Определение № 60235 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 670/2020 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Г. Т. К.-А. чрез адв. В. Н. е подала искане за изменение на постановеното настоящето дело решение в частта за разноските, които е осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Адвокат В. Н., е подал искане като адвокат, предоставил правна помощ на Галина Т. К.-А., да бъде изменено решението по настоящето дело, като се съобрази изхода на спора и му се присъди допълнително възнаграждение за осъщественото представителство пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. М. Д. С. чрез адв. В. Н. е отправила искане за изменение на решението по настоящето дело в частта за разноските, като се съобрази изхода на спора и се намалят присъдените на застрахователя разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска й, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В молбата са изложени съображения, че общо следва да се отменят присъдените разноски за двете молителки като се намалят за първата инстанция до 297,50 лв, а за въззивната инстанция до 850 лв. Адвокат В. Н., като представляващ в процеса М. Д. С., е отправил искане за изменение на решението по настоящето дело в частта за присъденото му възнаграждение, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв за първоинстанционното и за възивното производство. Във връзка с присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. Н. са изложени съображения, че съобразно уважената част от исковете на М. С., на адвокат В. Н. следва допълнително да се присъди сумата от 553 лв, която сума се добавя към вече присъдените 2 765 лв. за първа съдебна инстанция. Освен това иска да му бъдат присъдени разноски от 3318 лв за въззивното производство. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Решението по делото е постановено по реда на чл. 290 от ГПК на 04.06.2021 г. С определение № 659 от 08.12.2020 г. по настоящето дело решението на въззивния съд по касационната жалба на Галина Т.-К. А. не е допуснато до касационно обжалване. Допуснато е до касационно обжалване решението само в частта по касационната жалба на М. Д. С.. Съответно и с решението от 04.06.2021 г. съдът се е произнесъл само по касационната жалба на С.. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на 09.06.2020 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 248 от ГПК срок, само по отношение на молителката М. Д. С.. По делото са представени списъци с разноски на основание чл. 80 от ГПК пред всяка инстанция. Искането на Г. Т. К.-А. за изменение на решението в частта за разноските, е недопустимо. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, изменение на решението може да се направи в 1 месечен срок от постановяването му. В случая, решение по настоящето дело по отношение на тази жалбоподателка не е постановено. Ето защо искането на Г. К.-А. за изменение на решението на Върховния касационен съд е недопустимо и не следва да се разглежда. По отношение на искането на адвокат Н., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ГПК, да му бъдат присъдени разноски за първоинстанционното и въззивното производство, в качеството му на представител на Г. Т. К.-А., следва да се приеме, че искането е недопустимо. Независимо, че се прави от представител на посоченото основание, искането за изменение на решението в частта за разноските, може да се направи само в предвидения в чл. 248, ал.1 от ГПК срок. В случая, срокът не е спазен. Следователно в тази част искането на адвокат Н. следва да се остави без разглеждане. С постановеното в настоящето производство пред ВКС решение от 04.06.2021 г, настоящият съдебен състав е отменил частично решението на въззивния съд и вместо него е присъдил на М. Д. С. допълнително сумата от още 20 000 лв обезщетение на основание чл. 226 от КЗ (отм.) и е оставил в сила решението в останалата обжалвана част от М. С.. Настоящият съдебен състав е определил разноските за касационното производство като на основание чл. 38 от ЗАдв е осъден застрахователят да заплати на адв. В. Н. сумата от 706 лв адвокатско възнаграждение, а М. Д. С. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД сумата от 306 лв, разноски за производството пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По отношение на искането, формулирано от М. С. за изменение на настоящето решение като бъде отменено решението на въззивния съд в частта за присъдените на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че искането в разглежданата молба е формулирано общо за двете молителки, като бъдат намалени разноските за първоинстанционното производство до 297,50 лв и до 850 лв. за въззивното производство. С въззивното решение, двете ищци Г. Т. К.- А. и М. Д. С. са осъдени да заплатят разноски от 2 373,75 лв. С първоинстанционното решение са осъдени да заплатят 125 лв. Общо 2 498,75 лв. Тази сума е формирана от въззивния съд като е посочено, че след като е уважена жалбата на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, се дължат изцяло разноските за въззивното производство. С въззивното решение, след частична отмяна на първоинстанционното решение, искът на Г.К.-А. срещу застрахователното дружество е отхвърлен за 90 000 лв, от присъдените 110 000 лв до напълно предявения размер от 200 000 лв, за М. С. от въззивния съд е отхвърлен искът й за разликата над 100 000 лв до 200 000 лв, общо за двете е отхвърлен за 190 000 лв. Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано, както от двете ищци в частта, с която са отхвърлени исковете им до напълно предявените размери, така и от застрахователя за разликите над 110 000 лв за Г. К.-А. и над 100 000 лв за М. С.. Доколкото въззивният съд не е посочил за всяка от ищците каква е дължимата сума на разноски по отделно, то следва да се имат предвид, че въззивният съд е изложил мотиви, че съобразно изхода на спора въззивната жалба на застрахователя е основателна и следва изцяло да му се присъдят направентие за въззивното производство разноски. Доколкото следва в случая да се преценят само спрямо една от жалбоподателките, то това означава, че въззивният съд е съобразил, че разноските, направени от застрахователя при осъществяване на защитата му по иска, предявен от Галина К.-А. са в размер на 1000 лв – държавна такса по въззивна жалба и юрисконсултско възнаграждение съответно на Ѕ от осъществената защита, определена в размер на 450 лв, сумата от 225 лв, т.е. за общо 1 225 лв. В тази част решението на въззивният съд не може да бъде предмет на изменение, тъй като както бе обяснено, молбата на Г. К. А. за изменение на решението, постановено по настоящето дело е недопустима. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. С. дължи разноски на застрахователя за проведеното въззивно производство. В тази част, настоящият съдебен състав не е отменил решението на въззивния съд съобразно изхода на спора, искането е допустимо и следва да бъде разгледано. Съгласно списъка на разноски, представен от застрахователя, пред първоинстанционния съд е посочено, че са направени от застрахователя разходи: депозит за САТЕ 300 лв, депозит за СМЕ 200 лв, юрисконсултско възнаграждение 450 лв. Общо 950 лв. Пред въззивния съд разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК са 2 000 лв – заплатена държавна такса. Юрисконсултското възнаграждение, посочено в списъка по чл. 80 от ГПК, следва също да се определи в размер на 450 лв. Така определените разноски са определени за защита срещу двата субективно активно предявени иска. Общ размер 3 400 лв. Доколкото ответникът не е посочил каква част от направените разходи са по всеки от предявените срещу него искове, то следва да се приеме, че с оглед цената на всеки от исковете, която е равна, направените от него разноски са по равно. Основата за определяне на разноските и във въззивното производство е съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно по равно по всеки от исковете или по 1 700 лв. Така относно иска, предявен от М. С. разноските, направени от ответника са 1 700 лв. С оглед изхода на спора, след постановеното решение в настоящето производство и крайният изход на спора, а именно присъждане на М. С. на обезщетение от 120 000 лв и отхвърляне на иска до напълно предявения размер от 200 000 лв., на ответника-застраховател се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска или за разликата над 120 000 до 200 000 лв. В случая както бе прието направените разноски за защита срещу иска на М. С. са в размер на 1 700 лв. Съразмерно дължимите на ответника са 680 лв. За разликата над тази сума М. С. не дължи разноски на застрахователя за първоинстанционното и въззивното производство. Като се отчете сумата, за която решението не може да се измени или за частта от дължимите от Галина К.-А. разноски 1225 лв, както и че М. С. дължи разноски от 680 лв, то решението може да бъде изменено само за разликата над сбора на тези суми или 1 905 лв. Единствено може да стане отмяна за разликата до напълно присъдените суми, т.е. над 1905 лв. Отмяната е за сумата от 2498,75 лв– 1905 лв, но в рамките на претенцията за изменение на решението, на основание чл. 248 от ГПК на М. С. или за сумата 593,75 лв. С определение от 27.02.2020 г. на САС, постановено на основание чл. 248 от ГПК, въззивното решение е изменено в частта за разноските и е отменено решението на първоинстанционния съд в частта за дължимото възнаграждение на адв. Н. вместо в отменения размер над 3 730 лв, за размер над 5 806,50 лв. от присъдените от първата инстанция 8 572 лв. Предмет на искането е решението на настоящия съдебен състав. Искането на адв. Н. е основателно. Действително в постановеното по настоящето дело решение липсва осъждане на застрахователя за дължимите разноски за адвокат Н. за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска на М. С.. Присъдената сума е 120 000 лв от общо претендиран размер от 200 000 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на следващото се адвокатско възнаграждение е 5 530 лв. Съразмерно на уважената част от иска това е 3318 лв. С въззивното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд за сумата от 100 000 лв по иска на М. С., съответно с определение № 657 от 27.02.2020 г. е изменено решението на въззивния съд и е отменено решението на първоинстанционния съд за заплащан е на сумата над 5 806 ,50 лв адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. Н.. Като е отчетено, че представлява и другата ищца Г. К.-А.. Съответно за двете е присъдено адвокатско възнаграждение 5 806,50 лв. Общо дължимото възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете за първоинстанционното производство, следва да се определи по отделно за двете ищци. За Г. К.-А. дължимото възнаграждение е 5530 лв, определено на основание чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 за размерите на минималните адвокатски възнаграждения. Съразмерно на уважената част от иска 110 000/200 000 лв, дължимото възнаграждение е 3041, 50 лв. За М. С. дължимото възнаграждение 5 530 лв, при крайния изход на спора е съразмерно на уважената част от исковете или 120 000лв /200 000 лв х 5 530 лв е 3 318 лв. Съобразно изхода на спора пред въззивния съд определените от въззивния съд разноски в частта относно осъществената защита на М. С. са 2 765 лв, които са присъдени в общия определен размер от въззивния съд от 5 806,50 лв. След промяната, извършена от Върховния касационен съд, дължимите разноски съразмерно на уважената част от иска са 3 318 лв. Следователно дължимата разлика е 553 лв, за осъщественото представителство от адвокат Н. на М. С. пред първоинстанционния съд. По отношение на искането на адвокат Н. за присъждане на разноски за въззивното производство за представителството на М. С., настоящият съдебен състав намира, че не следва да се присъдят с настоящето решение. Отговорността за разноски, направени в първоинстанционното производство се разпределя от въззивния съд неговото решение. Съответно при липса на присъждане на разноски за въззивното производство, решението подлежи на изменение, при условията на чл. 248 от ГПК. При допуснато касационно обжалване, касационната инстанция може да извърши изменение на решението в частта за разноските само, ако са присъдени такива за въззивното производство съобразно изхода на спора. В случая, не може да се извърши изменение на решението с присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв за проведена защита пред въззивната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България