Определение № 2064 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 829/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на С. С. С., чрез пълномощника си, срещу определение № 4984 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 1177/2025 г. на Административен съд – Стара Загора. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно и иска да се отмени като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, не е изразила становище по същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното определение АС – Стара Загора е оставил без разглеждане като недопустимо искането на С. С. да се отмени бездействие на ОД на МВР – Стара Загора да изплати, чрез превод по банкова сметка, пълната сума от 790 лв. по издаден на жалбоподателката изпълнителен лист № 200/25 от 04.11.2025 г. за присъдените й с влязло в сила решение по адм. дело № 794/2025 г. на АС – Стара Загора деловодни разноски. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. С. срещу отказ на длъжника – ОД на МВР – Стара Загора да заплати пълната сума по изпълнителен лист № 200/25 от 14.11.2025 г. за присъдените й с влязло в сила решение по адм. дело № 794/2025 г. разноски в размер на 1510лв. В жалбата са изложени твърдения, че по банковата сметка на пълномощника й адвокат Н. Колев е преведена сумата 720лв., а остатъкът от 790лв. е преведен на НАП за погасяване на нейни задължения към приходната агенция. В жалбата е формулирано искане да се задължи длъжникът ОД на МВР – Стара Загора да изпълни разпореденото в изпълнителния лист в неговата цялост. Съдът е приел, че жалбата не отговаря на изискванията за редовност и с разпореждане № 4675 от 24.11.2025 г. по делото я е оставил без движение с указания жалбоподателката да уточни предмета на жалбата си като заяви дали поддържа искане да се задължи ОД на МВР – Стара Загора да изпълни разпореждането по изпълнителния лист или искането й е по чл. 256 АПК. С молба № 7514 от 04.12.2025 г. пълномощникът на жалбоподателката е заявил, че променя искането в жалбата по чл. 256 АПК. С разпореждане № 4903 от 05.12.2025 г. по делото съдът повторно е оставил без движение жалбата/искането на С. С. с указание да посочи ясно кое бездействие иска съдът да отмени като незаконосъобразно по реда на чл. 256 АПК и кой е административният орган спрямо когото се търси защитата. С молба № 7659/11.12.2025 г. пълномощникът на жалбоподателката е уточнил, че след като пред ОД на МВР – Стара Загора е предявен изпълнителен лист № 200, издаден от АС – Стара Загора, служители на длъжника са уведомили ТД на НАП – Стара Загора за предявено към тях вземане по изпълнителния лист. От ТД на НАП – Стара Загора е изпратено запорно съобщение спрямо това вземане на С. С. и са преведени суми, които приходната агенция заявява, че са дължими от взискателя към държавата, в т. ч. сумата по НП № 24/1228/-002786 от 09.08.2024 г. на ОД на МВР – Стара Загора в размер на 50лв., което не е влязло в сила и сумата не е изискуема. Бездействието е в непревеждането на сумата в размер на 50 лв. и иска да се преведе същата по посочена банкова сметка. Съдът с обжалваното определение е приел, че е сезиран с жалба от С. С. с искане да се отмени бездействие на ОД на МВР – Стара Загора да изплати чрез превод по банкова сметка пълната сума по издадения ѝ изпълнителен лист № 200/25 от 04.11.2025 г. за присъдените й с влязло в сила решение по адм. дело № 794/2025 г. на АС – Стара Загора разноски. Посочил е, че с оглед жалбата и следващите уточнения на същата е, че претенцията на жалбоподателката представлява иск по чл. 256 АПК за заплащане на сума по издаден, въз основа на осъдително решение на АС – Стара Загора изпълнителен лист. Приел е, че се касае се за един частно-правен спор относно редовно изпълнение на парично вземане, установено с предвиден в закона титул, в който случай титулярят на вземането и длъжникът по него са частноправни субекти, независимо че дългът произтича от изпълнително основание по чл. 268, т. 2 АПК. При предявяване на вземането по изпълнителния лист длъжникът ОД на МВР – Стара Загора вече не действа в качеството си на административен орган (публичноправен субект), а като представляващ длъжника по частното парично вземане. При тези съображения съдът е достигнал до извод, че неплащането на цялото парично задължение по изпълнителния лист не може да се квалифицира като бездействие на административен орган, независимо че длъжникът е държавно учреждение. Поради това е намерил за процесуално недопустим искът по чл. 256 АПК. Отделно от тези съображения, съдът е приел, че задълженията, разпоредени с административен акт, съдебно решение или споразумение, не са предмет на защита по реда на Глава петнадесета „Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията“ на АПК. Изпълнението на осъдителното решение на административния съд, с което е присъдена сумата от 790 лева в полза на жалбоподателката не е предмет на изпълнение и по реда на дял V на АПК „Изпълнение на административни актове и съдебни решения“, т. к. разпоредбата на чл. 269, ал. 2 АПК изключва изпълнението на частните парични вземания по този ред и препраща към Гражданския процесуален кодекс, съответно и защитата срещу неизпълнение се осъществява по същия ред – чл. 435 и сл. от ГПК. В тази връзка съдът е посочил, че правоотношенията, които възникват и са част от изпълнителния процес, уреден в ГПК, включително срещу държавни учреждения, е извън подведомствеността на административния съд. При тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК съдът е приел, че жалбата е недопустима и постановил обжалвания резултат. Определението е неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Предмет на жалбата до административния съд е отказ на ОД на МВР – Стара Загора да изплати изцяло сумата по издадения в полза на жалбоподателката изпълнителен лист за разноски, присъдени й с вляло в сила решение на АС – Стара Загора. С жалбата е формулиран петитум да се задължи длъжникът ОД на МВР – Стара Загора да изпълни разпореденото в изпълнителния лист в неговата цялост. След като в изпълнение на разпореждане № 4675 от 24.11.2025 г. по делото оспорващата изрично е заявила, че претенцията й е по чл. 256, ал. 1 АПК, съдът неправилно е приел, че не са изпълнени указанията и отново е оставил същата без движение. Доколкото обаче с обжалваното определение съдът се е произнесъл по искането на оспорващата, така, както е заявено в жалбата и уточнено с молбата й вх. № 7514 от 04.12.2025 г., допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не е довело до ограничаване правото на защита на страната. Правните изводи на съда, че отказът на административния орган да изплати изцяло сумата по изпълнителния лист не представлява бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК са изведени при неправилно интерпретиране на предмета на спора и погрешни прилагане на закона относно реда и основанията за изпълнение срещу държавно учреждение, каквото несъмнено е ОД на МВР – Стара Загора. Вземането за разноски представлява частно парично вземане, породено от изпълнително основание по чл. 268, т. 2 АПК – влязло в сила решение на административен съд, с което административният орган е осъден да заплати на оспорващата направените разноски по делото. Съгласно чл. 269, ал. 2 АПК, частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случаите, в които длъжник е държавно учреждение, без значение дали изпълнителният лист е издаден по административно, гражданско, административно-наказателно и т. н. дело, общият ред за защита срещу изпълнението не се прилага. С чл. 519, ал. 1 ГПК е разпоредено, че не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Предявяването на парично вземане по изпълнителен лист срещу държавни учреждения е по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 519, ал. 2 ГПК, паричните вземания срещу държавните учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел кредиторът подава искане за плащане към съответното учреждение, в което посочва номера на изпълнителния лист, издаден в електронна форма. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет. Неправилно съдът е приел, че между страните е налице частно-правен спор относно редовно изпълнение на парично вземане, установено с предвиден в закона титул, в който случай титулярят на вземането и длъжникът по него са частноправни субекти. С Решение № 15 21.12.2010 г. по к. д. № 9/2010 г. Конституционният съд е посочил, че: „Особеността" на реда по чл. 519 ГПК произтича от особеностите на държавните учреждения. Те са юридически лица с двойствено положение (М. Павлова): подчинени са на публичното право във връзка с осъществяването на възложените им държавни функции - имат за основен предмет нестопанска дейност, която осъществяват в интерес на широк кръг лица, респ. в общонационален интерес; подчинени са и на частното право като носители на субективни права и правни задължения. Изпълнението на съдебно признатото парично вземане, протичащо по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК (…) придобива смесен характер - вземането е частноправно, а изпълнението му се разполага в административноправно отношение. Смесването на частноправното отношение с публичноправно е предназначено да служи като гаранция, че изпълнението ще се реализира, а едновременно с това няма да бъде застрашаван балансът на държавния бюджет, което не противоречи на Конституцията". Ето защо съдът е достигнал до неправилни изводи, че производството по изпълнение на вземането за разноски на частната жалбоподателката, насочено срещу ОД на МВР – Стара Загора следва да се развие по общите правила на изпълнителното производство и е изключил приложението на чл. 256, ал. 1 АПК при решаване на делото. Длъжникът по претендираното парично вземане – ОД на МВР, е държавно учреждение и с оглед специалната норма на чл. 519 от ГПК и цитираното решение на Конституционния съд, ръководителят на учреждението съвместява две фигури – тази на представляващ длъжника и на изпълняващ орган. От една страна учреждението е длъжно да изпълни задължението, а от друга – неговият ръководител следва да организира изпълнението – срвн. определение № 9372 от 07.10.2025 г. по адм. дело № 9574/2025 г. на ВАС, III о. С определение № 5 от 17.02.2023 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм. дело № 3/2023 г. е прието, че отказът на административния орган да изпълни задължението си по предявен изпълнителен лист, независимо дали е изричен или мълчалив, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. За характера на искането следва да се съди от цялостната изразена воля на оспорващия. В случая жалбоподателката е заявила, че претенцията й е по чл. 256, ал. 1 АПК, с предмет незаконосъобразното бездействие на административния орган да изплати изцяло претендираната сума за разноски по изпълнителния лист, т. е. ответникът не е изпълнил фактическо действие, за което е задължен по силата на посочената разпоредба - чл. 519, ал. 2 ГПК, а именно да изплати изцяло предявеното му парично вземане по изпълнителния лист № 200/2025 г. При така формулираните предмет и петитум в жалбата, съдът неправилно е приел, че жалбата е недопустима и отказал да я разгледа по същество. Въпросът дали ответната страна правилно е изпълнила частично задължението си поради присъединяване на държавата по реда на чл. 498 ГПК, както се поддържа в първоначалната жалба, е по съществото на спора, а не по неговата допустимост. За изясняване на спорните въпроси съдът следва да попълни делото с административната преписка, да даде указания на страните във връзка с доказателствената тежест, след което да се произнесе по искането по чл. 256, ал. 1 АПК. Предвид изложеното, съдът неправилно е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Обжалваното определението следва да се отмени и делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,