Определение № 53 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 866/2016 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от П. М. Й. молба за отмяна с вх.№ 338 от 13.01.2016 г., подадена срещу решение № 1822 от 03.12.2014 г. по гр.д.№ 5558/2014 г. на Районен съд – Русе, което е влязло в сила на 16.10.2015 г. С атакуваното решение са отхвърлени предявените от молителката искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 4 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановяване на работа, присъждане на обезщетение за оставане без работа и поправка на основанието за уволнение. Твърди се, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 ГПК. Искането е съда да допусне до разглеждане молбата за отмяна и да отмени атакуваното решение, както и да присъди разноски. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответника по молбата ОП „Комунални дейности” - [населено място], в който се оспорва основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното: В молбата са заявени твърдения, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Молителката поддържа, че атакуваното решение противоречи на влязлото в сила на 27.10.2014 г. (с постановяването на служебно известното на настоящия състав на съда определение № 1103 от 27.10.2014 г. по гр.д.№ 3971/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.) решение по гр.д.№ 5627/2013 г. по описа на РС – Русе, с което е отменена заповед № 28 от 08.08.2013 г. на Директора на предприятието за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” на П. М. Й.. Молителката поддържа, че са налице основанията за отмяна и по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 ГПК, без молбата да съдържа мотивирано изложение в тази насока, което да съответства на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. С молбата е заявено и искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на 5-6 поименно посочени свидетели. Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легимирано лице и са изложени конкретни обстоятелства, относими към поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Депозирана е преди изтичането на 3 месеца от влизането в сила на атакуваното решение, с което е спазен и срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо молбата следва да се допусне за разглеждане в открито съдебно заседание. Заявеното искане за събиране на гласни доказателства следва да се остави без уважение. Производството по отмяна на влезли в сила решения е извънреден способ за извънистанционен конрол на съдебните актове, а не средство за създаване и събиране на доказателства, независимо дали същите биха имали значение за крайния изход на гражданско-правния спор. Доколкото в хипотезата на основателна молба по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на отменяване подлежи неправилното решение, а формирането на извод в тази насока предполага съдът по отмяната да се запознае и с двете приключили граждански дела, следва да се изиска прилагането на гр.д.№ 5627/2013 г. по описа на РС – Русе. Воден от изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия