становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши касационна проверка на обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, преценява следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на обжалваното определение и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд – Варна е сезиран от общинските съветници в Община Аврен Л. Н. Б., К. М. К., С. Б. Б., С. Д. К. и М. М. М. с жалба, с която същите оспорили законосъобразността на Решение № 187-МИ от 07.11.2024 г. на ОИК – с. Аврен, обективиращо отказ да се прекратят пълномощията на Л. С. Л. като кмет на кметство – с. Тръстиково, Община Аврен, Област Варна. Съдът е установил, че оспореното решение е взето във връзка със сигнал на частните жалбоподатели до ОИК – с. Аврен, вх. № ОП-4119/01.11.2024 г. по описа на Община Аврен (л. 27 от първоинстанционното дело), с който се уведомява, че Л. С. Л. е осъден с влязла в сила присъда, съгласно решение на Районен съд – Варна и с влязло в сила Споразумение по Протокол № 272 от 03.04.2024 г. по НОХД № 1323 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна Л. се е признал за виновен за хулигански действия с пряк умисъл спрямо жител на с. Тръстиково. Подателите на сигнала посочили, че за тези си действия Л. Л. трябва да бъде освободен от изборната длъжност - кмет на населено място, поради което отправили искане за приемане от ОИК – с. Аврен на решение в този смисъл. Сигналът е разгледан от ОИК – с. Аврен на 07.11.2024 г., за което е изготвен Протокол № 37/07.11.2024 г. Председателят на ОИК – с. Аврен е докладвал, че след анализ на съдържанието на Протокол № 272/03.04.2024 г. по НОХД № 1323/2024 г. по описа на Районен съд – Варна (с който е запозната ОИК, доколкото същият е общодостъпен от публичния регистър на Районен съд – Варна), е установено, че Л. Л. не е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от право да заема държавна длъжност, поради което при съобразяване на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), не е налице основание пълномощията му като кмет на кметство – с. Тръстиково да бъдат прекратени. С оспореното Решение № 187-МИ от 07.11.2024 г. на ОИК – с. Аврен подаденият от частните жалбоподатели сигнал е преценен за неоснователен и е отхвърлен (т. 1 от диспозитива), като е постановен отказ (т. 2 от диспозитива) да се прекратят пълномощията на Л. С. Л. като кмет на кметство – с. Тръстиково. При така установеното от фактическа страна, Административният съд – Варна е преценил подадената от общинските съветници жалба като процесуално недопустима за разглеждане по същество, мотивирайки се, че оспореното Решение на ОИК не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и оспорващите нямат правен интерес от оспорването му. Приел е, че това решение се явява част от производството по издаване на индивидуален административен акт – хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК, като този административен акт е решението или отказа на ОИК по смисъла на чл. 42, ал. 3 или ал. 4 ЗМСМА. Като обсъдил нормата на чл. 42, от ал. 1 до ал. 5 ЗМСМА, е приел, че административното производство за установяване налице ли са обстоятелства за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет не се образува с подаване на сигнал, а служебно със събиране на доказателства от общинската администрация по повод на подаден сигнал и изпращането на събраните доказателства на ОИК, като на оспорване подлежат единствено решенията и отказите на ОИК за прекратяване на пълномощията на кмет. Посочил е, че право на оспорване на тези решения и откази имат единствено изрично изброените в чл. 42, ал. 5 ЗМСМА лица. Счел е, че първоинстанционните и частни жалбоподатели не са сред тях, доколкото не установяват, че са носители на правото на жалба, съобразно тази специална разпоредба. Изложил е аргументи, че общинските съветници нямат правен интерес да оспорват неприключващ административното производство акт и че оспореното решение, не ги засяга и няма правопроменящ спрямо правната им сфера характер. Допълнил е, че оспорващите са именували сезиращия ОИК – с. Аврен документ – сигнал, а сигналът до компетентния орган, според съда, не се приравнява на отправено искане за издаване на административен акт. Формирал е решаващия извод, че оспореният акт не представлява отказ за прекратяване на пълномощията на кмета на кметство – с. Тръстиково и за оспорващите не е налице правен интерес от оспорването му. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява обжалваното определение като правилно, като краен резултат. Законодателят, с нормата на чл. 42, ал. 5 ЗМСМА, е определил кръга от лица, които имат активна процесуална легитимация да оспорят решение или отказ на ОИК за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет. Това са заинтересуваните лица или централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или упълномощени от тях лица, по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК). Първоинстанционната жалба е подадена лично от Б., К., Б., К. и М., като общински съветници в Общински съвет – Аврен, а не е подадена от името на ръководството на политическата партия/коалиция, чиито членове /участници са лицата, като представена в Общински съвет – Аврен. Видно от данните по адм. дело № 2756/2024 г. по описа на Административния съд – Варна липсва и упълномощаване за оспорващите Кадир, Б. и М. от централните ръководства на партиите, чиито членове са, а за Б. и К. – от ръководството на коалициите „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (за първия) и Местна коалиция ПП „Има такъв народ“/ПК „Левицата!“, ПП „ВМРО – Българско Национално движение“ (за втория). При тази фактическа установеност, правилен е формираният от първоинстанционния съд извод за недопустимост на подадената жалба. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, като краен резултат следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски е неоснователно. Такива не се дължат и на ответника по частната жалба, тъй като не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия