Определение № 404 от 18.09.2023 г. на ВКС по н. д. № 688/2023 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 9079 от 24.07.2023 г. по а.н.д. № 7970/2023 г., с което съдия от Софийски районен съд е прекратил съдебното производството и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, според което компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр. Велико Търново. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В РС – гр. Павликени е било образувано а.н.д. № 62/2023 г. по повод подадена от /фирма/ с ЕИК[ЕИК] жалба срещу наказателно постановление (НП) № ВТ-15-ДНСК от 6.01.2023 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/. С определение № 71 от 27.03.2023г. съдебното производство е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на СРС. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено нарушението. Посочено е, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 158, ал. 2, изр. 1-во от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, изразяващо се в бездействие, като деянието е довършено в района на СРС, където е седалището на дружеството, а не в района на РС – Павликени. Пред СРС е било образувано а.н.д. № 7970/2023г, съдебното производство по което е било прекратено с разпореждане № 9079 от 24.07.2023 г. и е повдигнат спор за подсъдност, като съдията е счел, че СРС не е местно компетентен да се произнесе по подадената жалба. Посочил е, че се касае за деяние, което представлява административно нарушение, осъществено чрез бездействие, което се счита за извършено там, където е следвало да бъде осъществено съответното задължение. В случая задължението е за подаване на писмено уведомление до РДНСК – Велико Търново за извършена заверка на заповедна книга на строеж, поради което местно компетентен се явявал РС – гр. Велико Търново. При тези данни ВКС намира, че не е надлежно сезиран за решаване на повдигнат между две съдилища спор за подсъдност в производство по чл.44, ал.1 от НПК. От съобразителната част на разпореждането, с което съдията от СРС е прекратил производството и го е изпратил на основание чл. 44, ал. 1 от НПК е видно, че се иска от ВКС да определи делото да бъде разгледано от друг трети районен съд, а именно РС – гр. Велико Търново. Подобна процедура НПК не предвижда. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от НПК, правомощие на съда, който счете, че делото е подсъдно на друг равен по степен съд да прекрати съдебното производството и да го изпрати на съответния съд. Спор за подсъдност възниква, когато съдът на който е изпратено делото счете, че не той, а изпращащият съд е местно компетентен да разгледа делото. Ако обаче прецени, че компетентността е на трети съд, следва да го изпрати на този съд, а не да повдига спор за подсъдност. След като е преценил, че делото е подсъдно на трети съд – РС Велико Търново, СРС е следвало да му изпрати делото по компетентност. Спор за подсъдност между СРС и РС - Павликени в случая не е повдигнат. Горното налага извод за недопустимост на искането на СРС, което следва да бъде оставено без уважение, а делото върнато на СРС. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение,