Решение № 2345 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11632/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Неткредит" ООД гр. София, подадена чрез гл. юрк. Палазов срещу решение № 1146 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 302/2025 г. на Административен съд (АС) - Видин, с което е отменен изричен отказ на касатора, обективиран в писмо от 12.08.2025 г. по искането на Ю. С. Б. от 11.08.2025 г. за предоставяне на копия от всички договори за кредит между страните, както и справки за извършените плащания по всеки от договорите, а преписката е изпратена на "Неткредит" ООД за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Иска се обезсилване на съдебното решение, респективно неговата отмяна като неправилно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ю. Б., чрез адв. Георгиев оспорва касационната жалба и моли да се потвърди съдебния акт. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Безспорно е установено по делото, че на 11.08.2025 г. дружеството е сезирано с искане за представяне на документи на основание чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 11, ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и бланкетно позоваване на Закона за защита на потребителите (л. 8 от адм. дело № 302/2025 г. на АС - Видин). Липсва каквато и да е индикация, че с подаденото искане Б. се е опитвал да упражни предоставените му от ОРЗД права, включително право на достъп до лични данни. В искането напълно отсъства позоваване на ОРЗД, ЗЗЛД, твърдения, свързани с "лични данни", "обработване", "достъп до лични данни", "администратор на данни" и "субект на данни". Съобразно тази формулировка на заявлението е изпратен и отговора на "Неткредит" ООД за предоставяне на документи на договорно основание. Видно е, че е отказано тяхното предоставяне, доколкото срокът на всички сключени между страните договори за кредит е изтекъл и същите са изпълнени, поради което соченото в заявлението правно основание не е налице (л. 16). Без да му е предоставена такава законова възможност съдът е преквалифицирал сочените в административното производство основания, с което изцяло е подменил волята на заявителя. Въпреки че искането не съдържа термини или препратки към ОРЗД и ЗЗЛД, не разкрива цел, свързана с обработка на лични данни, а е формулирано като искане на страна по потребителски договор, съдът неправилно е приел, че "Неткредит" ООД е постановило отказ за предоставяне на достъп до лични данни. В рамките на производството по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД не е налице компетентност на административния съд да се произнася по въпроса има ли право потребителят да получи копие от договори за кредит на основание на посочените в молбата правни разпоредби от ЗПК. Вероятно тази погрешна преценка на АС - Видин е повлияна и от самото съдържание на подадената пред него жалба, където не само са цитирани чл. 15 и чл. 20 от от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, но са изложени и доводи за нарушение на правата на заявителя като субект на лични данни съобразно посочената правна уредба. Подмяната на предмета на съдебния спор в сравнение с този на административноправния спор обосновава извод за недопустимост на така постановеното първоинстанционно решение. Предвид изложеното касационната инстанция счита, че то следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноските по водене на делото в двете съдебни инстанции, които разноски следва да се възложат в тежест на ответника Б.. Видно е от представения списък (л. 21 от кас. дело), че същите се претендират в общ размер от 360.31 евро, от която 189.18 евро (370 лева) - държавна такса, 120 евро (234.70 лева) - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и 51.13 евро (100 лева) - юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. С необходимата корекция относно размера на нормативно дължимото за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение от 200 лева или 102,26 евро, искането за разноски подлежи на уважаване за сумата от 670 лева или 342.57 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,