Решение № 9752 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5892/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Тодорова срещу решение № 14823 от 17.04.2026 г., постановено по административно дело № 11848 от 2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на И. Ц. Г. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221220005944-091-001/25.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с който в тежест на И. Ц. Г. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 17 496.22 лв., данък върху годишната основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 14 076.93 лв. и за 2019 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 68.25 лв.; НАП е осъдена да заплати на И. Ц. Г., сумата от 5.11 евро – разноски по делото; НАП е осъдена да заплати на адв. Д. Милев вписан в Софийската адвокатска колегия с № 1100649310, сумата от 4 168.68 евро - адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е немотивирано и не съдържа ясни аргументи за отмяна на РА. В подадено допълнение към касационната жалба касаторът излага съображения, че от събраните по делото доказателства, не се установява, че ревизираното лице е работило по трудово правоотношение с „Крафт Корект“ ЕООД и „Пресо Груп“ ЕООД и е получавало наложените платежи като представител на дружествата. Иска решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – И. Ц. Г., чрез адв. Милев оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира адвокатски хонорар в размер на 2 084.34 евро на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съобразно представен списък и договор за правна защита и съдействие. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и взе предвид установените по делото факти и доводите на страните приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Делото е за втори път пред касационната инстанция, след решение № 12747 от 25.11.2024 г. по адм. дело № 6644/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 2209 от 03.04.2024 г., постановено по адм. дело № 5845/2023 г. на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. За да постанови този резултат, касационният състав е приел, че ревизионният акт е валиден и издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК – възложилият ревизията орган и нейният ръководител. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА № Р-22221220005944-091-001/25.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП – София, с който в тежест на И. Ц. Г. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 17 496.22 лв., данък върху годишната основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 14 076.93 лв. и за 2019 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 68.25 лв. Върху установените данъщи са начислени лихви. Ревизията е проведена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи, като търговец без регистрация по Търговския закон, чрез куриер „Еконт Ексрес“ ООД и получени наложени платежи за 2018 г. – 116 641.49 лв.; за 2019 г. - 455 лв. От приходните органи е извършена проверка за регистрирани трудови договори на И. Ц. Г., от която е установено, че е бил назначено по трудов договор в „Транс Бест – 2017“ ЕООД за периода от 09.01.2018 г. до 22.06.2019 г., с основно трудово възнаграждение в размер на 2 600 лв. и в „Ол Бет“ ЕООД от 24.06.2019 г. до 04.01.2022 г. с основно трудово възнаграждение в размер на 3 000 лв. В резултат на направените констатации за общия годишен доход за 2018 г. – данъчната основа за облагане е определена в размер на 140 769.34 лв., като дължимия данък е в размер на 14 076.93 лв. На основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ за невнесената в срок сума в размер на 14 076.93 лв. са дължими лихва в размер на 4 485.43 лв. За 2019 г. е установено задължение за дължим данък в размер на 17 496.22 лв. На основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ за невнесената в срок сума са начислени лихви в размер на 5 574.94 лв. За 2019 г. е установено задължение за дължим данък в размер на 68.25 лв. На основание чл. 175 ДОПК, във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ за невнесената в срок сума в размер на 68.25 лв. са начислени лихви в размер на 14.81 лв. По време на ревизията, И. Ц. Г. е дал обяснения и обяснителни записки, в който е твърдял, че има сключен трудов договор с дружеството „Крафт корект“ ЕООД и „Пресо груп“ ЕООД, изпълнявал е длъжност „куриер“, като получавал суми от „Еконт Експрес“ ООД като техен пълномощник. Дал е обяснения, че е изпращал пратки от името на дружеството с наложен платеж. Към обясненията са приложени копия от трудов договор и заповед за прекратяването му. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на „Пресо Груп“ ЕООД с ЕИК: 202341434, „Крафт корект“ ЕООД с ЕИК: 204538913 и „Евел Комерс“ ЕООД с ЕИК: 204782508. С Протокол № Р-22221021019772-ППД-001/09.03.2021 г. са присъединени Протокол № П- 22221019155643-073-001/19.03.2020 г. от извършена проверка относно спазване на данъчното и осигурително законодателство на „Крафт Корект“ ЕООД. При извършена проверка и анализ на документите и справките предоставени от „Еконт Експрес“ ООД е установено, че има сключен договор за куриерски и пощенски услуги от дата 18.09.2018 г. с „Крафт Корект“ ЕООД с посочен телефонен номер за контакти: [заличен текст] и имейл адрес. Изпратените пратки са на обща стойност 1 280 338.03 лв. Получените суми по наложени платежи за периода 2018 г. с подател име „Крафт Корект“ ЕООД от И. Ц. Г. са в общ размер на стойност 61 416.50 лв.; Получени суми по извършени от податели физически лица парични преводи в размер на 1 225 002.53 лв. Обща стойност на получените парични средства 1 286 419.03 лв. В представената от третото лице „Еконт Експрес“ ООД информация се съдържа файл с данни за електронни изявления; разходни касови ордери удостоверяващи изплащането на суми и пратки между И. Ц. Г., представител на „Крафт Корект“ ЕООД и служител на „Еконт Експрес“ ЕООД с посочен [тел. номер]. С Протокол № Р-22221521019767-ППД-001/09.03.2021 г. са присъединени Протокол № П-22221519155752-073-001/04.09.2020 г. от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Пресо Груп“ ЕООД. Установено е, че в дружеството e назначено едно лице по трудови правоотношения, с дата на сключване на трудов договор 15.01.2014 г., на длъжност Мениджър покупки/продажби. За Пресо Груп“ ЕООД няма данни да подадена информация за дължимите осигурителни вноски с декларации Обр.1 и Обр.6 съгласно чл. 5 от КСО. Установено е, че „Еконт Експрес“ ООД е изплатило в брой на „Пресо Груп“ ЕООД суми от наложени платежи през м.12.2018 г. в размер на 3 964 лв. и от пощенски парични преводи в размер на 51 715.99 лв., от които 51 260.99 лв. през 12.2018 г. и 455 лв. през 01.2019 г. Сумите са получени от доставки на мобилни телефони с марки Huawei P20, Samsung Galaxy, Apple iPhone, LG, iPhone, като получател на сумите е посочено лицето И. Ц. Г. и Б. Б., [тел. номер]. В справката за получени наложени платежи като подател за „Пресо Груп“ ЕООД е посочено лицето Б. Б.. Във връзка с получените суми от И. Ц. Г. и Б. Б. на „Еконт Експрес“ ООД е връчено второ Искане за представяне на информация от трети лица № П22221519155752-041- 005/26.05.2020 г. на 27.05.2020 г. На 17.07.2020 г. „Еконт Експрес“ ООД е предоставило обяснения, че куриерското дружество приема за валидно упълномощаването, направено в записан телефонен разговор с упълномощителя през централата на дружеството и в отделни случаи „Еконт Експрес“ ООД изисква клиента да представи писмено пълномощно с изрично посочен обем от правомощия, които се предоставят на упълномощеното лице. „Еконт Експрес“ ООД е предоставило пълномощно, без нотариална заверка, с което Д. М. – управител на „Пресо Груп“ ЕООД упълномощава И. Ц. Г. да получава и изпраща пратки и да получава парични преводи. Пълномощното е с дата 18.12.2018 г. Извършена е проверка в информационните масиви на НАП относно наличие регистриран трудов договор с дружеството „Пресо Груп“ ЕООД, като се е установило, че такъв няма. Предвид броя на изпратените стоки и честотата на извършваните доставки, ревизиращият екип е приел, че И. Ц. Г. е извършвал стопанска дейност с цел реализиране на печалба, поради което с процесния РА са му установени задължения за 2018 г. и 2019 г. за данък и лихви. В предходното съдебно производство пред административния съд е приета справка от „Еконт Експрес“ ООД, от която се установява, че за ревизирания период по ЕГН на лицето няма получени наложени платежи/парични преводи. При ново разглеждане на спора е представена справка от „Еконт Експрес“ ООД, както и данни за захранванията по сметката на „Евел Комерс“ ЕООД, включително и данни за наличие на възлагане на И. Ц. Г.. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и до необоснованост на фактическите изводи на приходните органи. По делото не е било спорно, че през ревизираните периоди И. Ц. Г. е изпращал пратки със стоки до лица и е получавал сумите по наложени платежи и РКО от „Еконт Експрес“ ООД. Спорът се е свеждал до отговора на въпроса в какво качество е получавало тези суми – като негов личен доход от собствена стопанска дейност или в качеството му на лице, действащо за сметка на търговски дружества. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до извод, че приходните органи са направили необоснован извод относно характера на получените от ревизираното лице парични средства. Въз основа на представените копия от трудови договори, заповед за прекратяване на единия от тях и информацията, предоставена от самото куриерско дружество, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е било упълномощено да получава и изпраща пратки и да получава парични преводи от името на „Крафт Корект“ ЕООД и „Пресо Груп“ ЕООД. Направен е извод, че задълженото лице е получавало сумите като представител на търговските дружества, а не в лично качество. Съдът е приел, че изводът на приходните органи, че И. Ц. Г. не се е намирал в трудови правоотношения с горепосочените дружества и че получените суми представляват негов личен доход, е направен основно въз основа на липсата на данни за подадено уведомление по чл. 62 КТ, както и липса на регистрирани трудови договори с дружествата. Според решаващия състав обаче тази липса не е равнозначна на липса на трудово правоотношение, тъй като подаването на уведомление е задължение на работодателя и неговото неизпълнение не води до автоматично несъществуване на сключения писмен трудов договор. Въз основа на събраните по делото доказателства е направен краен извод, че не е доказано, че получените суми от И. Ц. Г. представляват негов личен облагаем доход. По изложените съображения съдът е приел, че не е доказано получаването на суми от задълженото лице, които да установят предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в тежест на органите по приходите е да докажат, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както и че са спазени специфичните процесуални изисквания в това производство. От събраните по делото писмени доказателства не се доказва наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а изводите на приходните органи почиват на предположения. Същите са оборени от представените още по време на ревизията трудови договори, заповед за прекратяване на трудов договор, справки от „Еконт Експрес“ ООД и доказателства за упълномощаване на ревизираното лице да получава наложени платежи в полза на „Крафт Корект“ ЕООД и „Пресо Груп“ ЕООД. Само въз основа на обстоятелството, че „Крафт Корект“ ЕООД и „Пресо Груп“ ЕООД не са подали уведомление по чл. 62 КТ и не са регистрирали трудови договори с И. Ц. Г., не може да се приеме, че е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажби на стоки, чрез куриер. От представените електронни изявления от куриерското дружество е видно, че ревизираното лице е получавало парични преводи, като представител на „Пресо Груп“ ЕООД и „Крафт Корект“ ООД. След извършване на проверка от куриерското дружество е посочено, че по ЕГН на ревизираното лице, не са получавани суми. В подкрепа на този извод са и представените по време на ревизията трудови договори, представените от „Еконт Експрес“ ООД данни и информацията за упълномощаване на лицето оъ горепосочените дружества да получава суми от тяхно име. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че липсата на документи за предадени сумите от Г. към двете дружества, не води до различен извод. По делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи. Следва да се има предвид и обстоятелството, че за оборване на тезата на приходните органи са събрани доказателства още по време на ревизията, които неправилно са игнорирани от ревизиращите органи. Настоящият касационен състав намира, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е доказано в случая. Поради това и крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт съответства на доказателствата по делото и на материалния закон. С оглед изхода на спора, решението е правилно и по отношение на присъдените разноски. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на процесуалния представител на ответната страна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,в приложимата й редакция, в размер на 2 084.34 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,