Определение № 61 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 394/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. Д., подадена чрез процесуалния й представител адв.З. К. от САК срещу определение № 324/13.11.2020 г по гр.дело № 1993/20 г на ВКС, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна с вх.№ 2492/9.1.2020 г, уточнена с молба вх.№ 8372/29.10.2020 г на М. Б. Д., Л. В. Д. и Е. Лидиева Д. и е прекратено производството по същата.В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.С него съдът оставя молбата за отмяна без разглеждане, което съставлява отказ от правосъдие, тъй като съдът е длъжен да разгледа, всяка подадена до него молба, съгласно чл.2 ГПК.Подържа, че основанията за отмяна на посочените от молителката съдебни актове са: нарушение на чл.183 ЗЗД- собствеността върху процесното жилище не е преминала към приобретателката; нарушен е чл.237 ал.4 от ТЗ-членовете на Съвета на директорите и на УС на търговското дружество „Кремиковци“ нямат право да извършват търговски сделки; нарушен е чл.10 от Закона за счетоводството-нотариусът е приел подправен платежен документ относно заплащането на цената; нарушен е чл.25 ал.3 и ал.6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност-нотариусът е извършил нищожни нотариални действия.Отделно от това съдебният състав не е обсъдил предварителен договор за продажба на недвижим имот от 1.3.2001 г, сключен между „Кремиковци“ АД като продавач и М. Б. Д. като купувач, който има силата на закон между страните.Т.е сключената сделка, с която имотът, предмет на предварителния договор е продаден от дружеството не на молителката, а на трето лице е нищожен и недействителен на основание чл.135 ЗЗД.Иска се отмяна на решението на СГС с № 3334/28.5.2016 г по гр.дело № 5110/2015 г, с което искът по чл.135 ЗЗД е отхвърлен, на решението на САС № 349/11.2.19 г по гр.дело № 4639/19 г, с което е потвърдено решението на СГС и на определението на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК с № 723/10.10.2019 г по гр.дело № 2158/2019 г на ВКС, Четвърто ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С обжалваното определение ВКС, Трето гражданско отделение е приел, че молбата за отмяна е нередовна и я е оставил без разглеждане като е прекратил производството по делото.Приел е, че същата не отговаря на изискванията за редовност, тъй като в нея се съдържа само формално цифрово позоваване на основанията по чл.303 ал.1 т.1, т.2, т.5 и чл.304 ГПК, но липсва конкретно изложение на основанията за отмяна.Наведени са единствено оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон от инстанциите по същество, при постановяване на съдебните актове, които не са относими към отменителното производство по чл.303 и сл.ГПК. От данните по делото се установява следното: М. Д. и Л. Д. лично и като законен представител на малолетната Е. Д. са подали молба за отмяна на горните съдебни актове, в която са посочили отменителните основания на чл.303 ал.1 т.1, 2 и т.5 ГПК.Конкретизирано е, че при постановяване на определението на ВКС по чл.288 ГПК в състава му е участвала съдия Г. М., която се е отвела по друго, водено между страните дело, следователно не е трябвало да участва и по гр.дело № 2158/19 г на ВКС, Четвърто ГО.С определение № 272 от 5.10.2020 г, постановено по гр.дело № 1993/20 г, ВКС, Трето ГО е оставил молбата за отмяна без движение, със задължение до молителите да изложат основанията за отмяна на влязлото в сила решение.С „писмени бележки“, представени по делото адв.З. К.-техен пълномощник е конкретизирал, че иска прогласяването нищожността на посочените решения на СГС, САС и на определението на ВКС. Конкретизирал е, че решенията за нищожни, тъй като санират един нищожен договор за покупко-продажба, сключена в противоречие с чл.183 ЗЗД, чл.237 ал.4 ТЗ, чл.10 от ЗС и чл.25 ал.3 и ал.6 от ЗННД.С обжалваното определение ВКС е приел, че не са отстранени нередовностите на молбата за отмяна и я е оставил без разглеждане. Въз основа на гореизложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.306 ГПК молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна.Ако не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок, а при неизпълнение на това задължение, молбата за отмяна се връща. Подадената молба не отговаря на изискванията на чл.306 ГПК, тъй като не съдържа каквото и да било изложение на основанията за отмяна, които са лимитативно изброени в чл.303 и чл.304 ГПК.Такива не уточнени, въпреки дадените от ВКС указания по реда на чл.306 ал.1 ГПК, поради което на основание чл.306 ал.2 ГПК същата законосъобразно е върната.Основания за отмяна не се сочат и в подадената частна жалба в нея отново се изброяват различни законови разпоредби, които според молителката са нарушени от инстанциите по същество.Тези твърдения сочат на неправилно приложение на материалния закон, което касае правилността на съдебния акт, а не приложението на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, още повече определението по чл.288 ГПК не попада в тази категория, тъй като не се ползва със сила на присъдено нещо. Следователно обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение