Определение № 60300 от 17.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2058/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК /във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК/. Образувано е по частната жалба (с вх. № 106532 от 21.ІХ.2020 г.) на Сдружението„Национално бюро българските автомобилни застрахователи“ /Булстат[ЕИК]/, по-нататък „ББАЗ“ или само „бюрото“, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 441 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 30.VІІ.2020 г., постановено по т. дело № 11/2020 г., с което е било оставено без уважение искането (с вх. № 3712/15.VІ.2020 г.) по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК на бюрото за изменение не постановеното по същото дело въззивно решение № 24/9.ІІІ.2020 г. в частта му за разноските. Единственото оплакване на бюрото настоящ частен жалбоподател е за необоснованост на атакуваното определение на въззивния съд, поради което се претендира отменяването му: с довод, че последният бил приложил два различни критерия при разпределяне и присъждане на дължимите между страните по спора разноски. Същевременното се претендира и постановяване на съдебен акт по съществото на молбата с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК от настоящата инстанция, с който – „при правилно прилагане на чл. 78, ал. 3 ГПК и на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ“ - да бъдели присъдени „действително дължимите на „НББАЗ“ разноски за адвокатско възнаграждение и осъществено процесуално представителство“, а също и заплатената за настоящето частно производство държавна такса в размер на 15 лева по с/ка на ВКС. Алтернативно претенцията на частния жалбоподател „НББАЗ“ е „за съответно намаляване на разноските, присъдени от Апелативен съд Б. в полза на процесуалния представител на ищците: предвид извършеното общо процесуално представителство и защита, идентичните за всички ищци аргументи и липсата на каквито и да е доказателствени искания пред въззивната инстанция “. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК /вр. чл. 248, ал. 2 ГПК/ петимата ответници по частната жалба А. Д. С., Д. С. Д., Р. С. Д., М. С. Д. и Р. М. Д. – всички от [населено място], [община], писмено са възразили чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. по основателността на единственото оплакване за неправилност /необоснованост/ на атакуваното определение на въззивния съд по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, претендирайки за потвърждаването му. Инвокират са доводи, че осъщественото в хода на въззивното производство процесуално представителство на бюрото не било в пълен обем, понеже не е осъществявано явяване в открито съдебно заседание, не е било взето становище по доклада на съда, липсвали доказателствени искания „и пр.“, нямало изложена пледоария, а единствено срещу претенцията на ищците за разноски било повдигнато възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, развило се вкл. и по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, настоящата частна жалба на Сдружението „Национално бюро на. българските автомобилни застрахователи“ /Булстат[ЕИК]/ ще следва за се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази жалба е частично основателна. В сила от 28.Х.2016 г. е и сега действащата редакция на правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно което: „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно “. На плоскостта на приложението на чл. 2, ал. 5 от тази Наредба може да се констатира, че при определянето, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, на размера на дължимото за адв. П. Й. В. от АК-Б. възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство на петимата ищци във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, не е било взето предвид обстоятелството, че с потвърденото първоинстанционно решение са били отхвърлени изцяло предявените срещу бюрото настоящ частен жалбоподател два осъдителни иска на малолетните Д. С. Д. и Р. С. Д. с предмет присъждане на обезщетения за имуществени вреди от смъртта на техния баща в резултат от процесното ПТП на 13.І.2018 г.: в размер съответно на 42 000 лв. и на 34 200 лв. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от горецитираната Наредба, минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция по гражданско дело, когато материалният интерес е между 10 000 лв. и 100000 лв., се определя по формулата: „830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лева.“. Това прави 1 790 лв. хонорар по иска на Д. С. и 1 556 лв. хонорар по иска на Р. С.. Понеже и двата иска са отхвърлени, определеното по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата общо възнаграждение в полза на адв. П. Й. В. от АК-Б. по останалите частично уважени пет осъдителни иска за неимуществени вреди в размер на 18 990 лв. ще следва да се намали със сборната сума от 3 346 лв. (1 790 лв. + 1 556 лв.) или да възлиза на 15 644 лв. /петнадесет хиляди, шестстотин четиридесет и четири лева/. В този смисъл ще следва да бъде изменено въззивното решение в частта му за разноските – съгласно чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. В заключение, неоснователно е искането на бюрото настоящ частен жалбоподател за намаляване на присъденото в негова тежест – по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА - адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на петимата ищци за въззивното производство пред Бургаския апелативен съд от 18 990 лв. - на 12 870 лева, тъй като в пряко противоречие именно с правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. в тази молба на „НББАЗ“ по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК се поддържа, че „бил отчетен обжалваемия интерес във въззивната му жалба спрямо всеки уважен иск “, а вместо това „въззивната инстанция следвало да присъди разноски при общ обжалваем интерес от 567 000 лв.“. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение