Решение № 80 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2018 г.

Решение № 80 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вр. чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. Димитров – прокурор в Софийска градска прокуратура срещу решение по т. 2 от Протокол № 7 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 07.03.2018 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 ЗСВ е потвърдено наложеното със заповед № 118/15.01.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – "забележка". Навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и целта му - отменителни основания по чл. 146, т. т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Развива съображения, според които в обжалваното решение не се отчита смесения характер на административното правоотношение на магистрата, като не се прави разлика между видовете съставящи го права и задължения – "едните на частното право и между равнопоставени субекти", а другите на "власт и подчинение". Поддържа становище, че административните правоотношения са двустранни, съдържат типичните трудови права и задължения на двете страни, уредени с чл. 124 от Кодекса на труда, включая множество особени права и задължения, уредени в ЗСВ. Въз основа на изложените съображения, се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез процесуален представител, оспорва основателността на подадената жалба. Намира, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на законоустановената процедура и правилно приложение на материалния закон. Иска се отхвърляне на оспорването. Заинтересованата страна – административен ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП), чрез процесуален представител, намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което иска отхвърлянето й. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 във вр. чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 3749/13.11.2017 г. на административния ръководител па СГП, срещу К. Д. — прокурор в СГП, който от 6.11.2017 г. до 10.11.2017 г. е бил определен за дежурен прокурор и е бил запознат с това обстоятелство, въпреки което на 10.11.2017 г. до 12. 00 часа не се е явил на работа и не е посочил уважителна причина за неявяването си. С горепосочената заповед е определена комисия, която е проверила относимите факти, като в хода на разследването са приобщени докладна записка от 10.11.2017 г. от зам. -градски прокурор Русинов до адм. ръководител, докладни записки и сведения от З. М. и С. В. — съдебни деловодители при СГП, изискани и приложени са следните справки: от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р. България относно движението на пр. пр. № 25269/2017 г. по описа на СГП; от звено информационно обслужване" при СГП с данни от система за контрол на работното време в СГП; от звено "Човешки ресурси" при СГП за водени срещу прокурор Димитров дисциплинарни производства и наложени наказания, както и за ползван годишен платен отпуск и отпуск по болест; от зав. служба "Деловодство" при отдел 02 "Криминален" при СГП; за избор на наблюдаващи прокурори; от звено "Техническо обслужване" при ВКС за изходящи разтвори от тел. № 372 и 207 и графици за участие в съдебни заседания на прокурори при СГП за периода от 06.11.2017 г. до 10.11.2017 г. По реда на чл. 313, ал. 1 ЗСВ и в съответствие с чл. 13, ал. 2 от Вътрешните правила за провеждане на дисциплинарните производства срещу магистрати в СГП, потвърдени със заповед № 238/28.01.2015 г. на административния ръководител – градски прокурор на СГП, изменена и допълнена със заповед № 1525/19.05.2015 г. на и. ф. административния ръководител - градски прокурор на СГП комисията е изслушала прокурор К. Димитров, за което е съставен протокол от 20.12.2017 г. Комисията, на основание чл. 13, ал. З от Вътрешните правила за провеждане на дисциплинарните производства срещу магистрати СГП е изяснила обстоятелствата по дисциплинарното дело и е изразила становище от 29.12.2017 г. относно наличието на правно основание за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата. На 04.01.2017 г. на прокурор Димитров е връчена покана за запознаване с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство. Въз основа на така събраните материали по дисциплинарната преписка се установява, че съгласно заповед № 3511/20.10.2017 г. на административния ръководител на СГП, прокурор К. Димитров е бил определен за дежурен прокурор при отдел 02 "Криминален" при СГП за периода 06. 11 - 10.11.2017 г. На 10.11.2017 r. в 09. 50 ч. в СГП е постъпило уведомление за образувано досъдебно производство по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК от разследващ полицай при СДВР, като към същото са били приложени и протоколи от извършени при условията на неотложност действия по разследването — за претърсване и изземване — 3 бр. и за обиск и изземване - 1 бр., като материалите са били заведени под пр. пр. № 25269/2017 г. по описа на СГП. Съгласно резолюция на зам. градски прокурор и зав. отдел 02 "Криминален" СГП Н. Русинов на 10.11.2017 г. в 10. 03 ч. на прокурор Димитров е била докладвана спешно пр. пр. № 25269/2017 г. по описа на СГП, като преписката била занесена лично от деловодител З. М. в кабинета на прокурора, който не е бил на работното си място. В 10. 45 ч. на 10.11.2017 г. бил проведен телефонен разговор от С. В. - съдебен деловодител при СГП с прокурор Димитров на мобилния му телефон с цел уведомяването му за наличие на разпределена му преписка, но до 11, 45 часа магистратът не се явил на работното си място, без да сочи уважителна причина за отсъствието си. Заместник - градски прокурор Н. Русинов направил опит да се свърже с прокурор Димитров на мобилния му телефон, но последният не отговорил. По силата на заповед № 356/31.01.2017 г. на административния ръководител на СГП, магистратите и служителите в СГП имат задължение при пристигане и напускане на работното си място да отбелязват това посредством издадените им магнитни карти, но видно от справката от звено "ИО" при СГП, прокурор Димитров от 01. 10 – 20.11.2017 г. не се е регистрирал посредством системата за контрол на работното време в СГП, като не е сторил това и на 10.11.2017 г. В хода на дисциплинарното производство не се установява към момента на нарушението – 10.11.2017 г., прокурор Димитров да е ползвал платен годишен отпуск или отпуск по болест, както и да е участвал в съдебни заседания. С неявяването си на работа до 12. 00 часа на 10.11.2017 г. прокурор Димитров е създал опасност от възпрепятстване на разследването по досъдебно производство № 323/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 25269/2017 г. по описа на СГП. След извършен анализ и оценка на събраните в хода на производството данни административният ръководител на СГП намира, че прокурор К. Димитров от СГП е осъществил признаците на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ във вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ, изразяващо се в отсъствие от работа без уважителна причина и неспазване на заповед № 356/31.01.2017 г. на административния ръководител на СГП за контрол на работното време. Предвид тежестта на конкретното нарушение, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на прокурор К. Димитров, административният ръководител намира, че съразмерно и адекватно се явява дисциплинарно наказание "забележка". С оглед на изложеното, със заповед № 118/15.01.2018 г. административният ръководител – градски прокурор на СГП налага дисциплинарно наказание "забележка" на К. Димитров – прокурор в СГП, за извършено дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ във вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 от КТ. На основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарнонаказващият орган - административният ръководител, градски прокурор на СГП, с писмо адм. № 716/2017 г. от 19.01.2018 г. уведомява ПК на ВСС за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ, като изпраща преписката и заповедта незабавно след връчването й на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към ПК на ВСС, след обсъждане на заседание на 20.02.2018 г., изготвя предложение относно проект на решение. На заседание на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 07 март 2018 г., е прието обжалваното решение по т. 2 от протокол № 7, с което единодушно с 8 гласа "за" на основание чл. 314, ал. 4 ЗСВ е потвърдено наложеното със заповед № 118/15.01.2018 г. на административния ръководител на СГП дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ –"забележка" на К. Димитров – прокурор в СГП. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд – шесто отделение, намира от правна страна следното: Оспореният акт на ПК на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Неоснователни са наведените от жалбоподателя оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение, поради липса на мотиви на административния акт. ПК на ВСС е възприела фактическата обстановка, правни изводи и мотиви, изложени в изключително подробната и детайлно обоснована заповед на административния ръководител, издадена въз основа на становището на комисията, в качеството й на дисциплинарно – разследващ орган, назначен със заповед № 3749/13.11.2017 г. на административния ръководител на СГП. Проведеното дисциплинарно производство е част от предвидената административна процедура, поради което мотивите могат да се намират и в съпътстващата документация по приключване на започналото административно производство по налагане на дисциплинарно наказание (Арг. чл. 320, ал. 7 ЗСВ). Неоснователни са възраженията на оспорващия относно нарушение нормата на чл. 313 ЗСВ. Недоказани са твърденията на оспорващия относно нарушаване правото му на защита. Оспорващият е запознат със заповед № 3749/13.11.2017 г. за образуване на дисциплинарното производство на адм. ръководител – градски прокурор на СГП, с която е определена комисията по чл. 13 от Вътрешните правила за провеждане на дисциплинарно производство, утвърдени със заповед № 1525/19.05.2015 г., като изрично е установено задължение комисията да разясни правото му да участва самостоятелно или да бъде подпомаган от защитник. Вменено е задължение, Комисията да изслуша или приеме писмените обяснения от прокурор Димитров, да събере исканите доказателства и изготви справка – становище относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност на магистрата. Оспорващият е отправил писмени искания с различен характер - на 21.11.2017 г. (л. 64) и 18.12.2017 г. (л. 55), по които комисията е взела отношение като е събрала исканите доказателства, с оглед установяване на релевантните по отношение предмета на дисциплинарното производство обстоятелства (л. 56, л. 65-69). Видно от протокол № 1/20.12.2017 г., изготвен и подписан от Комисията по образуваното дисциплинарно производство, на 19.12.2017 г. прокурор Димитров е поканен в 15. 10 часа в 52 кабинет на СГП за изслушване или приемане на писмени обяснения. При изслушването прокурор Димитров е заявил, че няма да дава обяснения, но иска прокурор Железчев да изготви справка по въпроси, зададени писмено от прокурор Димитров. С горното, Комисията е счела, че е дала възможност за изслушване или даване на обяснения на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като е отхвърлила новите искания с дата 20.12.2017 г. като неотносими (л. 76). След анализ и оценка на събраните в хода на производството данни, Комисията обективира своите изводи в Становище адм. № 716/2017 г. от 29.12.2017 г. Неоснователни са възраженията на оспорващия относно неправилно приложение на материалния закон, с оглед издаване на заповедта за адм. ръководител – градски прокурор на СГП на основание чл. 314, ал. 1 ЗСВ вместо чл. 195 от Кодекса на труда (КТ), при което не е следвало заповедта да бъде изпращана за потвърждаване от ПК на ВСС. П. на магистратите (съдии, прокурори и следователи) са самостоятелен вид правоотношения по изпълнение на държавна служба при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт по смисъла на чл. 8 и глава шеста от Конституцията на Р. Б.. Специфична правна уредба на тези правоотношения е установена с обособяването в глава ІХ от ЗСВ относно статута на съдиите, прокурорите и следователите, с определяне на длъжностите и реда за възникване, изменение и прекратяване на техните правоотношения, на поощренията, атестирането им и несменяемостта в раздел ІV на гл. ІV, на правата и задълженията в следващия раздел V, рангове и повишаване на място в раздел VІІ на същата глава, отпуските в гл. ХVІІ и др. В Г. Ш. от ЗСВ е установен реда за осъществяване на дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет. В ЗСВ е разписана процедура относно осъществяване дисциплинарната отговорност на магистрата. Използваният от законодателя метод за препращане в ЗСВ към общата уредба на Кодекса на труда (КТ) е по отношение на конкретни части (чл. 229, чл. 248, чл. 278, чл. 293, чл. 333, чл. 335, чл. 339, др.), а не в цялост като субсидиарно приложим нормативен акт. Неоснователни са възраженията на оспорващия относно изчерпателно изброяване на служебните задължения на магистратите в чл. 210 - чл. 211 ЗСВ, водещо до приложение на чл. 229 ЗСВ, обуславящо "закъснението за работа" като общо нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 187, т. 1, пр. 1 КТ. С разпоредбата на чл. 307 ЗСВ е дадено легално определение на понятието дисциплинарно нарушение, изброени са дисциплинарно отговорните субекти и основанията за ангажиране на тяхната отговорност. В чл. 307, ал. 3 ЗСВ законодателят изчерпателно е изброил видовете дисциплинарни нарушения. С неявяването си на работа до 12. 00 часа на 10.11.2017 г. прокурор Димитров е създал опасност от възпрепятстване на разследването по досъдебно производство № 323/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 25269/2017 г. по описа на СГП. След анализ на съвкупния доказателствен материал, се установява, че прокурор К. Димитров от СГП е осъществил признаците на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ във вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ, изразяващо се в отсъствие от работа без уважителни причини и неспазване на заповед № 356/31.01.2017 г. на административния ръководител на СГП за контрол на работното време. И двете нарушения на прокурор Димитров, констатирани в рамките на дисциплинарното производство съставляват неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Неоснователни са възраженията на оспорващия, съобразно които развива тезата, че "работното време" не е институт на административното право. В случая Димитров не оспорва факта, че със заповед № 3511/20.10.2017 г. на административен ръководител – градски прокурор на СГП е определен за дежурен прокурор за периода от 08, 30 часа на 06.11.2017 г. до 17. 00 часа на 01.12.2017 г. Съгласно чл. 9, ал. 4 от заповед № 424/03.02.2017 г. на административен ръководител на СГП, на дежурен прокурор се възлагат с резолюция материали със задържани лица, протоколи за претърсвания, изземвания и личен обиск, искания за разрешения и претърсвания, изземвания и личен обиск и други по преценка на зам- градски прокурор. Видно от писмо от 10.11.2017 г. (л. 3) зам. – градският прокурор уведомява административният ръководител – градски прокурор на СГП, че същият ден 10.11.2017 г., предвид неявяването на работа до 12. 00 ч. прокурор Димитров в отдел 02 "Криминален" при СГП са възникнали сериозни затруднения в работата на отдела при неотложни случаи, предвид което новопостъпилите преписки и дела са разпределени чрез системата УИС – 2 на случаен принцип в група 03 "Спешни". Ирелевантни са възраженията на оспорващия досежно характера на случаите и преценката били ли са спешни. Въпреки твърденията на жалбоподателя, че в конкретния ден е бил в сградата на СГП, зает в друга канцелария, последният не ангажира доказателства в подкрепа на същите. Представените с жалбата и последваща молба от оспорващия доказателства, както следва: служебна бележка за прослужено време и стаж, кадрова справка, таблица за решени досъдебни производства, таблица решени преписки с образуване на досъдебни производства, таблица изпратени по компетентност преписки и досъдебни производства, таблица инстанционни преписки, график за заседанията на прокурорите от СГП за периода от 05.11.2018 г. до 09.11.2018 г., заповед № 356/31.01.2017 г. на Градския прокурор и определения, са неотносими към предмета на спора и не опровергават установените в процесния акт факти и обстоятелства, довели до ангажиране на дисциплинарната му отговорност. След анализ на съвкупния доказателствен материал, настоящият състав намира за безспорно установено неспазването от страна на прокурор Димитров на заповед № 356/31.01.2017 г. на административния ръководител на СГП, съгласно която магистратите и служителите в СГП имат задължение при пристигане и напускане на работното си място да отбелязват това посредством издадените им магнитни карти. Видно от представената справка от звено "ИО" при СГП, прокурор Димитров от 01. 10 – 20.11.2017 г. не се е регистрирал посредством системата за контрол на работното време в СГП, като не е сторил това и на 10.11.2017 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, Върховният административен съд – тричленен състав на шесто отделение намира, че дисциплинарното нарушение с оглед приетите за установени фактически констатации вярно и точно е квалифицирано като такова по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ във вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ и е извършено виновно. От събраните доказателства и тяхната правна интерпретация се налага извод за вменени на жалбоподателя Димитров непредпазливи нарушения. При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя, съгласно чл. 309 от ЗСВ, поради което наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. В съдебната фаза на производството оспорващият не обори съществуването на описаните в обстоятелствената част на акта, релевантни за дисциплинарната му отговорност юридически факти. Въз основа на данните по преписката възприетият извод за наличие на дисциплинарно нарушение е обоснован и не е опроверган чрез допустимите от закона процесуални способи и средства. В обжалваното решение ПК на ВСС правилно приема, че нарушенията, описани в заповедта, съставляват дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ във вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ, за които на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забележка" и по реда на чл. 314, ал. 4 ЗСВ същото е потвърдено. Дисциплинарното наказание е наложено от дисциплинарно наказващия орган в законово очертаните рамки, като правото на свободна преценка при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание е упражнено в съответствие с целта на закона. Подадената жалба срещу административния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, тричленен състав,