Определение № 286 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1813/2020 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба с вх. № 612/04.02.2020 г. на ответника по делото Г. А. Ч. срещу определение № 395/16.01.2020 г., постановено по частно възз. гр. дело № 461/2019 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, е потвърдено определение № 1553/07.11.2019 г. по възз. гр. дело № 178/2018 г. на Плевенския окръжен съд, с което са оставени без уважение искания на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по подадената от него частна жалба срещу разпореждане № 1357/01.10.2019 г., постановено по същото въззивно гражданско дело на окръжния съд. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Видно от исковата молба с вх. № 47501/11.11.2015 г. и постановеното по делото първоинстанционно решение № 243/27.12.2016 г. по гр. 192/2016 г. на Беленския районен съд, ищецът „Енерго-про продажби“ АД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК срещу жалбоподателя два обективно съединени установителни иска за парични вземания, всеки един от които е с цена под 5 000 лв., а именно: за сумата 1 111.21 лв. – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода 19.01.2015 г. – 16.07.2015 г.; и за сумата 37.32 лв. – сборна мораторна лихва (обезщетение) за забава за периода от датата след падежа на всяка фактура до 03.09.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по това гражданско дело, не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното по настоящото дело въззивно определение на апелативния съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В тази връзка следва да се посочи и че погрешните указания в обжалваното определение, че същото подлежи на обжалване, както и че ВКС двукратно се е произнасял по делото по частни жалби, подадени по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ГПК, не променят горния извод за недопустимостта на касационното производство по делото. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение