Определение № 50116 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 927/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№501154/21.02.2023г. от Р. Д. Р., чрез адвокат Й. А., за изменение на решение №50032/08.02.2023г., постановено по настоящото дело в частта за разноските. Страната твърди, че в хода на производството е направила възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото пред всяка от съдебните инстанции. Излага, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минимален размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 775лв. с ДДС. Твърди, че за двете проведени пред касационната инстанция производства по г.д.№1896/2020г. и по г.д.№927/2022г., на страната се дължат единствено разноски за изготвяне на касационните жалби и основанията за допускане на обжалването. По същество претендира изменение на решението в частта за разноските, които да се намалят до размер от 4 900лв. Ответникът „Енерго-Про продажби“ АД, чрез адвокат Б. Г., с писмен отговор изразява становище за допустимост, но неоснователност на молбата. Твърди, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност, с оглед обема и вида на извършените по време на разглеждането му процесуални действия. Присъдените разноски са съобразени със същите, както и с представените от страната списъци по чл.80 от ГПК за всяка инстанция разглеждала делото и обхващат както разноските за адвокатско възнаграждение, така и разходите за държавни такси и депозити по допуснатите експертизи. По същество моли искането да бъде оставено без уважение. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 08.03.2022г., поради което е допустима. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по настоящото дело решение №50032/08.02.2023г., Върховният касационен съд е разгледал спора по същество, като е отхвърлил предявения от молителя отрицателен установителен иск. Със същото, в полза на ответника/касатор са присъдени сторените разноски за разглеждане на делото пред всички съдебни инстанции, включващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, заплатените държавни такси и разходите за допуснатите по делото експертизи. При определяне на техния размер, съдът е разгледал и се е произнесъл по направеното от молителя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, като е намерил същото за неоснователно. При преценка на възражението съдът е взел предвид следните обстоятелства: производството се характеризира със средна степен на фактическа и правна сложност; процесуалният представител на ответника е участвал при разглеждане на делото във всички инстанции – депозирал е писмени отговори и становища по същество на спора, явявал се е в проведените съдебни заседания и е осъществил активно процесуално представителство. Договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е в размер на 1548лв. с ДДС за всички съдебни инстанции. С оглед на изложеното и след съпоставка на заплатеното възнаграждение с обема, фактическата и правна сложност на делото, въведените в производството възражения, събраните доказателства, проведените открити съдебни заседания, както и минималния размер, определен в Наредба №1/2004г., съдът е намерил възражението за неговата прекомерност за неоснователно. Действително, заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред всяка от инстанциите е над минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, но това само по себе си не го прави прекомерно. При преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия /т.3 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Такава съпоставка е направена при постановяване на решението и не са налице основания за промяна извода на съда. При разглеждане на делото пред касационната инстанция, производствата са приключили с решение, като са били проведени по едно открито съдебно заседание за всяко разглеждане, в което процесуалният представител на страната се е явил, поради което е неоснователен довода, че за същите се дължи единствено възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и основания за допускане на обжалването. Предвид изложеното и с оглед конкретните обстоятелства по делото, съдът намира, че няма основание за промяна на извода за неоснователност на възражението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същевременно, съдът констатира, че за второто разглеждане на делото пред въззивния съд в полза на „Енерго-Про продажби“ АД е присъдена сума в размер на 1700лв. с ДДС за осъщественото процесуално представителство, а съгласно представения договор за правна защита и съдействие уговореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е в размер на 1548лв. с ДДС, колкото е посочено и в представения списък по чл.80 от ГПК. С оглед на така установеното, при определяне размера на разноските е допусната фактическа грешка, като присъдените в полза на „Енерго-Про продажби“ АД суми следва да бъдат намалени със 152лв. Общо дължимите в полза на страната разноски за производството пред всички инстанции са в размер на 8 893,10лв. Мотивиран от горното съдебният състав