Определение № 392 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8545/30.01.2017 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 1630/15.12.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 1995/2016 година. С определение № 895/22.08.2017 година настоящият състав на ІV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение като е дал на [фирма] [населено място] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 179.92 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му е указал, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. Касаторът е бил уведомен за указанията на съда на 20.09.2017 година, от която дата е започнал да тече едноседмичния срок за изпълнението им. Съгласно правилото за броене на седмичните срокове, установено с чл. 60, ал. 4 от ГПК, едноседмичният срок, в който [фирма] [населено място] е трябвало да изпълни указанията на съда за внасяне на държавната такса е изтекъл на 27.09.2017 година, който е присъствен ден. В този срок, а и до сегашния момент дължимата се по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК не е внесена и не са представени доказателства за това. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 4 и чл. 285 от ГПК, поради което подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба трябва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение