Определение № 2539 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4299/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество / КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор А.П., против въззивно решение № 108/16.06.2023г. по в.гр.д. № 219/23г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от КПКОНПИ срещу С. С. У. иск с правно основание чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на имущество, собственост на ответника С. С. У., на обща стойност от 288 169,91 лева. Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че въззивният съд е определил в пряко противоречие със закона и при превратно тълкуване на мотивите на ТР № 4/21 на ОСГК на ВКС, както и без анализ на доказателствата по делото, ,„значителното несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че в противоречие с ТР № 4/2021 ОСГК на ВКС съдът е определил значителното несъответствие като разлика между стойността на наличното имущество в края на проверявания период и в началото. По същия въпрос се заявява, че решението е и очевидно неправилно, като постановено в пряко противоречие с §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Ответницата С. С. У., чрез адв. К. И., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва касационната жалба. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно установено, че срещу С. С. У. е било образувано производство за установяване на незаконно придобито имущество от КПКОНПИ, въз основа на постъпило по реда на чл.110, ал.1 и 2 от ЗПКОНПИ уведомление с вх.№ УВНП1034/28.08.2018г. от Районна прокуратура-Чепеларе, с което се уведомява Комисията, че лицето С. С. У. е привлечена в качеството на обвиняем с постановление от 07.08.2018г. по досъдебно производство № 95/2017г. на РУ-Чепеларе, пр.пр. № 224/2017г. по описа на РП-Чепеларе за извършено престъпление по чл.310,ал.1 във вр. с чл.308,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 НК, което е сред предвидените в чл.108,ал.1,т.22 от 8 ЗПКОНПИ. С писмо с вх.№ ТД08ПЛ/УВ-17869/27.12.2018г. Районна прокуратура-Чепеларе е уведомила Комисията, че с постановление от 05.10.2018г. воденото срещу С. С. У. досъдебно производство за престъпление по чл. 310, ал.1 във вр. с чл.308,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 НК е прекратено. С определение № 3/04.01.2019г. Районен съд- Чепеларе е изменил посоченото постановлението за прекратяване на наказателното производство от 05.10.2018г. на Районна прокуратура-Чепеларе в частта му относно основанието за прекратяване на ДП № 95/2017г. по описа на РУ на МВР гр. Чепеларе, като е приел, че прекратяването е на основание чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.242,ал.1,пр.І във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, а именно, поради липса на извършено престъпление.Определението е влязло в сила на 26.01.2019г. С протокол № ТД08ПЛ/УВ-13062/09.07.2018г. на директора на ТД –Пловдив е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на С. С. У., която обхваща периода от 07.09.2008г. до 07.09.2018г. С решение № 488/28.02.2020г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а с решение № 1348/22.07.2020г. на КПКОНПИ е взето решение да се внесе искова молба в Окръжен съд – Смолян за отнемане на незаконно придобито имущество от С. С. У. с цена на иска 288 169,91 лева. Въззивният съд е възпроизвел твърденията на ищеца, съгласно които: 1/ към началната дата на проверката, ответницата е притежавала следното имущество: лек автомобил „Москвич 412“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 09.06.1997г.; лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 12.04.2005г.; 1/6 ид.част от недвижим имот къща с РЗП 160 кв.м. и двор от 259 кв.м., в [населено място], [община], придобит по наследство от баща й С. Б. У. и деклариран на 15.12.2011г.; началното салдо по банковите сметки е в размер на 9,68 лева по сметка с IBAN [банкова сметка] в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр С. У.; начално салдо в размер на 1,06 лева по сметка с IBAN B., открита на 17.06.2006г. в „ЦКБ“ АД и начално салдо в размер на 69,86 лева по сметка № ... и IBAN [банкова сметка] в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр С. С. У.; 2/ в периода на проверката ответницата е придобила с нотариален акт за покупко-продажба № ...,том ..., рег.№ ..., дело № .../...г. недвижим имот, представляващ поземлен имот № ..., с площ от 1200 кв.м. по плана на [населено място] от 1987г., ведно с построената в имота триетажна масивна сграда със застроена площ от 400 кв.м., отбелязана в кадастралния план като 2/3 МЖ-училище за сумата от 50 000 лева, с пазарна стойност 70 000 лева, лек автомобил „Ситроен “ с рег. [рег.номер на МПС] за сумата от 500 лева с пазарна стойност към момента на закупуването 3000 лева и лек автомобил „КИА Сийд 1,6 ЦРДИ“ с рег. [рег.номер на МПС] с договор за лизинг за сумата общо от 44634,12 лева; 3/ въз основа на установените през проверявания период за ответницата доходи, приходи и източници на финансиране, както и обичайните й разходи и разходите й за издръжка, е налице значително несъответствие между имуществото и нетния й доход по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ в размер на 520171,18 лв.( 546 142, 45 лева имущество минус 25 971, 27 лева нетен доход). Съдът е анализирал разпоредбите на чл.107, ал.1 и 2 от ЗОНПИ, легалната дефиниция за значително несъответствие, дадена в §1, т.3 от ДР на закона и легалната дефиниция за имущество по §1, т.4 от ДР и е заключил, че материалноправната предпоставка за започване на производство по отнемане на незаконно придобито имущество от Комисията е установяването на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. несъответствие между имуществото и нетния му доход, което надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Наличието на такова е изведено като първия и основен спорен въпрос по делото. За да му отговори, въззивният съд е посочил като релевантни подвъпросите в какво се състои наличното имуществото на проверяваното лице, както и за размера на нетния му доход през този период. Отговорът на първия подвъпрос е направен при съблюдаване на разрешенията по т.1 на ТР 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Така и при съобразяване на изясненото от съдебната практика, че в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от закона не се включват разходи за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове, акции и други имуществени блага, а самите материални блага, въз основа на доказателствата по делото е прието, че общата стойност на притежаваното от ответника С. У. имущество към края на проверявания период - 07.09.2018г., е в размер на 73 686,03 лв. При тази констатация и като е заявил, че не кредитира заключението на съдебно- икономическата експертиза относно размера на несъответствието между нетния доход и имуществото на ответницата, въззивният съд е приел, че в случая въобще „не може да се говори за наличие на значително несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, вр. чл.107, ал.2 и ал.1 от същия закон, тъй като не се установява разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото да надхвърля 150 000 лв., т.е. имуществото в края на периода да е увеличено с повече от 150 000 лв.“ Успоредно с това е заключил, че твърдяното в исковата молба съществено несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ по отношение на проверяваното лице не се доказва, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите възражения на въззивника и при препращане към мотивите на първата инстанция е формирал крайния си извод за неоснователност на предявения по делото иск за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 288 169,91 лв. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Безспорно е в случая, че наличието на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ е въпрос от решаващо значение за спора. Същият обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие със ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, нито в пряко противоречие със закона. За да формира извода си за стойността на наличното имущество на ищцата в общ размер от 73686,03 лв., въззивният съд се е съобразил със задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, според което не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Въззивният съд е цитирал и мотивите на тълкувателното решение, където е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него, а такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Действително, от цитираната по – горе част от съдържанието на въззивното решение, а именно: „не може да се говори за наличие на значително несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, вр. чл.107, ал.2 и ал.1 от същия закон, тъй като не се установява разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото да надхвърля 150 000 лв., т.е. имуществото в края на периода да е увеличено с повече от 150 000 лв.“, може да се допусне, че въззивният съд е сравнил стойността на наличното имущество в края и началото на проверявания период, за да определи налице ли е превишение със сумата от 150 000 лева, посочена в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Не това сравнение обаче е обусловило решаващия извод за липса на значително несъответствие, доколкото въззивният съд, от една страна, изрично е възприел дефиницията на понятието в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ и в тази връзка е извел като релевантен за определяне на значителното несъответствие размера на нетния доход, а от друга страна, е съобразил нормативната цел на закона – да бъде отнето незаконно придобито имущество, което значително надвишава нетния доход (за целия проверяван период над 150 000 лв.) и формираните в негово приложение мотиви на тълкувателното решение, в които е разяснено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишение с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В тази връзка въззивният съд е заключил, че щом придобитото имущество от ответника през целия проверяван период е под 150 000 лева, не се поставя въпроса за значително несъответствие и това обстоятелство е достатъчно основание да се отхвърлят предявените от КПКОНПИ конститутивни искове. Този решаващ извод е верен дори да се приложи методът, уреден в § 1, т. 3 от закона, тъй като щом придобитото имущество е 73686,03 лв., а нетният доход по §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ е отрицателна величина (- 34 612, 50 лева, съгласно заключението на в.л. Х. по СИЕ), последният не може да се добави към стойността на наличното имущество, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т.т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както е пояснено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на IV г.о. на ВКС. Със същото изрично е пояснено, че нетният доход е превишението на общия размер на приходите (т.нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Или, както и да бъде изчислявано по метода на §1 т.3 ДР на ЗОНПИ значителното несъответствие в имуществото на ответницата, в случая то не би могло да надвиши 150 000 лева. В обобщение, липсват заявените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответницата не е направила искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски с отговора на касационната жалба, поради което такива не й се следват. Така мотивиран, съдът