Определение № 260 от 18.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3685/2015 г.

Образувано е по молба за отмяна с правно основание чл. 304, вр.чл.303 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с вх.№ 10203/22.04.2015 г. от Е. С. М. срещу влязло в сила решение № 429/19.03.2014 г. по гр.д.№176/2014 г. на Окръжен съд-Варна, VІІІ състав, с което е потвърдено решение № 4862/05.11.2013 г. по гр.д.№ 18281/2011 г. на Районен съд-Варна, ХІІ състав. С него на основание чл.53 ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на Г. Е. М., С. В. К., В. К. М. и Ж. К. М., че Р. Ц. Ц. и Р. Г. И. въз основа на договори за дарение, обективирани в цитирани нотариални актове, са собственици общо на 800/1000 идеални части, от които 600/1000 идеални части за първата и 200/1000 идеални части за втория, от реална част с площ 77 кв.м. от ПИ № 10135.5510.271 по КК на [населено място], с описани граници, към момента на одобряването й със заповед № РД-14-03-15/11.01.2010 г. на ИД на АГКК и че е допусната грешка в нея, като погрешно реална част от 77 кв.м. от ПИ № 10135.5510.271 е отразена като принадлежаща част към ПИ 10135.5510.781, според скица на л.189 от делото, която представлява неразделна част от решението.В останалата част, с която искът предявен от Г. П. И. е бил отхвърлен, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Молителят поддържа становище, че решението е неблагоприятно и има сила спрямо него в качеството му на собственик и носител на права в процесния имот. Твърди, че заповед № 14-03-15/11.01.2010 г.,с която е одобрена КК е обявена за нищожна с влязло в сила решение по адм.д.№2490/2014 г. на АС-Варна.

Уточнява, че е извършил строителство на пристройка и други строежи в имота. Решението по адм.дело узнал на 05.02.2015 г., когато му било съобщено. Атакуваното решение узнал на 29.01.2015 г. от съдебно-техническа експертиза, в която то било цитирано и която постъпила по друго адм.дело №2811/2014 г. на АС-Варна. Твърди,че е придобил с нот.акт №192, т.ХІІІ н.дело № 4738/1985 г. празно дворно място от 648 кв.м. идеални части, съставляващо част от имот пл.№ 507, за което е отреден парцел ІV-507,503 в кв.25 по плана на [населено място]. С нот.акт № 56, т.І, рег.№1233, дело 53/2003 г. на нотариус рег.№ 011 продал на М. Д. А. 648 кв.м. ид.части дворно място, ведно с първи етаж от построената в него жилищна сграда и право на строеж за триетажна сграда и започнато строителство на същата. Прилага декларация, според която в имота е построена четириетажна сграда без покрив над четвърта плоча.

Ответницата по молбата Р. Ц. Ц. в писмен отговор я оспорва.Твърди, че молителят е узнал за атакуваното решение от дъщеря си Г. Е. М., която е страна по делото.Счита, че решението няма действие спрямо него. Намира, че то не е постановено въз основа на обявената за нищожна заповед за одобряване на КК.

Ответникът по молбата Р. Г. И. в писмен отговор я оспорва. Твърди, че молителят не притежава право на собственост върху процесния имот. Посочва, че той е осъществил процесуално представителство на дъщеря си по изпълнителното дело, образувано въз основа на издаден по настоящия спор изпълнителен лист. Той е разпитан като свидетел и е получавал съобщенията до нея по предходна молба за отмяна. Претендира разноски.

Ответникът по молбата Г. П. И. в хода на делото е починал и на негово място са конституирани правоприемниците му Д. Г. И., Д. Г. И. и Р. Г. И., които не вземат становище.

Останалите страни С. В. К., В. К. М. и Ж. К. М., които са съсобственици на терена заедно с Г. Е. М., не вземат становище по молбата за отмяна.

Спрямо ищеца С. Ц. М. производството е било прекратено от първоинстанционния съд, тъй като е собственик само на етаж от жилищна сграда, построена в процесния имот.

С определение № 385/10.11.2015 г. производството по делото е спряно до приемане на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК. ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК е прието, с това е отпаднала пречката за движението му и следва същото да бъде възобновено. По т.10 ОСГТК е възприело следната постановка:

• Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303 ал. 1 т.1-т.7 ГПК и чл. 304 ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.

ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира следното:

Ответниците по молбата за отмяна Р. Ц. Ц., Р. Г. И. и още двама ищци са предявили срещу Г. Е. М.- дъщеря на молителя, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. Заявили са, че са съсобственици на ПИ 10135.5510.271 по плана на [населено място], част от който е включен в тупиков път между техния имот и съседния ПИ 10135.5510.781, от който също е включена част в пътя. Имотът е бил заснет като общински. Тогава собственик на ПИ 10135.5510.781 е бил бащата на ответницата/молител в настоящото производство/. Той е обжалвал заповедта за одобряване на КК и същата е отменена. Впоследствие целият път е приобщен към неговия имот, който понастоящем е притежание на дъщерята. Искат постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата не е собственик на реална част от имота, към която е присъединена площта от техния имот, включена в тупиковия път. Препис от исковата молба е получен от ответницата чрез молителя на 09.01.2012 г. Впоследствие производството е продължило като такова по иск с правно основание чл.53 ЗКИР,за установяване право на собственост към момента на влизане в сила на КК върху спорната площ, одобрена със заповед № 14-03-15/11.01.2010 г. на ИД на АГКК.

Купувачът М. Д. А. по цитирания договор за покупко- продажба с продавач молителя, от своя страна е продал имота на Г. Е. М. с нот.акт №175, т.ІІ, рег.№4267, н.дело № 250/2004 г. В резултат на тези сделки и извършеното законно и незаконно строителство молителят не е собственик на терена, а на постройки в него, чието точно установяване е извън предмета на спора.

Срещу въззивното решение е подадена молба за отмяна от Г. Е. М. вх.№2815/27.10.2014 г., по повод на която е образувано гр.д.№ 924/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. На 31.10.2014 г. и 18.11.2014 г. молителят е получил изпратени до дъщеря му съобщения за отстраняване нередовности на тази молба за отмяна. С определение № 137/ 16.04.2015 г. тя е оставена без разглеждане като просрочена.

По подадената молба за отмяна и установените обстоятелства ВКС, състав на ІІІ г.о. намира следното:

Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимирана да подаде молбата за отмяна е заинтересованата страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно, поради някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл. 303 ал.1 т.1-т.7 ГПК и чл. 304 ГПК. Това трябва да бъде сторено в сроковете по чл. 305 ГПК, които са преклузивни и за чието спазване съдът следи служебно. Молба за отмяна по чл. 304 ГПК следва да бъде подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който започва да тече от узнаване на решението. Молителят е узнал за атакуваното решение най-късно на 18.11.2014 г., когато е получил последното съобщение за отстраняване на нередовности на подадената от дъщеря му предходна молба за отмяна срещу сега атакувания съдебен акт, а не на 29.01.2015 г., както твърди.Той е бил информиран за предявения срещу дъщеря му иск, тъй като е получил вместо нея препис от исковата молба, разпитан е като свидетел по спора, получил е съобщенията за отстраняване нередовностите на подадената от дъщеря му молба за отмяна. Посочените косвени доказателства и обстоятелства, преценени в съвкупност, дават основание да се направи извод за този факт Сезиращата сега съда молба за отмяна е подадена от него на 22.04.2015 г.- извън тримесечния законов срок.

В молбата не се съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303 ал. 1т.1-т.7 ГПК и чл. 304 ал. 1 ГПК.Молителят няма правен интерес да поиска отмяната на атакуваното решение, тъй като не е заинтересована страна и то няма действие спрямо него. Съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо че то не е било страна по делото, с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, т. е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче такава хипотеза не е налице. Молителят не е собственик на терена-разпоредил се е с него през 2003 г., а заповедта за одобряване на КК е от 11.01.2010 г. Правото му да ползва земята е само във връзка с обслужване на притежаваните от него строежи и е извън предмета на спора. В молбата не се съдържат твърдения, обосноваващи противопоставимост на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение спрямо него по смисъла на чл. 304 ГПК.

Поради изложените съображения същата следва да бъде оставена без разглеждане.

При този изход на делото следва да бъде уважено искането за разноски за възнаграждение за адвокат на ответника по молбата Р. Г. И., чието заплащане в брой се установява от представения договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.