Решение № 420 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10151/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. А. М., роден в Сирия, [ЛНЧ], гражданин на Сирия, роден на [дата]., непридружен непълнолетен, чрез адвокат А. Захариева, САК, със съдебен адрес: гр. София, [улица], против решение № 21366 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело № 3824/2025 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена неговата жалба против Решение № 2832 от 31.03.2025 г., издадено от Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ, с искане административната преписка бъде върната на административния орган с указания за ново разглеждане на бежанската история на касатора. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител. От страна на адвокат Захариева е депозирано писмено становище, с което моли касационната жалба да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по други съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е Решение № 2832 от 31.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС на РБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на непридружения непълнолетен чужденец е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този извод, Административен съд София - град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на ЗУБ, при спазена предвидената в закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, като в процедурата не са нарушени чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗУБ, както и материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По отношение приложението на материалноправната норма на чл. 8 от ЗУБ, първоинстанционният съд е преценил, че молбата на жалбоподателя за предоставяне статут на бежанец не доказва, че той има основание да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. Констатирано е, че в случая от проведеното интервю се установява, че той не е имал проблеми с официалните власти в страната по произход, не е бил арестуван, не е осъждан, не е членувал в политическа партия, не се интересува от политика, не е имал конкретни проблеми заради изповядваната религия, върху него и негови близки и роднини не е оказвано насилие от официалните власти в Сирия. При преценката на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, Административен съд София - град е приел, че не е налице никоя от хипотезите, визирани в цитираната правна норма и в решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и при тълкуването на дефинираното понятие за „посегателство“ в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхващащо една по - обща опасност от посегателство, като се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, а не определено насилие. Освен това е прието, че тези заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“, какъвто в случая не е установен, предвид възстановяването на Сирия. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на М. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АССГ в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба отсъстват конкретни упреци към тези изводи на първоинстанционния съд. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия като целта на пътуването е била Германия, което води на извод, че Република България е транзитна точка, както и че причините за търсената закрила са финансови. Отделно по отношение на него не са били са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Споделими са изложените от състава на АССГ съображения за ситуацията в страната по произход на О. М. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно съдът е съобразил и се позовал на информацията от наличната по делото справка от МД -02 - 262 от 19.05.2025 г.на ДАБ, която има характер на официален свидетелстващ документ, с необорена материална доказателствена сила. От наличните по делото информационни източници се установява, че след падането на режима на президента Асад, обществено-политическата обстановка в Сирия се е подобрила, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на посочената разпоредба от ЗУБ. Основателно, в подкрепа на съображенията си, съставът на АССГ е акцентирал върху показателното за сравнително спокойната обстановка в Сирия обстоятелство, че голям брой бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в страната или в районите си по произход, както и върху предоставяното им съдействие и подкрепа в тази връзка. Следователно при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод на състава на АССГ за отсъствие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както е тълкувано от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. – няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия и по-конкретно в района по последно местоживеене на търсещия закрила. Затова първоинстанционният съд обосновано е счел, че не е налице основанието за представяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, доколкото няма данни ситуацията в Сирийската арабска република да се характеризира с описаното ниво на насилие. Наред с горното, по делото не са установени елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Правилно съставът на АССГ е отбелязал, че отсъстват данни М. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилни са изводите на АССГ и относно приложение на разпоредбите на чл. 6а във вр. с чл.11 ДР на ЗУБ във вр. с §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, предвид обстоятелството, че касатора е имал качеството на непридружен непълнолетен към момента на иницииране на производството по разглеждане на молбата му за закрила. Споделят се изводите на АССГ, че в най - добър интерес на детето е то да бъде със своето семейство, като при определяне висшия му интерес следва да се съблюдава принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображенията, свързани с неговата сигурност и безопасност, както и на мнението на това лице, в зависимост от неговата възраст и зрялост. Следва да бъде посочено, че към датата на постановяване на настоящото решение касатора вече е навършил пълнолетие и по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. 15, ал. 4, изр. второ ЗЗДт., както и задължението за извършване на преценка на най-добрия му интерес по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ във вр. с § 1, т. 5 ДР на ЗЗДт. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение