Определение № 465 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на П. Я. С., Е. Н. И., С. С. С., Д. С. С., „Алдо – ЖВ“ ЕООД, П. Н. П., А. С. С., М. С. С. и К. Н. П., чрез адв. Желязкова като процесуален представител, против определение № 9810 от 02.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1648/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна за одобряване на проект за ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ XXI-111 за „смесено предназначение“ и УПИ XXII-113 „за хотел“, кв. 121 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна, ул. „Бачо Киро“ № 5 и 7 във вида му, съгласуван от ЕСУТ с решение по т. 43 от протокол № 21 от 31.05.2022 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е подадена и частна жалба на В. М. К. против определение № 10800 от 22.10.2024 г., постановено по същото дело в производство по чл. 175, ал. 1 АПК, в частта относно оставяне без разглеждане на искането й за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 9810 от 02.10.2024 г., допусната във фамилното име на страната, изписано като"Р.“. Прави се искане за отмяна на определението и отстраняване на неточността като коректно се посочи фамилното име „К.“.

Ответникът – кметът на Община Варна, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на първата частна жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото приема следното:

1. Частната жалба на П. Я. С., Е. Н. И., С. С. С., Д. С. С., „Алдо – ЖВ“ ЕООД, П. Н. П., А. С. С., М. С. С. и К. Н. П. е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение е оставено без разглеждане оспорването на настоящите частни жалбоподатели против мълчалив отказ на кмета на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ XXI-111 за „смесено предназначение“ и УПИ XXII-113 „за хотел“, кв. 121 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна, ул. „Бачо Киро“ № 5 и 7 във вида му, съгласуван от ЕСУТ с решение по т. 43 от протокол № 21 от 31.05.2022 г. и производството по делото е прекратено.

За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата срещу формирания по заявлението на оспорващите мълчалив отказ е просрочена на основание чл. 159, т. 5 АПК. Излага съображения, че с решението си по т. 9 от протокол № 10/27.03.2024 г. Общинският експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) на Община Варна потвърждава свое предходно решение по протокол № 1/10.01.2024 г. и прави предложение до кмета на община Варна да издаде заповед за отказ за одобряване на проекта за ПУП-ПРЗ и РУП. Обосновава извод, че задължението за произнасяне на административния орган възниква в 14-дневен срок от разглеждането на проекта от ОЕСУТ, поради което мълчалив отказ по заявлението е формиран на 10.04.2024 г. Приема, че съгласно специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 ЗУТ срокът за неговото обжалване е изтекъл на 24.04.2024 г., а подадената на 10.07.2024 г. жалба е просрочена. Излага и допълнителни съображения, че към датата на подаденото от жалбоподателите заявление на 18.06.2024 г. до кмета с искане за издаване на заповед за одобряване на внесения проект, мълчаливият отказ на административния орган е влязъл в законна сила и произнасяне по него не се дължи по аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.

Определението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ подробният устройствен план в обхват до един квартал, а за градове с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината, издадена в 14-дневен срок след приемането на съответния проект за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с конкретно волеизявление, но такова липсва в законоустановения срок. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ и подлежи на обжалване в предвидения по чл. 215, ал. 4 ЗУТ 14- дневен срок, считано от изтичане на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе. Този срок е специален и се отнася за обжалване на всички откази за издаване на индивидуални административни актове по ЗУТ, включително и за мълчаливите.

Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на кмета на Община Варна да одобри проект за ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ XXI-111 за „смесено предназначение“ и УПИ XXII-113 „за хотел“, кв. 121 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна, ул. „Бачо Киро“ № 5 и 7 във вида му, съгласуван от ОЕСУТ с решение по т. 43 от протокол № 21/31.05.2022 г. В настоящата хипотеза кметът на Община Варна дължи произнасяне по подаденото искане след провеждане на изрично предвидената процедура по раздел III, глава Седма от ЗУТ и в 14-дневен срок от решението на експертния съвет, с което проектът се приема.

От данните по делото се установява, че след преразглеждане на представения проект със своето решение от 27.03.2024 г. ОЕСУТ не го приема и прави предложение до кмета на община Варна да издаде заповед за отказ за одобряването му по съображенията, изложени в предходното решение от 10.01.2024 г. и допълнителни такива, свързани с това, че планът не отговаря на чл. 31, ал. 2 ЗУТ и Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове.

Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е формиран мълчалив отказ на компетентния административен орган съгласно чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

Във връзка с провеждане на процедурата по одобряване на проекта за ПУП-ПРЗ и РУП от помощния орган е издадено решение по т. 9 от протокол № 10/27.03.2024 г., с което потвърждава предходно свое решение по т. 24 от протокол № 1/10.01.2024 г. за неприемане на проекта, като са изложени допълнителни забележки и е отправено предложение към административния орган за издаване на заповед за отказ за одобряване на проекта за ПУП-ПРЗ и РУП. Съдържанието на това решение сочи, че действията на помощния орган по процедиране на преписката са приключили, като изброените в него забележки, противно на твърденията в частната жалба, не съставляват поставяне на нови изисквания към разработката, които да бъдат съобразени и изпълнени допълнително от възложителите, а са съображения за нарушения на конкретни правни норми и техните предпоставки. Задължението на административния орган за произнасяне възниква в 14-дневен срок от разглеждането на проекта от експертния съвет и формиране на окончателно становище по него, което в случая е за неговото неприемане, въпреки изразеното особено мнение на двама от членовете му. Правилно съдът приема, че в съответствие с изискването по чл. 129, ал. 2 ЗУТ от този момент започва да тече и 14-дневният срок за произнасяне на административния орган. След изтичането му на 10.04.2024 г. е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 4 ЗУТ същият подлежи на оспорване по съдебен ред в 14-дневен срок, т.е. до 24.04.2024 г. Подадената до съда на 10.07.2024 г. жалба е просрочена, поради което законосъобразно оспорването е прието за недопустимо.

Предвид изложеното заключението на първоинстанционния съд за наличие на основанието по чл. 159, т. 5 АПК е в съответствие със закона.

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на частните жалбоподатели, че оспорването на мълчалив отказ на кмета на община Варна във връзка с предходното решение на ОЕСУТ, по което е налице висящо адм. дело към датата на формиране на оспорения в настоящото производство мълчалив отказ съобразно последващото решение на помощния орган, представлява пречка по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК за преразглеждане на внесения проект от помощния орган и вземане на окончателно решение за неприемането му, поради което и срок за издаване на дължимия акт не е текъл. Противно на доводите на частните жалбоподатели не всяко подадено от тях искане за издаване на заповед по чл. 129, ал. 2 ЗУТ води до образуване на ново административно производство. В случая е приложима специалната процедура по одобряване на ПУП, регламентирана в ЗУТ, поради което от значение за изчисляване на срока за произнасяне на компетентния административен орган съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ е взетото от общинския експертен съвет решение за приемане, респ. за неприемане на внесения проект. По делото липсват данни за постановен акт за спиране на административното производство във връзка с предходното решение по т. 24 от протокол № 1/10.01.2024 г. на ОЕСУТ, както и за неговото възобновяване по реда на чл. 55 АПК. Както правилно приема съдът, за определяне срока за произнасяне на административния орган е меродавна датата на решението по т. 9 от протокол № 10/ 27.03.2024 г., с което е предложено на кмета на община Варна да издаде заповед за отказ за одобряване на ПУП - ПРЗ и РУП по направеното до него искане. Действително по делото е представено определение № 5564 от 30.05.2024 г. по адм. дело № 917/2024 г., с което визираното от частните жалбоподатели оспорване срещу мълчалив отказ на компетентния орган във връзка с решението на ОЕСУТ от 10.01.2024 г. е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 ЗУТ по съображения, че това решение не подлежи на самостоятелно обжалване, както и че с него не е приет представения проект за ПУП, съответно не е започнал да тече 14-дневния срок за издаване на заповед по чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Това обстоятелство обаче не води до извод, че административното производство по заявлението на възложителите е спряно до приключване на посоченото съдебно производство. В тази връзка нов срок за произнасяне на органа не тече и от последващото им искане, подадено на 18.06.2024 г. Както беше посочено, срокът по чл. 129, ал. 2 ЗУТ започва да тече от приемането, респ. неприемането на проекта за ПУП от общинския експертен съвет. Независимо от това, срокът за обжалване на формирания мълчалив отказ е изтекъл и към 24.06.2024 г., изчислен спрямо връчването на последното решение на ОЕСУТ за неприемане на проекта, което според жалбоподателите е станало на 10.06.2024 г.

Неоснователни са оплакванията за неправилност на прекратителното определение поради нарушение на задължението по чл. 168 АПК за служебна проверка на оспорения мълчалив отказ на всички основания по чл. 146 АПК, включително и за неговата валидност, с оглед предвидената в чл. 149, ал. 5 АПК възможност искане за обявяване на нищожността на административния акт да бъде направено без ограничение във времето. Според частните жалбоподатели оспореният от тях мълчалив отказ е нищожен поради липса на основание за издаването му, съществено нарушение на материалния закон и като основан на недопустимо решение на помощния орган. Следва да се има предвид, че мълчаливият отказ като предполагаемо волеизявление по чл. 58, ал. 1 АПК не може да бъде нищожен. Искане за прогласяване нищожност на мълчалив отказ е недопустимо, тъй като липсва външно оформено изявление на административния орган. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, с което е сезиран. След като не е налице външно изявление на волята на органа е допустима единствено проверка за неговата законосъобразност, поради което не може да се претендира обявяването на мълчалив отказ за нищожен. По силата на законовата фикция същият се счита за издаден при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. В тази връзка мълчаливият отказ може да бъде обжалван само относно твърдяна незаконосъобразност и то в предвидения за това срок, който в случая е регламентиран в чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

Определението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила.

2. Частната жалба на В. М. К. против определение № 10800 от 22.10.2024 г. в частта му относно оставяне без разглеждане на искането й за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в прекратителното определение, е допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата, подадена от адв. Желязкова като процесуален представител на В. М. Р., С. Р., П. Я. С., Е. Н. И., С. С. С., Д. С. С., А. С. С., М. С. С., К. Н. П., П. Н. П., С. К. С., М. К. К., „Алдо – ЖВ“ ЕООД и Е. Х. О. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 9810 от 02.10.2024 г., изразяваща се в погрешно изписване на фамилното име на жалбоподателя В. М. като Р. вместо К.. Съдът приема, че с изключение на този оспорващ искането е направено от лица без правен интерес. По отношение сочената фактическа грешка приема, че то е и без предмет, тъй като не е налице несъответствие между действителната воля на съда и нейния външен израз, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1, т. 2 АПК имената на жалбоподателя се посочват от самия него.

Определението в оспорената от В. М. К. част е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Предвиденият в чл. 175, ал. 1 АПК ред дава възможност по искане на страната или по почин на съда да бъде поправена допусната очевидна фактическа грешка. Такава грешка би била налице при несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт.

В случая в прекратителното определение фамилното име на В. М. е изписано така, както е посочено в първоинстанционната жалба - Р.. В искането до съда, направено на основание чл. 175 АПК, е изложено, че се касае за грешка, допусната от процесуалния представител на страната. Следователно, определението, чиято поправка се иска, отговаря изцяло на формираната воля на съда във връзка с данните от сезиращата го жалба. Искателят не посочва отстранима по реда на чл. 175, ал. 1 АПК фактическа грешка в мотивите или диспозитива на определението, след като в него е възпроизведено посоченото от самата жалбоподателка име. Същото е изписано по този начин в представените по делото заявление до кмета на Община Варна с рег. № РД24009251ВН_004ВН и в определение № 5564/30.05.2024 г. по адм. дело № 917/2024 г. на Административен съд – Варна, макар и да фигурира като „К.“ в пълномощното на процесуалния представител и част от материалите по административната преписка. Правилно в обжалвания съдебен акт е прието, че имената на субекта - български гражданин, чужденец или търговец, подал оспорването, са задължителен реквизит на жалбата по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 2 – т. 4 АПК, поради което тяхното неправилно изписване от самото лице и пресъздаването им в съдебния акт не подлежи на поправка по реда на чл. 175 АПК, тъй като грешката не е допусната от съда.

Определението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение