Определение № 1 от 06.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1267/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ответника в производството З. Р. А., против въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно такова на Софийски градски съд в неговата част, с което предявеният срещу касаторката от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е уважен.

Делото в касационната инстанция е насрочено за разглеждане в закрито заседание за произнасяне по допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 288 от ГПК, за 29. 03. 2023 г.

В молба вх. № 501263/28. 02. 2023 г. по регистратурата на ВКС, касаторката по делото З. Р. А., чрез процесуалния си представител адв. С. А. М. от САК излага, че:

• с решение на СРС, ГО III-124 с-в по гр.д. № 44348/2016 г. съдът е признал за установено по предявени от молителката искове, че определени клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39872/28. 07. 2008 г., на който се основава вземането на банката - ищец срещу касаторката, са нищожни;

• същото решение е потвърдено с решение на СГС, ГО, II-а състав по в.гр.д. № 5209/2020 г., което е обжалвано от банката по касационен ред, но не е допуснато до касационно обжалване с определение по гр.д. № 3829/2021 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о.;

• вземането на банката по издадената заповед на изпълнение в предхождащото настоящото исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, заповедно такова по отношение на вземането на банката по същия договор за кредит, е основано на неравноправни клаузи; За събирането на процесното си вземане банката провежда срещу молителката принудителното изпълнение, което е насочено срещу единствения и жилищен имот, ипотекиран в полза на банката като обезпечение на отпуснатия кредит;

• с определение по в.гр.д. № 418/13. 02. 2023 г. по в.гр.д. № 2457/2022 г. по описа на САС, ГО, Осми състав е спряно производството по същото дело и е отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС по посочени в определението на САС /което е приложено към молбата/ и в самата молба въпроси;

• преюдициалното значение на СЕС се ползва със задължителна сила на тълкуваното нещо по отношение на всички национални съдилища, включително и за всички съдилища и учреждения в РБ, съгласно и изричната норма на процесуалния закон - чл. 633 от ГПК, делото е висящо, и в спорния му предмет е разрешаване на въпроси относно неравноправния характер на клаузи, като посочените в преюдициалното запитване, както и претенцията на банката за вземания е по договор за кредит, в който е посочено, че се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове.

Иска се на основание чл. 631, ал. 2, изр. 1, вр. с чл. 633 от ГПК спиране на производството по делото и спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20168580401914 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858 на НК, с район на действие СГС, „…по отношение и на останалите вземания, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 29. 09. 2016 г. по ч.гр.д. № 53197 по описа за 2016 г. на СРС, ГО, 40-ти състав в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.“

Приложени са описаните в молбата определение на ВКС по гр.д. № 3829/2021 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о., определение № 418/13. 02. 2023 г. по в.гр.д. № 2457/2022 г. по описа на САС, ГО, Осми състав и справка от имотен регистър.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че направеното с молбата искане за спиране на изпълнението на издадената срещу молителката в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД заповед за изпълнение е неоснователно по следните съображения:

Спирането на изпълнението, предприето въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, се осъществява по реда, при предпоставките и в сроковете по чл. 420 ГПК. Съгласно чл. 420, ал. 2 ГПК, компетентен да се произнесе по искането за спиране е съдът, постановил незабавното изпълнение.

В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не разглежда по същество правния спор, разрешен с обжалваното въззивно решение, а извършва селекция на касационните жалби съобразно уредените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за достъп до касационно обжалване. Разглеждането на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се установява съществуването на вземането по своевременно оспорена от длъжника заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Поради това няма законово основание в производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд да се произнася по искане за спиране на изпълнението, предприето въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК. В чл. 282, ал. 2 ГПК е предвидена процесуална възможност за спиране на изпълнението на обжалваните с касационна жалба осъдителни решения на въззивните съдилища, но правилата на чл. 282, ал. 2 ГПК не могат да намерят приложение по отношение на заповедта по чл. 417 ГПК, в която е обективирано установяваното с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК парично вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към касаторката З. Р. А.. Решението на въззивния съд, с което е уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК има установителен характер и не се ползва с изпълнителна сила, поради което също не попада в приложното поле на чл. 282, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения искането за спиране на незабавното изпълнение на издадената срещу касаторката заповед по чл.417 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

По искането за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на Съда на Европейския съюз по евентуално образуваното по отправеното с определение № 418/13. 02. 2023 г. по в.гр.д. № 2457/2022 г. по описа на САС, ГО, Осми състав преюдициално запитване, съдът ще се произнесе след образуване на дело в Съда на ЕС по посочените в определението на САС въпроси.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение