Определение № 4734 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 260139 от 12.03.2025 г. на Р. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. дело № 3810/2014 г. на Районен съд – Плевен, с което са отхвърлени предявени от нея против УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД искове по чл. 49 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 1499.99 лева, представляваща обезщетение на причинени й имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно уволнение, извършено със заповед № 48 от 11.03.2013 г., и сумата 300 лева - лихва за забава за периода 16.09.2013 г. – 20.08.2014 г. В молбата за отмяна и уточняващи я молби, представени след допускане на правна помощ на молителя Р. Д. и в изпълнение на дадени й указания съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК за точно и мотивирано излагане на основанията за отмяна и конкретизиране на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, се поддържа наличието на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр. дело № 3810/2014 г. на Районен съд – Плевен. За обосноваването на основанията за отмяна се излагат твърдения за новооткрити обстоятелства относно размера на осигурителната основа, върху която се дължат осигурителните й вноски, изразяващи се в извършено след датата на постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, коригиране на осигурителния й доход от 439.68 лева на 457.10 лева, по справка-данни за осигуряване за периода от 01.03.2013 г. до 31.07.2014 г. и писмо от 12.11.2015 г. на НАП, и извеждане на изводите на решаващия съд в решението въз основа на неистински писмени доказателства и неверни свидетелски показания. Насрещната страна УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, чрез процесуалния си представител, е изложила становище за недопустимост на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира, че молбата следва да се остави без разглеждане, като недопустима, по следните съображения: На отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно при полагане на дължимата грижа при водене на делото. При посоченото основание е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, установена след влизане на решението в сила и която не е последица от процесуално нарушение на съда или небрежност на страната (т. 13 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Срокът за подаване на молбата за отмяна на посоченото лимитативно основание е определен безусловно в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и той е тримесечен от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са нововъзникнали обстоятелства (различен размер на осигурителната основа, респ. осигурителния й доход) и документи (справка и писмо), станали несъмнено известни на молителя Р. Д., предвид датата 21.03.2016 г. на отпечатване на представената като писмено доказателство справка-данни за осигуряване за периода от 01.03.2013 г. до 31.07.2014 г., която следва тази на изпратеното до нея писмо с изх. № 23-00-9191 от 12.11.2015 г. за същите данни относно осигурителния й доход. Следователно към момента на подаване на молбата за отмяна – 12.03.2025 г., преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от узнаването на наведеното ново обстоятелство, респ. от възможността за снабдяване на писмено доказателство за същото, е изтекъл (преди около девет години). Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в т. 9 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, подадената след изтичането на срока по чл. 305, ал. 1 ГПК молба за отмяна е процесуално недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане. Молбата за отмяна е недопустима и на следващото поддържано основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Отмяна посоченото основание е допустима, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. За да са налице визираните основания за отмяна, е необходимо неистинността на документа и на показанията на свидетеля да бъде установена по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело), или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК (т. 13 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 от ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Нито в първоначалната молба, подадена лично от молителя Р. Д., нито в допълнително представеното от назначения й процесуален представител изложение, се съдържат твърдения за установяване по надлежния ред на посочените в чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК обстоятелства и към същите не са приложени влязла в сила присъда, споразумение или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с които да е установена неистинност на представени пред РС - Плевен от работодателя документи или събрани в исковото производство свидетелски показания. Наведените доводи в молбата за отмяна на молителя Р. Д. изразяват несъгласието й с направените от решаващия съд правни изводи по спора, обосновано с аргументи за допуснати процесуални нарушения, включително неправилна преценка на събраните писмени и гласни доказателствени средства. Тези доводи обаче представляват оплаквания, относими към правилността на решението, които подлежат на разглеждане само при инстанционния му контрол, а не представляват конкретни и надлежни твърдения, които могат да бъдат подведени под някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, разглеждани в производство за отмяна като извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни актове. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа нея производство - прекратено. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ г. о.