Решение № 4103 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9765/2010 г.

Решение № 4103 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9765/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Кочев Маринов против Решение № 164/23.04.2010 г., постановено по адм. дело № 782/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, 6 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 050900201/23.07.2009 г. на ТД на НАП - Видин, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 428/25.09.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Велико Търново, с която са определени задължения за внасяне, както следва: ДДС в размер на 21 661, 08 лв. и лихви върху тази сума в размер на 5421,44 лв.; вноски за ЗО в размер на 6, 60 лв. и лихви върху тази сума от 1,27 лв.; вноски за ДОО в размер на 22, 84 лв. и лихви върху тази сума в размер на 9,29 лв. и вноски за ДЗПО - УФ в размер на 29, 70 лв. и лихви върху тази сума в размер на 16,98 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли Решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящият си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За да отхвърли жалбата на Николай Кочев Маринов против РА, с който за данъчни периоди по ЗДДС от 15.01.2007 г. до 30.09.2008 г. е определено ДДС за внасяне в размер на 21 661, 08 лв., ведно със съответните лихви, вноски за ДОО на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице в размер на 28,60 лв., ведно със съответната лихва, определени са вноски за ЗО в размер на 6,60 лв., ведно със съответната лихва и са определени вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 29,70 лв. ведно със съответните лихви, АС е установил следното: 1) В частта по ЗДДС: Установено е, че за 2006 г. жалбоподателят е реализирал облагаем оборот в размер на 150 000 лв., деклариран с подадената от него ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), представляващ облагаем оборот от извършени облагаеми доставки по чл. 108 от ЗДДС (отм.), като съобразно това жалбоподателят е следвало да се регистрира най-късно до 15.01.2007 г. за целите на ЗДДС. За извършените след тази дата доставки от него са определени задължения за данъчните периоди на 2007 г., като поради невъзможността за установяване на облагаемия оборот са ценени данните от ГДД за 2007 г., установяващи получен доход в размер на 100 000 лв., с приспадане на получената от лицето субсидия в размер на 200 лв., ревизията е приела, че този доход представлява облагаем оборот по ЗДДС. За данъчните периоди на 2008 г. са определени задължения, като поради невъзможността за установяване на облагаем оборот и липсата на ГДД за 2008 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ приходният орган е приел, че оборота за периода 2008 г. следва да се базира на представените 23 сметки за предадено мляко през 2007 г., установяващи доходи в размер на 45 229,50 лв., като този доход е разделен на 12 месеца, а размера на данъка е определен по реда на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС (погрешно е посочен реда на определянето по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС в РД и акта), като лицето е обложено вкл. до м. 09.2008 г., тъй като е прието, че към 30.09.2008 г. са налице основания за дерегистрацията му за целите на ЗДДС. Органите по приходите са констатирали наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Констатирано е, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител, представил е документи за продажба на мляко в млекопункт и документи за прието мляко на стойност от 45 229,50 лв., притежавал е през различните изследвани периоди животни (крави, свине, коне), получил е субсидии за 2005, 2006 и 2007 г. в размер на 6379, 05 лв. като земеделски производител, няма одобрена и регистрирана кравеферма, има сключен договор с М. Н. за изкупуване на мляко, не притежава индивидуална млечна квота, не е предоставял произведеното от него сурово мляко на преработващо предприятие, а то е изкупувано от посреднически фирми, с които преработващото предприятие е в договорни отношения. Приходният орган е направил извода, че след като доходите му са формирали през процесните периоди облагаем оборот по смисъла на чл. 32 и чл. 108 от ЗДДС (отм.), лицето като земеделски производител е следвало да заведе счетоводни регистри свързани с неговата независима икономическа дейност и извършваните облагаеми доставки по ЗДДС, а такива не са били представени. Не са представени и документи за извършени разплащания, документи за сделки с животни и информация за умрели животни, издавани са фактури само за продажби през 2007 г., като сбора от основите по тях се различава от декларираното в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тази връзка приходният орган е приел, че ЗЛ системно не е осчетоводявало сделките си, което е предпоставка за укриване на неговите приходи за съответните периоди. С оглед така установената фактическа обстановка съдът е приел, че ревизираното лице в посоченото му качество съобразно икономическата дейност, която е извършвало в това си качество не е било задължено да води счетоводство и в това отношение извода на администрацията не е надлежно доказан - арг. от чл. 124, ал. 2, предл. второ. Черпеният от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ аргумент не е относим към хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а по-скоро към другото посочено от администрацията основание, тъй като изготвянето на документите по чл. 9, ал. 2 не означава водене на счетоводство на предприятие по смисъла на чл. 1 от ЗСч. Съдът е приел, че другото посочено от администрацията основание - това на т. 5, ал. 1, на чл. 122 ДОПК е установено. За 2007 г. съдът е констатирал, че е налице декларация, че полученият доход на лицето е в размер на 100 000 лв., придобит от продажба на краве мляко (приложение 8, част III от ГДД на стр. 111 от папка 1 от преписката), а от друга страна лицето е представило малка част от първични счетоводни документи за този период - фактури за предадено мляко на обща стойност от 32 681, 50 лв., както и сметки за прието мляко в размер на 45 229, 50 лв. Не са представени договори, протоколи, разписки или други подобни документи, установяващи вида, характера и размера на останалите приходи от посочената дейност за процесните периоди до размера на 100 000 лв., нито документи, които да обосноват направените от него във връзка с посочената дейност разходи. Наличието според съда на дори и на едно основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК обуславя законосъобразното определяне на основата по ал. 2 от този член. Съдът е приел, че правилно органите по приходите са се позовали на разпоредбата на чл. 32 от ЗДДС (отм.), приемайки, че декларираният в ГДД за 2006 г. по реда на ЗОДФЛ (отм.) доход от продажба на краве мляко формира облагаем оборот, тъй като посочените продажби принципно представляват облагаеми доставки. В подадената декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК лицето не е посочило източници и размер на реализираните доходи, като такива доказателства, които да оборят данните в декларацията не са представени и пред съда. По тази причина е обоснован извода, че ГДД за 2006 г. следва да се цени, тъй като въпреки правната си характеристика на частен подписан документ, съдържа неизгодни за лицето обстоятелства и притежава висока доказателствена стойност. Прието е, че законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.01.2007 г. е следвало жалбоподателят да подаде заявление за регистрация за целите на ЗДДС. По делото е прието заключение на ССЕ, като изводите в него са базирани на данните, отразени в сметките за продаденото количество мляко, издадените фактури, сключените договор от жалбоподателя и представените ГДД. Експертът е посочил, че във връзка с доставките са извършвани разходи, без да са отчитани, който извод кореспондира с установеното при ревизията. Съответни на констатираното са изводите на експерта и касателно размера на основите по издадените от жалбоподателя 21 фактури. Съдът обаче не е приел извода на експерта относно размера на дължимия данък, тъй като той неправилно е изчислен по реда на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, а не съобразно приложимата таблица по реда на чл. 53, ал. 1 от ППЗДДС. При разминаване в данните в подадената ГДД за 2007 г. по ЗДДФЛ с данните от издадените от жалбоподателя фактури и данните от представените от него сметки за прието мляко, според съда следва да се ценят първите - арг. и от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, тъй като констатациите за установените в нея обстоятелства не са оборени, а и с оглед на доказателствената стойност на посочената декларация. В случая правилно е приложена и разпоредбата на чл. 122, ал. 4 от ДОПК за всички данъчни периоди за 2007 г., като е съобразено, че облагането следва да се извърши от момента, в който лицето е следвало да подаде заявление - арг. от чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. При определянето размера на данъка неправилно е приложена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС, но това според съда не обосновава незаконосъобразност на акта. В случая е следвало при установеното касателно размера на основите, да се приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. Въпреки това и по аргумент от чл. 160, ал. 5 от ДОПК следва определеният данък да се потвърди, като по-благоприятен за лицето. По отношение на данъчните периоди на 2008 г. (до м. 09. вкл.) - съдът е счел за законосъобразен акта. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 122, ал. 4 от ДОПК основата е определена, като са взети предвид представените 23 сметки за предадено мляко през 2007 г., установяващи доходи в размер на 45 229, 50 лв., като този доход е разделен на 12 месеца. Твърденията на жалбоподателя, че няма никакви доказателства за извършвани облагаеми доставки според съда са неоснователни. Видно от другите събрани по делото доказателства, лицето е разполагало и към тази година с млечни крави, от които е добивало сурово мляко. 2) В частта за вноските за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ жалбоподателят не е изложил никакви доводи, обосноваващи твърдяната незаконосъобразност и необоснованост на акта в тази му част, с оглед на което АС е приел, че размерът на определените задължения за внасяне за ЗО в размер на 6,60 лв. и лихви върху тази сума от 1,27 лв., за ДОО в размер на 22, 84 лв. и лихви върху тази сума в размер на 9,29 лв. и за ДЗПО - УФ в размер на 29, 70 лв. и лихви върху тази сума в размер на 16,98 лв. като самоосигуряващо се лице са правилно и законосъобразно установени. Жалбата е неоснователна и в тази и част. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, включително и на изслушано и неоспорено от страните заключение на вещо лице по ССЕ. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил. Изложил е задълбочени и подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което счита, че не следва да бъдат изцяло преповтаряни. По делото е безспорно установено, че по отношение на физическото лице в хода на ревизията е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, поради което данъчните задължения на лицето правилно са определени при условията на чл. 122 - 124 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при ревизия по чл. 122 от същия закон, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Въз основа на доказателствения анализ решаващият съд е извел обосновани изводи, че констатациите на ревизионния акт не са оборени. С оглед на изложеното, обжалваното решение на АС - Велико Търново, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 993,38 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,